Вицовете на нашето примиренчество

Вчера случайно се заиграх с думи.

Написах Избори 2009 и тогава ми звънна телефона.

Когато приключих с разговора видях, че докато съм говорил, подсъзнателно съм написал още: политика… власт… кражба… корупция…

Изредих тези думи в Гугъла и поисках да прочета вицове, свързани с тях. Ето някои от тях.

Учителка задава традиционния си въпрос в края на учебната година.
- И какъв иска да стане всеки от вас, когато порасне?
Малкият Иванчо, без да вдига ръка и без да чака разрешение начаса изстрелва отговора:
- Ще крада, госпожо.
- О! И защо избра политиката, Иванчо?
- М-и-и, защото винаги мога да си купя кандидат-депутатски имунитет и дори зам.-министър да стана.

Опровержение от предизборен клип:
“Не е вярно, че всички политици у нас се продават!
Някои вече са продадени.”

Въпрос по време на предизборен дебат:
- Какво значи коалиционен партньор по време на избори?
Колективен отговор: Бъдещ корупционен партньор, когато дойдем на власт!

В един предизборен щаб:
- Сигурен съм, че трезвомислещите избиратели ще гласуват за нас!
Неловко мълчание и колеблив глас:
- Не е достатъчно. Трябва ни мнозинство.

В сутрешния блок на една телевия водещият пита един нов политик защо влиза в политиката:
- Как защо? Не виждате ли, властта тъне в разкош, навсякъде корупция, нисък морал…
- И Вие искате да се борите срещу това ?
- Не. Не, искам и аз да участвам.

Въпреки че в Народното събрание звучи вселенският хит “Батальона се строява за последен път…”, телефона на една от секретарките звъни упорито и тя накрая го вдига.

- Ало, Народното събрание ли е?
- Да.
- Искам да питам, какво ми е необходимо, за да стана депутат.
- Ти луд ли си?
- Да, а някакви други условия има ли?

…А през това време някакви роми стояли пред парламента и викали:
- Искаме! Искаме! Искаме!
- Какво искате? – попитали депутатите.
- К’вот дадеш, бе бате, к’вот дадеш…

…После един от тези народни представители се почувствал емоционално превъзбуден и отишъл на лекар.
- Докторе, от известно време нещо не е наред с мен? Започнах сериозно да си мисля, че България е нормална държава!
- Спокойно и не се притеснявайте! Вие сте обикновен идиот.
- Благодаря докторе! А аз си помислих, че съм станал патриот …

Междувременно Президентът на Република България поздрави Генерал-губернатора на Австралия за грижите които полага за десетте хиляди български емигранти!

А българските емигранти побързаха да благодарят на Президента на Република България, че се е погрижил да напуснат страната!

И заедно с още близо милион български емигранти от цял свят загряли телефоните на радио Ереван с въпроса: “Кога в България положението ще стане по-добро?”, а от радиото отговорили: “Вече беше”.

Кой знае защо, но дотук не се засмях така, както се смеех на вицовете за Другаря Живков и Скапания Тоталитаризъм.

Тези вицове ми звучат по-скоро като мрачна присъда.

От тях лъха якаква безизходица сякаш.

Те не са дори и в жанра черен хумор.

Те са по-скоро като констатация на обречения на неизлечима болест пациент след поредната визитация на консилиум от светила, които са потвърдили диагнозата.

А уж Смеха бил Велик Лечител…

Да! Ама при д-р Чудомир…

Спомняте ли онази негова карикатура от времето на Великата Депресия, на която Нашенци в Кръчмата мечтаят: “О-о-о-х, кога ще свърши тази криза, че да си подкараме редовната сиромашия.”