Така си беше и аз бях там. Между Чапаев и Петка и Мечо Пух и Прасчо
Всичко започна от Чапаев, който наистина се яви на изпит във Военната академия и аз станах свидетел на срещата му след изпита, когато навън го причака верният му Петка.
- Какво стана, Чапаев, взе ли изпита?
- А бе, остави се – питаха ме колко прави 0,5 + 0,5 и аз, знаеш ме – с цялата си душа чувствам, че е равно на литър, но не знам как да го изразя математически.
И тогава се замислих какво стои зад понятието утвърждение?
Знаете ли в какво се изразява то?
По-голяма част от нас биха казали, че утвърждението е положително изречение или фраза, която повтаряме многократно, за да променим дадено свое убеждение.
Както се казва: „Една лъжа, казана 100 пъти, се превръща в истина.“
Да това е така! – повтаряйки си дадено послание, ние постепенно започваме да вярваме в него и то се превръща в наше верую.
А когато това се случи, всички наши действия и постъпки започват да се ръководят от него, защото ние сами градим тухла по тухла, мисъл по мисъл, своя живот.
Всяко недоволство е заявление, което не искаме да ни се случва, но повтаряйки го, ние го превръщаме в утвърждение и започваме да реагираме спрямо него.
После попаднах в Министерствотото на отбраната и видях как вбесеният Началник-щаб се върна от някаква си среща и привика старата си опитна машинописка:
- Верче, трябва спешно да подготвим „Заповед за състоянието на дисциплината в армията“. Готова ли си?
- Готова съм.
- Отлично, диктувам: Д’е*ба ваш’та мама!!!“.
Машинописката записва: Другари офицери!
- Никой нищо не е*ава.
Машинописката записва: Дисциплината в армията е спаднала!
- Всички лежат и се барат!
Машинописката записва: Командирите се отклоняват от изпълнението на служебните си задължения.
- Тия кретенски пе*али пълзят като бременни въшки, къркат водка, нарушават безпорядъка и е*бат ‘сичко дето мърда!
Машинописката записва: Никой не се занимава с възпитание и обучение, строевата подготовка е спаднала, увеличили са се случаите на пиянски изстъпления и безчинства спрямо местното население.
- Да го навра на всички!
Машинописката записва:: Заповядвам:
- На тоя нов ка*ут, дето се прави на балон, клизма с грамофонни иглички му трябва, не лампази!!!
Машинописката записва: Командирът на дивизия полковник Иванов да се предупреди за непълното служебно съответствие.
- Останалото стадо да си го е*е той!
Машинописката записва: Командирът на дивизията да накаже останалите виновни съответно.
- Тяхната мама!!!
Машинописката записва: Командващ окръг генерал-полковник Петров.
За днес повече да не говорим за утвърждението…
Защото се замислих за Доброто, което задължително трябва да ни споходи по Коледно време и си спомних за оня стар индийски мъдрец, който се опитал да разкаже на своя внук за борбата, която се води във всеки един от нас.
И рекъл Мъдрецът на Момчето, че в душите ни се борят два вълка.
Единият е зъл: той е гневът, завистта, недоволството, отрицанието, алчността, надменността, самосъжалението, чувството за малоценност или пък за превъзходство, лъжата, фалшивата гордост и егоцентризмът.
Другият е добър – той е радостта, мирът, любовта, надеждата, спокойствието, скромността, добротата, благосклонността, взаимността, щедростта, искреността, състраданието и вярата.
Внукът се замислил за момент и след това попитал дядо си:
- И кой вълк побеждава?
- Този, когото нахраниш. – отговорил старият мъдрец.
А аз си спомних за някаква си свинска ексцесия в габровска дискотека, която разбуни духовете на природозащитниците и се зачетох в една много детска книжка, в която прочетох следното!!!
Прасчо се събужда през нощта и вижда Мечо Пух надвесен над него с един сатър в лапата. Прасчо сънен… фокусира сатъра и кротко пита:
- Пух, какво става?
А Мечо Пух го гали нежно по главата и тихичко прошепва:
- Ш-ш-шт… т-и-и-ха но-о-о-щ… свя-я-я-та но-о-о-щ…
