Васко Кръпката
За какво се палеше преди 21 години, а какво виждаш днес?
Българският ХХ век бе белязан от преврати: антитоталитарен през 1923 год., прототалитарен през 1934 год., комунистически през 1944 год. и вътрешнопартиен през 1989 год.
Е, сега вече сме наясно, че преди повече от две десетилетия комунистическата партия в България реши да си спретне вътрешна промяна и както всичко при тях тя се изрази със смяна на лидера, т.е. изпусна се парата контролирано. В резултат – БКП се оказа най-подготвената комунистическа партия от всички нейни посестрими в бившия Източен блок. На персонално, генеалогично ниво тук промяна не е настъпила, ако не отчетем биологичния часовник.
Просто поколенчески старата комунистическа партия се е обновила, червените кръвни телца са сменени с нови, така да се каже. Тежките комунистически фамилии Живкови, Станишеви, Бокови, Пръмови (в нея блести еврочиновничката и бивша комисарка Меглена Кунева), Пирински, Велчеви, Танчеви са в управлението на страната, дори си живеят на същите места, където ги е сварил 10 ноември.
Други от тези фамилии са в "национално-отговорния бизнес", като един от последните шефове на ДКМС Евгений Узунов, който е "влиятелен банкер" или последния комсомолски лидер Иван Атанасов, който бе шеф на Пътния фонд.
В крайна сметка дори "Кремиковци" е същото бреме за държавата.
Да не споменавам и новото бреме АЕЦ Белене…
А помниш ли още оня красив и бурен "Вятър на промяната", който отнесе Берлинската стена и Чаушеску, Югославия и Ярузелски, СССР и ГДР, мина дори и през НРБ, но само като лек и много миризлив повей с дъх на зловещата ДС, назначените милионери, самоцензурата, поръчковите убийства, демографския срив, турбо-чалгата, циганските своеволия, парвенющината и мега-корупцията.
На Вас, немили-недраги хора
от улици и площади, надживели страха,
зарязали всичко и готови на всичко
в името на смелата мечта за
безкомунистическа Европа,
на Вас – студенти, екстремисти, ястреби,
лешояди… и изобщо – долу БКП!!!
Помниш ли, Кърпен Васко? – ти ги говореше тези думи.
Държавна е земята,
отровени полята,
замърсена е водата
и подтисната душата.
Подстригана косата,
обръсната брадата,
печати по краката,
но менят се времената.
Комунизмът си отива,
Комунизмът си отива,
Комунизмът си отива,
спете спокойно деца.
От света ни заградиха,
в диверсия обвиниха,
в милицията ни биха
и медал си закачиха.
В резиденции се скриха,
лагери построиха,
историята изкривиха,
но нещата се промениха.
Комунизмът си отива,
Комунизмът си отива,
Комунизмът си отива,
спете спокойно деца.
Диктатори сменяват,
отново управляват,
лъжата си остава,
заборчава таз държава.
Архиви унищожават,
хората отчуждават,
в чужбина заминават,
но борбата продължава.
Е с кого да се борим – с Другия Васко ли? – че ни е по-лесно, нали?
А иначе песента ти си е актуална и днес.
По-актуална дори…
