Екстра Нина и Никол - Тройна коалиция
Тогава те нямат и око, за да видят как преекспонирането на обекта разсейва и фокуса на тяхното визуално послание.
Това забелязах докато преглеждах публичния албум на Бойко Борисов за последните три месеца.
И си зададох въпроса: Дали България ще осъмне същата ако само един ден издържи без Б.Б. на първа страница на централните вестници и без новинарските емисии на всички национални телевизии и радиа да започват с Името и Образа Му?
А тази седмица пък ми стана интересно и още нещо – какво е общото между Саркози, Берлускони и Борисов? Отговорът е любовта към камерите и прожекторите – медийният образ или неговото подобие. А без отговор остава подвъпроса доколко те самите желаят и харесват медийните ореоли,балони и мехури около себе си…
Фотоапаратът D40 понякога вади преекспонирани снимки, особено когато обектът, който е на фокус е тъмен. Например ако снимам черно куче на зелена поляна, кучето ще изглежда перфектно, но зеленото на поляната ще е избледняло. Ако кучето е кафяво – всичко е наред.
Затова винаги имам едно наум като снимам тъмни обекти и давам отрицателна компенсация на експозицията, защото от преекспониране се губи много повече, отколкото ако снимката е недоекспонирана. Друга модификация на апарата D50 в това отнопение се държи много по-добре. Там рядко се получава изгоряло небе, когато снимам някоя сграда откъм засенчената страна. Вярно, снимките стават по-тъмни, но това е лесно поправимо за разлика от обратната ситуация.
Вярно, с преекспониране на едни факти и премълчаване на други, много лесно може да се докаже, че сестра ти обожава турските тираджии, пък ти после ходи от девет ЕГРАОНА вода да вадиш, за да докажеш, че си единствено дете. Това още Александър Македонски го е осъзнал и затова навсякъде е водил със себе си и свита биографи – да го възхваляват по време на походите, защото още на времето си е осъзнал великата истина, че историята се пише от победителите.
Да. Нищо не се е променило и днес. Само където българската журналистика заприлича на изплезена хрътка да догонва и верноподанически да облизва Победителя, когато го застигне.
Б.Б. ми е бил винаги повече от симпатичен. Още от времето, когато се ангажира да бди над Т.Ж. И после – когато обгрижваше Царя, пак му бях фен. Но най-много му се кефих, когато се вживя в ролята си на Главен Добър Шериф на Държавата. Тогава, когато Той, хвърчеше из цялата Република, а просълзени репотерки в екстаз целуваха още топлите отпечатъци по асфалта, които лимузината му бе оставила при поредната мръсна газ към следващото престъпление и го гледаха право в очите, докато с някакъв нимфомански плам в погледа си му задаваха поредния си уж спонтанен, но в действителност обслужващ въпрос.
После стана Кмет и за известно време и заскуча. А и Тройната коалиция тогава превзе българските медии и дори „24 часа“ освободи първата си страница от присъствието Му. Да не говорим за „Труд“, който дори открито се дистанцира от така афишираното си дотогава здраво мъжко приятелство.
Тогава, преди 4 години написах, че Тройната коалиция ще задуши в любяща прегръдка Четвъртата власт. Естествено този ми текст получи гласност само в Интернет-пространството.
Медиите се бяха заиграли вече в будоара, а може би и в сараите на управляващите. Кой да ти каже точно. Но явно играта беше всепоглъщаща. Пък и медиите изобщо не се свеняха да афишират лудориите и заигравките си с властта – дори напротив, надпреварваха се да я афишират в челата си и в най-рейтинговите си предавания.
Защото тогава Икономиката работеше все още, партийните обръчи от фирми скоростно и на високи обороти усвояваха държавни и общински пари по нескончаемите обществени поръчки, а процентите от рекламите им, които трябваше да ги легитимират пред обществото, валяха като пороен тропически дъжд в касите на Четвъртата власт.
Така беше. Нали?
По времето, когато тройната коалиция се изживяваше като Бог. Тогава един приятел, поет, ме попита:“Не виждаш ли как Глината послушно се мачка в ръцете Му, придобивайки все по-ясни очертания. Сплескан нос. Уста до ушите. И цялото тяло надуто, като топче. И когато Той реши, че е създал Истинския Журналист по свой Образ и Подобие му вдъхна душа. Тогава Журналиста го погледна и каза: – Ква! Тогава Той разбра, че е създал жаба, но беше вече много късно.“
Точно тогава Бойко Борисов отново излезе на сцената и ме изкефи като се опълчи сам срещу Тройната коалиция и се зарече да има разкаже играта. И ощше нещо каза той тогава. Че не само ще ги бие до премала, но и ще ги завре в мишата дупка на Новата Българска История.
Вярно – що се отнася до боя, би си ги яко. Евалла, Бойко!
Но какво от това? – мишките продължават да си щъкат из Историята ни.
Сегашната ситуация напомня по някакъв начин онзи спор около скулптурата, която изобразява Лаокоон и неговите деца, нападнати от страшни змии. Шопенхауер смятал, че Лаокоон изразява протест. Гьоте обаче държал на болката. Друг учен настоявал, че жрецът изразявал чувство за „неизбежна гибел“.
Не знам, не знам…
Със сигурност обаче знам, че змиите не мислят доброто на Лаокоон и семейството му.
А за скулптурата се сетих интуитивно, защото именно Лаокоон предупреждава троянците да не вярват на данайския дар – Кухия кон. От тогава е и предупреждението: „Не вярвайте на данайците дори когато носят дарове!“ Според древногръцката митология данайците дали на Троя кух кон, от който после изскочили бойците, водени от Одисей, и превзели града.
Но кой ти слуша, когато се празнува победа. Въпросът виси и до днес.
А аз знам как стана оная работа с Троянския кон. Целият проблем е, че Одисей бе съветник на гърците, а не на троянците. Но не знам дали новите министри са ходили в музея на Троя до Чанаккале, Турция. Ако не са, да идат, по-евтино е от пътуване до нашето Черноморие. Там ще видят как цветущ град е бил превърнат в пустиня заради наивност и доверчивост. За Шлиман са останали отломките, а за туристите – сувенирите. Мисълта ми е, да чуят за какво предупреждава Лаокоон.
Да се върнем на преекспонирането и на разсейването на фокуса на визуалните послания.
Присъствието на Б.Б. в медиите след изборите надвишава в пъти това на която и да е фигура в политическия живот на страната, отбелязват експерти, според които Той печелел симпатии с мъжкарското си поведение, аз-риториката и разказване на лични истории.
През юли и август премиерът най-често влизал в ролята на субект, който раздава оценки – общо 356 пъти за двата месеца. Най-често употребяваните от Бойко Борисов думи са „Аз, има, няма, министри, трябва, вещици, държава, Станишев“.
В телевизионните репортажи го представяли като носител на сериозна и неизбежна справедливост и с амплоа на човек от народа.
В жълтата преса пък го рисували като всестранно развита личност, която може да пребори всеки проблем. Доган бил „големият злодей“, а Станишев – „незаслужен галеник на съдбата“. „Станишев е поръчал сметки, които аз плащам и въпреки това не спира да говори. Ще изведа държавата от кризата, но искам тези хора да мълчат, за да не ме дразнят“.
Междувременно шведската футболна легенда – вратарят Равели се поклони пред Борисов след фамозната победа с 10:3 на легендарните български ветерани срещу отбора на шведската медийна група, собственик на Нова телевизия у нас. Тимът на премиера Бойко Борисов спечели футболния благотворителен мач за набиране на средства за болни от бъбречна недостатъчност.
Въпреки че премиерът още не се е възстановил напълно от травмата си след счупването на крака, той беше един от най-добрите на терена. По време на мача Бойко Борисов, който беше и капитан на отбора, се отчете с три асистенции и два гола за успеха.
Борисов, Мадона и Станишев са трите думи, които доминират в медиите през юли и август според доклад на Лабораторията за медиен мониторинг, представен вчера. „Мадона се вмества между Бойко Борисов и Сергей Станишев с хита си „Like a Virginе“. Тръгваме след новия месия като докоснати за първи път“, коментира писателят Георги Господинов.
Според Харалан Александров Бойко Борисов олицетворявал фигурата, призвана да опитоми Европа, т.е. да доведе цивилизацията в къщи, без да се променяме, което било нереалистично. В медиите се очертавали нови зони на мълчание – групировката ТИМ и законопроектите за нотариалната дейност и за културното наследство.
И като стана дума пак за медии – не е зле Б.Б. да си зададе най-сетне въпроса кои от тях извървяха най-бързо пътя от Разпни Го, до Осанна!?! И да си спомни случката с Лаокоон, Троя, данайците и Кухия кон…
А иначе нищо лошо да чуе и парчето на Екстра Нина и Никол – Тройната коалиция:
Пак сънувах луда страст – Бате Бойко между нас.
Леле, знаеш ли, Никол, как си го представям гол!
Сладък сън бе, мила Нина, ще ни бъде екстра трима.
Две блондинки, не една, покрай мъжката скала.
Бате Бойко, 100 процента ще ти вдигнеме процента!
С тебе в тройна коалиция скачаме без репетиция.
Бате Бойко, 100 процента ще разтърсим парламента
Секс си символ – господарят на жените във България.
Знам, ще чукне там и тук генералският юмрук,
с тез широки рамена май ще чупи и ребра?!
Доста интересен пич, не прощава, ама хич,
сила, страст и власт накуп – конкуренция няма друг.
Не им пука за боклука и за дупките дори,
я качи ги на метрото, европейски ни вози-и, вози-и-и…
(Пъшкане и кикот.)
Бате Бойко, сто процента… Ще разтърсим парламента.
НАГОНА: Абе вие двете сте много палави, а!
Ше разтърсите, ама ако ви върже!
Батенце, ако искаш, земи ги трЕсни,
и без тва на голо ше са по-интересни.
Ако няма да действаш, аз ше ги поема!
Доза нула три – схема на сексуална тема.
Чета сценария във женската фантазия:
порнополитика – за разнообразие!
Мандатът ще е много напрегнат.
Нагона ще накара всички да си легнат!
Сега е криза, демографски сме зле,
това е добре, на мъж се падат по две.
А тия двете нямат кинти за силикон,
подкрепете със есемес на телефон.
You have a mesage!
Е-е-ей, сладу-у-р!
Какво пък толкова? – та нима и порнополитиката не е също изкуство на възможното!?!
А за пиарите какво? – ако не са чели Омир, то поне могат да си купят един фотоапарат D40 или D50 и дано в някой преекспониран кадър най-сетне съзрат размазаните сенки на данайците.
