"Да преживеем кризата с хумор!"
Това е девиза на един руски сайт с красноречивото название skuke.net.ru, на който попаднах преди около 5 месеца, когато в столицата на Мексико повече от 500 клоуна се бяха събрали на Международен фестивал на смеха, за да се надсмиват с кризата.
Част от програмата беше и опитът за 5-минутен смях без прекъсване, като своеобразна терапия срещу последиците от световната икономическа и финансова криза.
Според организаторите това бе и техния принос за освобождаване от стреса в света, който все още се тресе в икономическа криза.
Тогава попаднах на споменатия вече руски сайт и започнах да събирам вицове за кризата. Първият обаче си беше за България:
Минава световната икономическа криза през САЩ, обръща се назад и си казва:
- Тук добре се справих.
Минава през Англия, Франция, Германия.. обръща се назад и си казва:
- И тук добре се справих.
Стига до България:
- Ха, тук Станишев се е справил и без мен!
Въпреки че до последния си дъх Тройната коалиция с ремсов оптимизъм и праволинейност представяше България като страна, незасегната или слабо засегната от кризата, което има различни обяснения. Официалната власт използува за представяне на положението в страната “бодрата метафора” остров на стабилността, като се стреми да изтъкне успешната си икономическа политика; докато “неофициалната власт”, властта на народа, обясняваше ситуацията по характерния за нея ироничен и самоироничен начин: „Има ли финансова криза в България? – Няма, защото си нямаме финанси.“
И такова изборно веселие и смях падна после, че народното представителство на БСП се сви като шагренова кожа, а НДСВ останаха да хлипат от смях извън Парламента.
А уж казват, че който се смее, зло не мисли…
Световната икономическа криза, без съмнение, е сред най-актуалните за съвременното общество теми. За кризата говорят всички – политици и журналисти, икономически анализатори и бизнесмени, екстрасенси и ясновидци.
Самата дума криза без съмнение е една от ключовите думи на нашето време и като всяка ключова дума има различни важни характеристики. Една от тях е необичайната честотност на думата в публицистичния стил (както и в някои други функционални стилове) и преди всичко в заглавието като най-силна позиция на публицистичния текст.
Вицовете за кризата, макар че отразяват важно обществено-политическо явление, не могат да се определят като чисто политически, тъй като финансовата криза непосредственно засяга различни страни от живота:
Един бизнесмен казва на друг:
– Кризата се оказа по-страшна от развода – хем загубих половината си пари, хем си останах женен.
Или пък:
Седят си в офиса Фунтът и Доларът. Отваря се вратата и влиза младата и красива Евро с къса поличка. Доларът веднага скача към нея, а Фунтът въздиша: – Ех, младо, младо… Гледай да не пипнеш някоя инфлация…
Има и вицове, насочени към множеството икономически анализи, сложни и объркващи за повечето хора, пък и за самите анализатори:
Умният първо мисли, после говори. Глупавият първо говори, после мисли. Финансовият аналитик първо говори, после говори, говори, говори…
Има и вицове, които едновременно се разпространяват в два или три сравнително близки варианта, като са построени като стилизация на популярната в различни страни и на различни езици реклама с общ първоизточник:
– Ах, тази криза…
– Колко добре ви разбирам…
– Не, не разбирате!
– Прекрасно ви разбирам!
– Но вие даже нямате депозит!
– Вчера имах…
Или пък:
– Ох, завтра опять на работу…
– Как я вас понимаю…
– Нет, не понимаете!
– Прекрасно понимаю!
– Но у вас даже работы нет!
– Вчера была…
Известно е, че в различните езици и култури има различни типични герои на вицовете.
Такива са както българските Бай Ганьо, Иванчо, Киркор и Гарабед, руските Вовочка, Штирлиц, Чапаев и Петка, така и безименните грузинци, лордове, чукчи, шопи, блондинки, тъщи и т. н.
Към тях в последните месеци се добавят нови герои, най-често безименни, като типични представители на типични ситуации, тясно свързани с темата за финансовата криза – милионер, бизнесмен, брокер, банкер:
Въоръжен мъж спира американския министър на финансите Хенри Полсън:
– Горе ръцете, дай ми всичките си пари!
– Ама аз съм министър на финансите!
– А, тогава си ми дай моите пари!
Путин отива при ескимосите в Аляска и започва да им раздава шарени мъниста.
– Какво е това? – питат те.
– Мъниста, с тях можете да си откупите Аляска.
– А-а, не сме толкова глупави, искаме пари.
Путин им дава пари.
– Какво е това? – питат ескимосите.
– Това са рубли.
– Я по-добре дай мънистата…
Вицовете изобщо могат да имат различна композиция, но сред тези за кризата преобладават кратките. Често срещана композиционна форма гатанката (или въпросът, като най-популярни са въпросите към Радио Ереван):
Що е оптимизъм? – Банкер си глади в неделя пет ризи…
Въпрос към Радио Ереван:
– Кой е най-добрият изход от кризата в България?
– Аерогара “София”.
Обикновено в едно изречение пък се разпространяват афоризмите:
Ако престанеш да получаваш мижавата си заплата, то, следователно, заплатата ти престава да бъде мижава.
Интересни са и вицовете, които могат да се определят като стилизация, т. е. като текст, възпроизвеждащ композицията и езиковите особености на определен стил или жанр. Например оформения като начало на руска приказка с типичните за него особености:
Жил-был банк. И было у него три Банкомата – два умных и один дурак, который все еще выдавал деньги.
Стилистичните особености на научен текст също се използват – например в следващата пародия на Наръчник за инвестиции по време на криза:
Ако преди една година бяхте закупили акции на Lehman Brothers за $1000, днес щяхте да имате $0,68. Но ако преди една година бяхте закупили българска бира в каси на стойност $1000, сега щяхте да имате амбалаж на обща стойност $279,67. Извод: инвестирайте в бира.
Най-характерната форма на повечето от вицовете е двучастната, в която има начало, въвеждащо адресата в съдържанието, създаващо интрига, очакване, и развръзка или край – неочакван и парадоксален. Така в края на вица първоначалното възприемане на ситуацията се преосмисля.
Един банкер пита друг:
– Как си със съня?
– Спя като бебе.
– Наистина ли?
– Да бе, през два часа рева.
Клиент влиза в банка и казва:
– Искам да внеса пари във вашата банка. Към кого да се обърна?
– Към психиатър….
Мъж отива при банкера си и му казва:
– Искам да започна малък бизнес. Какво да направя?
– Много просто – отговаря банкерът. – Купи си голям и изчакай малко.
Архитект, хирург и икономист обсъждат сътворението на света.
Хирургът казва:
- Ние, хирурзите, сме по-важни от всички. Бог е хирург, защото е взел ребро от Адам и е създал Ева.
Архитектът не е съгласен:
- Не, Бог е архитект, защото е сътворил света за седем дни от хаоса.
Тогава икономистът пита:
- А кой измисли хаоса?
Върви една жена и вижда край пътя жаба. Жабата и казва с човешки глас:
– Целуни ме, аз съм омагьосан брокер.
Жената взема жабата, слага я в чантата си и си казва:
– За говореща жаба мога да взема повече, отколкото за брокер.
И за финал – една прогноза за всички, които с някаква надежда, нетърпение и носталгия очакват деня, в който отново ще подкарат редовната си предишна сиромашия:
Барак Обама отишъл при Господ и го попитал:
- Господи, кога ще свърши финансовата криза за американския народ?
- Няма да е през твоя мандат – отговорил Господ.
Чул за това президентът на България Георги Първанов и също отишъл при Господ, за да го попита:
- Господи, кога ще свърши финансовата криза за българския народ?
- Няма да е през моя мандат, сине… Няма-а-а – въздъхнал тъжно Господ.
Дали минаха 5 минути? – ако не смях, то поне усмихнато настроение.
