Menu

Данаил Парнаров

Актуални анализи на събитията от днес, вчера и утре

Смешните партии и сериозните музиканти

Светльо Витков и Венци Мицов

Светльо Витков и Венци Мицов

Мисля си – какво ли щеше да се случи, ако Народът беше избрал Ивайло Калфин за президент и червени кметове за местни управници? – дали щеше да се стигне до предсрочни избори, а след това – и до втори вариант на Тройната коалиция, вероятно в още по-разбойническа форма и то в условията на драматичната криза, чиито параметри едва сега осъзнаваме и как тази авантюра щеше да ни излезе през носа.

Държавата ни упорито се тласка към Дефицит

Държавата ни упорито се тласка към Дефицит
Държавата ни упорито се тласка към Дефицит

Държавата ни упорито се тласка към Дефицит

Когато преди година Кризата пълзеше още по Света, Сергей Станишев ни заглавичкваше и се просълзяваше пред „нашите майки и родители“ и им обеша с букет кокичета в ръка и зимни плетени шушони на рамо, че никога няма да ги изостави да тънат в мизерия.

Сървайвърите от Бузлуджа: „Ние-колкото можем да обещаем, вие толкова не можете да поискате“

Бузлуджа
Бузлуджа

Бузлуджа

Когато бях редови член на БКП, по не знам какви си причини, ортодоксалните комунисти ме нарочиха, че съм имал мислене и поведение на чешки социалдемократ. Каквото и да значеше това за тях през онези години до 1989. И затова изобщо не се изненадаха, когато станах един от учредителите на първото фракционно движение в Партията – „Път към Европа“. Стреснаха се наистина, но примиренчески присвиха рамене и заеха позиция на изчакване в повишена бойна готовност:“ А бе, правете каквото искате, но го правете само в нашата къща…“

Амбиция, наречена тунел под Шипка

Из „Хроники на една несбъдната мечта“