Заглавието е една по-свободна откровена перифраза на прочута характеристика на Васил Левски, направена от Христо Ботев в негово писмо до Киро Тулешков през зимата, когато двамата живеят заедно в една вятърна мелница край Букурещ и освен че мръзнат, се хранят само по веднъж на 2-3 дни: „Приятелят ми Левски, с когото живеем, е нечут характер. [...]