Тодор Живков

Днес живеем в някакво безпросветно разочарование

Днес живеем в някакво безпросветно разочарование

Всяка социална промяна поражда въодушевление. Видяхме го по софийските улици и по площадите на големите български градове преди години. Но и всяка социална промяна завършва с разочарование. Защо? Най-трудният въпрос – „Защо?“. „Докато живея, се надявам.“ Хората се надяват за нещо по-добро. Такива разочарования са преживели и ранните християни. Обещава им се връщане на Иисус [...]

Докато се разхождам из Историята

Докато се разхождам из Историята

Не препоръчвам този текст на далтонисти и на хора, чиито обем на мисълта побира само байтовете на предизборния лозунг на своя партиен лидер От психологична гледна точка е любопитно да се знае какво вълнува един политик, който до вчера е бил в опозиция, а днес по щастливо за своите избранници стечение на обстоятелствата е вече [...]

Не е Той и никой не позна

Не е Той и никой не позна

Първо – сбъркахте обекта на лирическата изповед. Второ – Поета или поетите… Не е Бойко Борисов. Обекта – без пълен член, е другаря Тодор Живков. Или – лирическият герой. А Авторът е Анастас Стоянов. И да се разберем – всякаква прилика и асоциации с реални герои и ситуации е повече от досадна. …за човека от [...]

Учителко любима, ти прочете ли другаря Станишев

Учителко любима, ти прочете ли другаря Станишев

Бях обещал и трябваше да напиша едни неща за образованието в Казанлъшката община. И почти бях готов с анализа си когато в петък, на 12 септември, Дарик радио, почти като Информбюро през 40-те години на миналия век съобщи, че учебната година във всички български училища в понеделник ще бъде открита с обръщение на премиера Сергей [...]

Сървайвърите от Бузлуджа: „Ние-колкото можем да обещаем, вие толкова не можете да поискате“

Сървайвърите от Бузлуджа: „Ние-колкото можем да обещаем, вие толкова не можете да поискате“

Когато бях редови член на БКП, по не знам какви си причини, ортодоксалните комунисти ме нарочиха, че съм имал мислене и поведение на чешки социалдемократ. Каквото и да значеше това за тях през онези години до 1989. И затова изобщо не се изненадаха, когато станах един от учредителите на първото фракционно движение в Партията – [...]

Можем ли още да смеем като нашенци

Този въпрос ми хрумна докато четях хумора на глобалния свят. Традиционни обиталища на сериозността като политика, медии, мениджмънт и дори медицина днес се оказват все по-отворени за смеха. Там, където някога се е приемал като кощунствен или неадекватен, днес той е все по-приемлив. Странно е, че военните още не са го взели на въоръжение. Представете [...]

Кого точно удари десети ноември

Кого точно удари десети ноември

Американският поет Джон Дън има едно стихотворение, в което пише: „И никога не питай за кого звъни камбаната – тя навярно бие и за Теб…“ Този стих години по-късно вдъхновява великият Хемингуей, за да напише романа си „За кого бие камбаната“, чиято основна идея е, че смъртта на всеки човек засяга пряко и него, защото [...]