Това не е мой текст. Изпрати ми го Петър Марчев, за до прочета и да споделя мнението си.
Прочетох го. Първоначално се изкефих върховно, но после ме налегна внезапно тъмен облак на необяснима Завист и навярно 60 минути в мен кънтя безпощадния въпрос: ”Ами ти бе, лентяй безподобен, кога ще напишеш нещо подобно?”
Кънтя си, кънтя си… и когато ехото утихна, изпрах до снежна белота Завистта си, с един от онези прахове, които през половин час разпенват телевизионния екран и реших, че съм длъжен със снежнобелия воал на моята безпочвена Завист, да обгърна този текст и да го направя достояние на колкото си може повече читатели, които наистина все още могат да усетят разликата между Словото и Словоблудството.
Tags: Бойчо Огнянов, Гаврош, Долна Митрополия, Дон Кихот, Епилог, Извънземното, Клетниците, Козета, Лукас, Опълченците на Шипка, Отнесени от вихъра, Петър Марчев, Под игото, Спутник 1, Хитлер, чорбаджи Марко, Юрий Гагарин
