Заглавието е буквална заемка от книгата Еклесиаст, глава 1, стих 9 и изразява наблюдението, че огромното множество феномени в човешката практика вече са се случвали в историята, а аз си спомних за него веднага след като прочетох следния текст.
Суета на суетите!
Каква полза българину от всичкия му труд, в който се труди под слънцето?
Народно събрание прихожда, Народно събрание прехожда и захожда, а страната все на място стои.
Отхожда вятър към юг и се връща към север, непрестанно обикаля и отхожда, ала винаги, изглежда, минава през главите ни.
Tags: Българска антология, вестник Демократически сговор, вестник Зора, вестник Македония, Гогол, Горе от ума, Грибоедов, Димитър Подвързачов, Димчо Дебелянов, Достоевски, Еклесиаст, Елин Пелин, Емануил Попдимитров, Йордан Йовков, Как дяволът чете Евангелието, Константин Константинов, Некий Нагел, Нестроевая сволоч, Николай Лилиев, Николай Осипович Масалитинов, принц датски, Сервантес, списание Звено, Суифт, Хамлет, Хамлет - принца от Подуене, Христо Ясенов
