Заглавието е една по-свободна откровена перифраза на прочута характеристика на Васил Левски, направена от Христо Ботев в негово писмо до Киро Тулешков през зимата, когато двамата живеят заедно в една вятърна мелница край Букурещ и освен че мръзнат, се хранят само по веднъж на 2-3 дни: “Приятелят ми Левски, с когото живеем, е нечут характер. Когато ние се намираме в най-критическо положение, то той и тогава си е такъв весел, както и когато се намираме в най-добро положение. Студ, дърво и камък се пука, гладни от два или три деня, а той пее и е все весел. Вечер дордето си легнем - той пее, сутринта, щом си отвори очите, пак пее. Колкото и да се намираме в отчаяност, той ще те развесели и ще те накара да забравиш сичките тъги и страдания. Приятно е човеку да живее с подобни личности!!!…”
Tags: агент Гоце, Андрей Караславов, Атанас Павлов, БКП, БНТ, Богомил Бонев, Васил Левски, Венцислав Димитров, Всяка неделя, Георги Димитров, Георги Първанов, герб, Гоце, Демократи за силна България, Доган, дпс, ДС, дсб, Държавна сигурност, Желю Желев, Златин Тръпков, Иван Иванов, Иван Костов, Кеворк Кеворкян, Киро Тулешков, Леон Панета, Методи Андреев, Методи Димов, Министерството на външните работи, Национална разузнавателна служба, Никола Карадимов, Никола Колев, Петър Стоянов, Първо главно управление, Румен Петков, Симеон Сакскобургготски, Христо Ботев, Христо Марински, Цвятко Цветков, ЦРУ

