Всичко започна в една ранна утрин с въпросът на моя Баща:
- Къде са ти цветните моливи, Сине?
Подадох му ги в просъница, а той веднага извади жълтия молив и нарисува един квадрат.
- Какъв е този цвят? – ме попита тогава.
- Жълт – отговорих през гурелите си аз.
Той се усмихна, извади синия молив и ми каза:
- А сега затвори очи!
Когато ги отворих, той дяволито ми намигна и ми посочи зеления квадрат.
- Лъжеш – усъмних се аз.
А татко се засмя гръмогласно и ми показа как от синьо и жълто се получава зелено.
- Искаш да кажеш, че ако взема едно листо и започна да го мия, като му измия синьото, то пожълтее?
- Ами опитай! – продължи да се смее той. – Но аз си мисля, че само Бог и истинският Художник могат да смесват цветовете.
Тогава реших да стана Художник.
И започнах да рисувам Синьото на Слънчогледите.
Защото проумях, че Татко искаше от мен да направя всичко онова, което той сам не бе успял да постигне.

