За един хубав позитивен ден
В началото на декември една жена влезе в живота ми и го промени тотално.
И оттогава луд полудявам, когато чуя разни невротизирали типове и госпожи да ми дават акъл как трябва да бъда позитивен, защото иначе Деня ми в частност и Живота като цяло, никога няма да ми се случат.
Онази жена е психоложка и се нарича В. Хелминг – човек, който не може себе си да не владее, а иска на другите акъл да дава.
Покрай нея си спомних началото на 90-те години.
Тогава се появиха първите „позитивно мислещи“ хора в България.
Спомням си и как ни спираха по улиците, за да ни предлагат брошури за щастие.
Спомням си и митингите им…
А сега се чувствам едва ли не гузен, че с приятели тогава ги наричахме „слънчасали“.
22 години по-късно ми се случи да разбера, че това било „позитивно мислене“.
През декември съвсем случайно прочетох една статия, в която мъдрата г-жа Хелминг твърди, че всичките ни ядове идвали от негативните ни нагласи. Цаката била да гледаме позитивно на всичко и да откриваме доброто и прекрасното навсякъде около себе си. Това щяло да ни донесе вътрешна хармония и душевен рахат. Нейният дълбоконаучен термин не беше „рахат“, но аз така го схванах, защото съм израснал в Джебел.
Затова веднага започнах да следвам правилата на Хелминг.
И днес ви давам пет съвета как да го постигнете на практика и в Казанлък това свое позитивно равновесие между мисленето и поведението:
1. Повтаряй си: „чувствам се добре“, докато заобикаляш внимателно дупките по улиците, някои от които с размерите на бомбени кратери, а ако случайно от друсането те заболи ректума, то потърси незабавно специализирана медицинска помощ, защото явно имаш маясъл;
2. Гледай новините от добрата им страна, което ще рече само да прегледаш в. „Искра“ по диагонала, а новинарския блок на „Press TV“ може и да го пропуснеш дори, защото там репортерите са черногледи и освен да ти повтарят като „дежавю“ неволите от деня, друго не умеят.
3. Владей гнева си, защото дори и да излезеш и да крещиш на шарения мегдан, няма кой да те чуе, а ако случайно те чуе, то с какво ли пък ще ти помогне!?
4. Приемай фактите такива, каквито са – все пак живееш в Казанлък, нали?
5. Усмихвай се! – то сякаш нещо друго вече можеш да направиш… В този град, който не е усмихнат и позитивно мислещ, си е чиста проба опозиция на Властта, а знаете че в по-голямата част не гледат с добро око на всякаква опозионна паплач.
И не си мислете, че ако ме харесвате, ще заприличате на мен. уверявам ви, то така не става. Пък и не ви трябва.
Вие и така сте си хубави.
Вие и така ме превъзхождате в някои отношения.
Вие по рождение сте навярно и по-умни от мен…
А стига де, май се вживях като Кашпировски…
А бe, той жив ли е още?
