Що е то Идиотизъм и има ли почва той в Казанлък?

„Настоящата епоха е епоха на рекламата, епоха на разнообразните новини: нищо не се случва, но въпреки това постоянно се рекламира нещо“ – датският философ Сьорен Киркегор споделя това наблюдение за своята епоха преди повече от век.

Той живее по време, когато вестниците добиват все по-голяма популярност и влияние над обществото. Мислителят определя епохата си като лишена от страст, избухваща в изблици на ентусиазъм, които бързо потъват в апатия и безразличие. Това е епоха на постоянно суетене и активност, които не водят до никаква реална промяна.

„Ние сме в процеса на създаване на това, което най-общо заслужава да бъде наречено култура на идиотизма. Не субкултура на идиотизма, която ври и кипи под повърхността на всяко едно общество и ни доставя безвредно удоволствие, но именно култура. За пръв път в историята странното и глупавото, и грубото се превръщат в културна норма, дори културен идеал“, прозря още през 1992 г. друг един философ и публицист Бърнстайн.

Всъщност Бърнстайн не съумява да използва целия критически заряд на своето определение „култура на идиотизма“. Фокусиран върху полемиката, върху обидното, подигравателно значение на думата „идиот“, журналистът пропуска някои от най-ключовите й импликации. Можем да се досетим за тях още от заглавието на романа на Достоевски „Идиот“.

Идиотът е човек със свои собствени порядки, странник, особняк. Идиотът не е публична личност, неговото поле за изява е частното, личното, своето. На старогръцки думата идиот има следните значения: 1. частно лице, отделен гражданин; 2. обикновен човек, плебей и трето значение на необразован, прост, несведущ човек, невежа.

И ние наистина участваме в този маскарад на идиотите. Но не като граждани, а като идиоти. Участваме като частни лица, като хора, заинтересовани предимно от самите себе си. Участваме като плебеи, които се радват на хляб и зрелища. Участваме като аматьори, невежи, които на принципа на пробата и грешката откриват своя път в новите медии.

Ние обаче не сме граждани, защото да си гражданин предполага и да си съ-гражданин, предполага се и да живееш в общност.

А съ-идиоти не съществуват.

Всеки е идиот по своему.

А в Web 2.0 ние чисто и просто сме идиоти заедно.