Приписки Парнарови за една Държавна Зима
Приписката си е само една добавка към текст, която е странична на съдържанието му.
А аз нямам текст и затова пиша тази Приписка на бяла страница.
Но тя в никакъв случай не е съвременна ДопиШка на млад репортер.
И така – беше много Люта Зимата на 2012 година: голям сняг падна и за радост на Народа покри всички Боклуци и Дупки в Държавата.
И настана Радост Велика и Непозната за Хората – те не бяха виждали от поколения наред Татковината си толкова Красива, Бяла, Красива… Стори им се дори и Нереална!
Но духна Южняка и само за броени часове оголи Илюзията – Боклуците си бяха все тук; още по-мазни и разкашкани…
Дупките пък толкова бяха освирепили от Снега и Студа, че налитаха на всяка ходова автомобилна част без да гледат Метал ли е или Каучук, дори на Пластмаса и на Бакелит бяха ненаситни, и голям Берекет им се случи…
А пък двама пенсионери от казанлъшкото село Кънчево, прочуло се с многодетното семейство от 13 деца, легнаха под ауспуха на старата си лада и ги изнесоха от там в ковчези.
Много деца не успяха да ходят редовно на училище, защото пътуваха, а автобуси и влакове нямаше.
После слънце изгря, но пък се вдигна цената на дървата…
И на бензина, нафтата и газта – ама какво ни грее това?
Присещам се за Вапцаров.
Приятелю, птиците чу ли?
Отвънка е пролет! Здравей!
Дори през бензинните пари,
през пласт от стоманни ята
тя иде. Вратите разтваряй
и бодър срещни пролетта.
Уж приписка щях да пиша, а то цялата страница май не ми стигна…
