От Жегата се оглупява
Вижте мен и повече не питайте: трудно мисля, бавно пиша, постоянно съм жаден и говоря все по-абстрактно, а дори и не съм депутат или политик, нито дори редови партиен член.
Писна ми да е толкова горещо, че погледът ми постоянно да е замъглен от жегата.
Голяма досада е това жегата!
И болест – Комари, мухи, кърлежи и всякакви непознати на неспециалистите неща, които живеят в пясъка, в тревите, пълзят и хвърчат около нас с едничката подла цел да ни заразят поне с някаква лятна диария, която е почти задължителна през лятото. А пък, да ви кажа, дори и вестник не мога да си взема в тоалетната, защото от политиката, полепнала по неговите страници, разстройството ми изглежда се засилва.
Това го установих още в началото на лятото, откакто имам чувството, че цялата държава започна да се буди и да заспива с депутати – обикновени, евро, кандидати и т.н. По вестници, по радиа и по телевизии…
Влезеш в някоя социална мрежа да видиш какво правят непознатите ти и там те натискат желанията на някакви хора да им подкрепиш кандидатурата.
Е, стига де!
От студ спасение има, но от жегата явно няма!
Като е хладничко, пооблечеш се, посгрееш се и както казват англичаните: "Няма лошо време, има неподходящо избрани дрехи." Да, ама са си го казали за техният си регион, където си е само дъжд и мъгла.
Но нашата жега не е като другите жеги.Тя си има мирис, вкус и аромат: мирис на потни тела, вкус на градски прашоляк и аромат на изгорелите газове, натрупали се като плъстена шапка над града.
А и градът си е един такъв – тотално изперкал от жегата.
При кой повече, при кой по-малко, но със сигурност жегата най-лошо се отразява на политиците, въпреки че те всичките са си тотално слънчясали, независимо от годишния сезон.
Пък човек като слънчаса, само се пеняви и не знае какви ги върши.
Та и за това не се чудя много-много, как така в един момент според тях сме отличниците на Европа, а в следващия – Европа си ни казва директно, че сме най-големите хаймани и непрокопсаници, влезли някога на нейна територия.
Припоти се май Старата госпожа с нас, ама хак да й е! Де й бе акъла, като ни покани в одаята си? Да се стоплела с балканския ни темперамент и манталитет, а ей то на, какво стана – подпалихме й къщата с циганиите си.
Голяма досада е това нещо Жегата! Голяма!
Човек се отпуска в ленноста си, спира да мисли, не иска да се труди, да се бори, да прави каквото и да е. Само да полегне лениво нейде на сянка и айляшката да си гледа за патилата на Фехтинже ли бе оня филм, Ферхойнде ли бе… – а бе, да зяпа там как някой друг успява в живота, а него никой да не го закача за нищо, че то в жега работи ли се, бре джанъм?
Жега е!
Пък ние още не сме в Ада…
Не сме, защото иначе нямаше през час да ни показват циците на Андрея. Не че не обичаме цици. Само че ни писна от едни и същи цици. Няма ли други цици в тази държава?
