Още за настъпателната сълзлива носталгия по дивотиите на соца

Подробен списък на „най-хубавите“, на „липсващите“ ни неща от онуй паметно време.

Правопис, правоговор и прочие права са автентични и аз нямам никаква намеса.

В колективния, както разбирам, блог „Как не се…„, списван, както разбирам, от моите политически приятели, младите социалисти, някой е излял сърцето си в прочувствено писание, наречено директно „Носталгия по соц-а„.

Прочетете този текст, струва си!

Ето малък откъс, в който може да се почувства есенцията му:

Няма как – и аз изпитвам лека носталгия по социалистическия режим в България преди 1989г. Имаше си своите достойнства, имаше си и своите недостатъци. Но ако трябва да оценя реално – определено тогавашните достойнства бяха много повече от сегашните. Някак си при мен „дребните неща“ надделяват пред „едрите“. Може би други хора мислят по различен начин.

И такива работи все от този сорт е писала тая чувствителна носталгична душа. А също ни препоръчва да прочетем едно още по-претенциоцно писание от същия обаче сорт, наречено Струва си да се прочете до края, което изобилства с тъпизми, в които се описват „хубавите, незабравимите неща на соца“ от рода на:

1. Да пишеш писма на руско другарче.

2. Да идеш на градска баня.

3. “На ти две лукчета, че нямам да ти върна.“

4. Да събираш салфетки и станиоли от шоколадови яйца. (Де ги тия шоколадови яйца при соца бе, таваришчи?! Аз що съм ги забравил?!)

5. Да си абониран за Славейче, Пламъче, Мурзилка, Веселые картинки, Космос, Паралели, Септемврийче… (тук вече и аз не издържах, разплаках се като си спомних особено незабравимата „Мурзилка“, ох, сърцето ми се разкъса в тоя момент! А за „Септемврийче“ да не говорим!)

6. Да се вълнуваш, когато „пуснат“ нещо в магазина. (Ех, идилия, идилия! Какви времена бяха тогава само: когато ни „пускаха“ веднъж в седмицата маслини, кремвирши, салам „кучешка наслада“; ще си порева още малко, че не мога да сподавя силната емоция!)

7. Да сменяш ремъка на касетофона. (Ъхъ-ъхъ-ъхъ-ъхъ, майко мила, ех, палачи сърце, не спирай! Отплачи се донасита!)

8. Да гледаш на черно-бял телевизор „Студио Х“ всяка събота след 23.30 часа. (Боже, какви романтични времена бяха тогава?! Ами да гледаш всяка вечер руски филми, Божичко, защо ли е забравил точно тях?! Май съзирам зловещ империалистически заговор, някои искат да осквернят социалистическата идилия?!

9. Да участваш в Ленински съботник. (Признавам си, на мен най-много ми липсват ленинските съботници! Какъв кошмар е съботата без съботници! Като мухи без глави се въртим на дивана всяка събота, а с какви романтични емоции ни даряваше ленинския съботник! Ще си порева още малко, белким събера още сълзи, щото ми изтекоха очите още!)

10. Да гледаш в неделя сутрин „Бързи, смели, сръчни“. (Рев и сополи; ред сополи, ред сълзи!)

11. Да си мечтаеш за „ходеща кукла“ от СССР. (Ех, мечти, мечти! Ех, душа мая!)

А ето това вече троши всички мивки и дори целата канализация за фекалии; сега разбирам, че носталгикът, дето ме разрева, бил носталгичка, предполагам, светлокоса:

12. Майка ти да донесе огромен чувал със соц дамски превръзки, на които лепилото не им държи даже предпазната лента, и вкъщи да настъпи небивала веселба, защото сте три жени, а лигнинът е неудобна работа.

13. Да ходиш на училище от 07.00 ч., за да участваш в задължителната физ. зарядка. (Физзарядката си я биваше де! Само че от нея повече обичах маршируването за 9-ти септември! То особено много ми липсва, затуй ще си порева още малко, пък макар и без сълзи вече: изцедих де що сълза имаше у мен, ала сополи още имам!)

14. Да имаш политически изпит за влизане във ВУЗ. (Това е голема загуба, че днешните кандидат-студенти немат политически изпити! Те затуй ке пропадне държавицата ни!)

И тъй нататък, сърцераздирателна картинка е описана там, само дето немах сила да я прочета докрая въпреки заглавието. Само диагонално мернах, че после има един поменик за лошите страни на днешния живот, които могат и да се предположат кви са, затуй нема да се спирам по-подробно.

И вдъхновен от тия мивкоразбивающие емоции, немаше как да не напиша следните думи и в двата блога:

Много мъка има на този свят, Боже! Много!

За малко да ми се скъса сърцето от тъжните думи, които е наредил авторът. И как хубаво го е казал: „Тогава поне имах малките неща“. Малките неща – салам „кучешка радост“, цигари „Стюардеса“ и пр. – са много по-важни от „едрите“, от някаква си там свобода, демокрация и пр.

Сърцето ми се преобърна при тия правдиви думи! :-) Благодаря много за емоцията, с която ме дарихте, приятели! :-)

А, и още неща ми писаха днес – че идиотизмът не ходел по гората, а по хората. Или простотията беше, не помня. Май имат право. Има и доказателства в туй отношение.

Това беше едното, а другото го цитирам дословно: „Не мога да простя на комунистите две неща. Първото е, че водиха безумна икономическа политика, която съсипа макроикономиката. Второто е, че изпуснаха режима и смениха системата…“

Но се питам и нещо друго: А дали пък написаното от тия бледокоси дами не е пародия, а аз да им се вързах? Не вярвам да има чак такива ненормалници(-чки).

Не знам, но май са наистина сериозни и май наистина си вярват: ама знае ли човек?

Да, същинска лудница е днешна България!

Да пази Господ, кой знае какво ни чака с толкова неспасяемо болни хора наоколо…