Не спори с Глупака, защото другите може и да не открият разликата!
Тези дни си мисля много за Глупостта.
И снощи тя връхлета у дома.
Но не, не като Музата на Висоцки.
Не…
При него „посидела, посидела и ушла“…
А моята, напротив – връхлетя като Харпия, натресе ми се, без да поздрави дори жена ми и веднага се намести върху екрана на току-що почистения ми компютър.
Кръстоса крака демонстративно върху него, навярно за да видя недотам нормалното й от хигиенна гледна точка бельо и безцеремонно ми заяви:
- А бе, ей ти – журналистчето, ти да не мислиш, че не знам колко глупости спохождат всекиго ежедневно, но да ти кажа – само умният не ги изказва гласно.
А аз в объркването си не можах да измисля нищо умно в отговор и смутолевих:
- Че нали и самият Айщайн беше казал казал, че има само две вечни неща на този свят – Вселената и човешката глупост.
Пък тя безцеремонно ми закова с идиотизма си:
- Я си трай, важното е акълът и цикълът да ти идват винаги навреме!!!
- Ама ти акъл ли ще ми даваш – поокопих се аз, а тя затропа нервно с пропуканите си пети по клавиатурата ми.
Дано по-надолу е останало нещо и от моя текст…
Та, докато си мислех за Глупостта, нормално бе да споделя и с комшиите за тези свои терзания. Но те останаха индифирентни към философските ми напъни, което ме убеди, че склонният към мъдруване наистина е съсед на глупака.
И проумях, че в днешни дни, да си глупав си е чиста проба е изкуство.
И че във всеки от нас спи по един гений на Глупостта. И с всеки изминал ден все по-дълбоко…
Цената на истината може да бъде много висока , просто защото не е била платена навреме, а Глупавия проумява само онова,което вече е станало.
И пак си спомних за неземното копеле Кърт Вонигът: „Големият проблем с тъпите копелета е, че те са толкова тъпи, че не могат да повярват, че човек може да бъде умен.“
На устните ми беше да му отговоря с разкошната българска поговорка: „По-добре в пъкъла с умните, отколкото в рая с лудите“, но не знам защо си замълчах…
Навярно защото напоследък ме е яд, че ме е яд, а ме е яд, че се трупа яд връз яд, пък нищо не мога да направя, защото дядо Датко ме светна още в миналия век, че на рядко лайно камък не се хвърля,защото ще те оплеска!
А, и друго ми каза той: Всичко тъпо излиза много скъпо!
Рак, мерак и простак – не се лекува – това пък повтаряше почти всяка сутрин, докато си пиеше кафето в турското кафене. и после се подхилваше под мустак:
- А бе, най-добре не спори с глупака, защото другите може и да не открият разликата!
