Куче, което не знае да лае, само вкарва вълка в кошарата

Аз не съм политически реваншист.

Но имам обикновени, ежедневни финансови нужди, а не големи бизнесмераци.

От три години съм без работа и продавам когато, каквото имам и каквото мога, за да оцелявам.

Сега имам глас. И не се срамувам да заявя, че го продавам – по споразумение, естествено.

Та нали сега му е времето – изборно и доколкото чувам доста разплащателно.

Пък и в една от най-мъдрите книги на Земята е записано:

„Разумът на мъдрия е в десницата му, а разумът на безумния в левицата му.“

Еклесиаст 10:2

Да бе, наистина така пише! А аз си мисля за лявата ръка и десния джоб…

Навярно затова у нас вече няма Ляво, няма Дясно, няма и Център дори в класическия политически смисъл.

Навярно защото няма и реални политически цели, няма уважение към класическите политически програми и платформи – на първо място от самите партии,а от тук съвсем закономерно и от страна на техния електорат. А и по какво ли нормалният избирател може да ги различи – всички гарантират просперитет е светли бъднини. В това отношение БСП отново задмина всички свои опоненти с предизборните си обещания вярна на основния си девиз:

„Ние колкото можем да ви обещаем, вие за толкова не можете и да мечтаете дори“. Е да, ама освен беззаветновярната, калена стара гвардия май вече никой не хваща вяра на социалистите. Подобна е ситуацията и в дясното политическо пространство плюс допълнително тежнение – пълно несходство в характерите. Така на пазара на гласовете зейна широка ниша. А дори и политикономията признаваше, че пазар ниши не търпи.

Така от една страна към избирателите започна да напира откровения политически реваншизъм на традиционните партии, а от друга го обгърна демагогията на финансовия интерес на новите формации с амбицията на всеки мениджър в максимално кратък срок да запълни всяка пазарна ниша.

Или в крайна сметка мъдрият български народ отново се оказа велеславно прав в твърдението си, че:

„Куче, което не знае да лае, само вкарва вълка в кошарата“.

Е, вълка е вече в кошарата, кучетата дори и да прегракнат от лай – на него му е все тази, а по средата Избирателя е сам, с интегралната бюлетина в ръка, и май е на път да тегли майната и на едните, и на другите. Но дори и да го направи, по законите на родния политико-избирателен парадокс, ще спечелят и Едните, и Другите, а той жалния, пак ще си остане с пръст в устата, загледан по навик в Светлото Бъдеще. А междувременно в Настоящето някой му подава някакви банкноти, за да гласува за него.

Дюшеш – та нали тази ситуация е предвидена в моралния кодекс на българина и е формулирана съвсем точно в клаузата за Лудия и Зелника.