В края на януари Земята тръгва по своя път към Пролетта и Лятото.
Ражда се новото Слънце.
Започва поредното зачатие, защото такава е космическата повеля – победа на животворните сили над жестокия Мраз.
И точно там и точно тогава в българската празнична система вече векове наред се появява Трифон Зарезан.
А от 17 години – и Свети Валентин.
И днес едва ли има друга страна на света, където празниците на Виното и Любовта така щастливо да съвпадат. Но това явно не е никак случайно, защото още Теопомп, в неговата Двадесет и втора книга за халкидците, пише с безапелационната категоричност на очевидеца, че: „Траките с охота се отдават на пирове, леност и голяма полова невъздържаност“.
В Оксфордската енциклопедия на виното пък, позовавайки се на Омировия епос, за родина на виноправенето в света е посочена Тракия, която според цялата античност е и родината на бог Дионис. Явно, винарската традиция съществува над 3000 години по нашите земи, а една от малкото думи, достигнали през хилядолетията до нас от тракийския език, е думата за вино – zeila, което се дължи най-вероятно на честата й употреба във времето. В монетите на тракийските царе Сараток, Аматок, Кетрипорис и Терес II са изобразени лоза, грозд и кантарос (антична чаша с две дръжки за вино).
Музеите ни са пълни със златни и сребърни съкровища от ритуални съдове за съхранение, разливане и пиене на скъпоценната напитка. Само фиалите (широки съдове-чаши) от злато и сребро са над 180 , което според специалистите представлява повече от половината подобни, открити в целия древен свят досега.
Изображенията от тези съдове представят картини на вакханални сцени, характерни за честванията на култовете, свързани с бог Дионис, и са прекрасна илюстрация на запазените антични текстове, в които се описва „поход на бог Дионис“, който напуска пасищата на Фригия и Лидия, стига до Бакрия и обикаля цяла Азия, като посвещава чрез танци и веселие народите в своите тайнства, творейки чудеса сред природата, едно от които е превръщането на гроздовия сок в божествена напитка.
Еврипид в своите „Вакханки“ се явява един от първите свидетели на този загадъчен исторически поход и зримо описва как Дионис през цялото време е придружен от свита сатири и менади, въвлечени във вихъра на оргии, опиянени от любов и вино, с цел постигане на божествено тайнство.
Но и в българската народна митология има множество поддатки за празника Трифон Зарезан, като наследник на старите празненства в чест на тракийския бог на виното и лозята Дионис. Празненствата се уреждали три пъти в годината и на тях три дни по улиците вървели шумни шествия. На специална лодка на колела седял жрец, изобразяващ Дионис, а подире му вървели сатири / хора маскирани като козли, които пеели, танцували и славели бога на виното и лозята. A в Родопите са се изпълнявали дори Орфееви и Дионисиеви игри напомнящи днешните Зарезанови тържества.
Всъщност Трифон Зарезан е първият пролетен празник. Жените рано сутринта омесват хлябовете, изпичат ги, подготвят шарените торби с топлия хляб и печената кокошка и бъклиците с вино. С тези торби мъжете отиват на лозята. Ритуалът е почти еднакъв в цяла България – всеки стопанин, щом пристигне на лозето си, се обръща към слънчевия изгрев и се прекръства три пъти, после отрязва пръчки от три корена и полива мястото с червено вино, светена вода и пепел, запазена от огнището от Бъдни вечер. Зарязването се придружава задължително и от благословии за берекет.
Отрязаните свежи пръчки свиват на венчета, които стопаните слагат на калпаците си, през рамо, на бъклицата, а някои ги отнасят вкъщи и ги поставят на домашната икона и после всички сядат на обща трапеза. Смята се, че отрязването на лозовите пръчки прогонва болестите по лозята и осигурява плодородие, а на главата на Царя на лозята слагат венец от лозови пръчки, качват го на колесар и с песни и музика тръгват към селото. В своя дом царят устройва угощение в знак на благодарност за оказаната му чест, като на трапезата трябва да има прясна пита, пълнена с ориз и булгур кокошка и, разбира се, вино, тъй като, когато празнуваме Трифон Зарезан ние пием вино от чашата на Дионис, а кукерите играят космичестия танц на Дионис.
Да ама днес традициите вече не са това, което бяха. Лозята стават все по-пусти и някак си тъжни. А и не всички си имаме лозя, затова ние от постоянното присъствие решаваме колективно и съпричастно да зарежем асмата на кварталната кръчма, защото има само един начин да се посрещне Трифон Зарезан – с вино, с вино и… пак с вино.
- Ех и ти… Ако Кирил Христов те чуеше – щеше да се намръщи и строго да те попита: Ами жените, приятелю?… Ами жените къде пропусна?… – поклати глава кварталният поет и прочувствено зареди стихове вперил взор в каната с червено вино:
Това е приказка за двама богове.
Ерос Афродитов единия се зове,
а другият, разбира се, е Трифон Зарезан -
приятел във нужда на всеки пиян.
А виното не спира да тече…
за радост на хората, които ги влече
празникът им общ – 14-ти февруари,
бе повод за кавги и злостни коментари.
Ерос даде старт на цялата история
от завист че Трифон му отнема аудитория.
А виното,
а виното не спира да тече…
за радост на хората, които ги влече.
Пияниците, казват, не почитат Любовта,
затова той уцели Трифон със една стрела.
И бедният сатир, в сърцето наранен,
попадна моментално в сладък женски плен.
А виното,
а виното не спира да тече…
От Трифон Зарезаново сърце
Така е – поет лозе не зарязва. Даскала по история сам зарязва асмата и сам си говори на глас, както си е свикнал в училище:
- А бе, да ви кажа, не е много ясно как се е породила легендата, разказвана от бабите по селата за Трифон, който, отивайки на лозето, срещнал в деня на Сретение Господне Девата с невръстния Младенец пред храма. Когато се разминавали, я попитал: „Къде си тръгнала с това копиле на ръце и къде е баща му?“ Дева Мария му отговорила да си гледа пътя и да внимава да не се пореже на лозето. Естествено, че се порязал (отрязал си носа), откъдето дошло и името му Зарезан, та се наложило жена му да му го лепи“ – глупости, родени сигурно в нечия пияна глава
и като всяка глупост бързо разпространена. Сякаш чета тогавашната жълта преса… Но ако прочетем внимателно в „Жития на светиите“ описанието за живота на Св. Трифон, няма начин да не си изясним, че става дума за различни личности. Поне аз не откривам никакви сходства в мъченическото житие на светеца, живял 248 г. сл. Р. Хр. във Фригия и загинал заради Христовата вяра, с патрона на българските винени празници Трифон Зарезан. А бе, бъркването е пълно и затова не е чудно, че зарязването на лозето се отбелязва на 1 февруари (в православния календар – деня на Св. Трифон), като дори от астрономична и чисто агрономична гледна точка това е много ранно време за такава дейност. От друга страна, ритуалите, които съпровождат празника на Трифон Зарезан, идеално съвпадат като действия с култовите обреди, посветени на бога на виното и веселието Дионис и неговата свита.
Затова пък за нас – българите, 14 февруари е уникална възможност да празнуваме опиянението и от любовта, и от виното едновременно, както това са правили в античността по нашите земи и траките. Затова изберете бутилка добро червено вино и я изпийте в компанията на любимата си и на бог Дионисий.
България вече е в ЕС, даже и хроничните новогодишни пияници имаха време да изтрезнеят и осмислят новината, ако са я пропуснали покрай празничните софри и циците на фолк-убавиците от новогодишната програма на bTV.
Това са екзистенциалните проблеми на няколко поколения в този регион, толкова им стига да си представят какво е европейска идентичност.
„Сварявам си 30 литра, колкото дават, и ги слагам в мазето. Идва някой да ме проверява (което е невъзможно), но все пак- и му казвам, че това е от миналата година. Другите 30 литра пък са от по-миналата. Ще ги лъжа!“, закани се от страниците на „Труд“ депутатът от Коалиция за България и известен български писател Дончо Цончев и допълва: „Няма да стане! Няма да донеса казан от Брюксел!“
Ето, това е главният дискурс, висшата еманация на болезнената преходна идентичност на българина в пътя му към ЕС – „Ракията не си я даваме и толкоз!“ Ръц!
След като Даскала заряза асмата, всички седнахме на масата под нея и съвсем закономерно приказката се завъртя към това, кой от нас, какво би предпочел сега – среща с жена си или някоя друга жена, или кротък, мъдър и продължителен запой в кръчмата?
Този път не постигнахме консенсус и решихме, тъй като асмата е досами тротоара, а масата ни беше под самата асма, да анкетираме случайните минувачи. Всеки от масата имаше право да попита само един минувач, а аз трябваше да обобщя анкетата.
Никито – 18 год.: „Трифон Зарезан е бе, хора! Най-култовият празник от всички, напук на шибания бълвоч, наречен Свети Валентин. Свети Валентин е мухльо, даже не съществува – той е измислен, за да ти цоцат кинти… Трифон Зарезан, Трифон Зарезан е истината за живота, най-великото нещо на планетата, а бе – туто ди тути капи. От хиляди години ние и нашите предци се напиваме като свине днес, точно навреме! Защото това, както добре знаеш от една статия от миналата седмица, е смисълът на живота.“
Пецата – 18 год.: „Традицията повелява днес да направиш много неща, свързани с любовта ти към алкохола. Да, знам, че е сряда и не можеш просто да си запалиш дебелия гъз и да отидеш на кръчма – утре си на училище или работа. И все пак, сипи си поне малко и го изпий на екс, като истински мъж. Това ти стига, за да преминеш през инициацията на процеса. Разбира се, по-препоръчително е да се напиеш дотам, че да се опиташ да се изплюеш на огледалото, понеже не можеш да се видиш. Но тогава не би бил способен да видиш дори огледалото.“
Елена – 17 год.: „Трифон Зарезан е хубав български и православно-християнски празник. Свети Валентин е хубав западен и католически празник. Подаряват се цветя и шоколад и се пийва някое питие в името на любовта. Дай Боже да има много влюбени хора в Казанлък!!!“
Ванката – 19 год.: „Ако няма къде да отидеш по време на двата празника, ела на себе си. И за влюбените – да се обичате ей и така всичко ще ви е наред. Ами да, знам го от опит.“
Илиан – 20 год.: „На любовта и храната се отдавайте безразсъдно! – това е един от най-важните съвети за третото хилядолетие.“
Светльо – 20 г.: „Абе кво да им празнувам на католиците празниците. Определено съм за нашия си Туньо. На Свети Валентин, ще съм с Валентина в кръчмата и съм сигурен ,че по някое време там ще намеря и Трифон да му резнем по 1,2,3,4,5… Пък после пак ще се чудя къде избяга Валето. Абе най-хубаво е да се комбинират и двата празника и ще се получи едно наистина добро преживяване…стига да не препием предварително де.“
Отракано поколения – няма две мнения. Само Цецо Чеха се въздържа от правото си да анкетира като заяви, че има едно комшийче – огън момиче и утре щял да ни каже тя какво му е отговорила.
На другия ден наистина донесе отговора й – перфектно оформен и разпечатан по всички правила на предпечата.
14 февруари е: Свети Валентин, или Трифон Зарезан?
Среща с любимия човек, или запой в кръчмата?
А ако нямаш любим човек? Или той не иска и да чуе за теб?
А и защо трябва само един ден в годината да се обичаме? Нима през другото време сме безразлични един към друг? Защо всички да празнуват един празник,и без това присъстващ повече по витрините…Розов,комерсиален,леко поомръзнал…
Празник,предизвикващ най-често депресии при тийнеджърките.
Е,поне психиатърите на Запад може да празнуват Защото кой тук ще ти тръгне по психиатри?
Но не е ли празникът и за да се замислиш – колко си дал на човека до себе си, не си ли бил малко егоист тази година, не може ли да се държиш по-добре с него…пък дори за ден?
14 февруари. А може би това си е просто повод?
И ако все пак нямаш любим човек, то поне имаш повод да попразнуваш с приятели.
Винаги можеш да кажеш „Празнувам Трифон Зарезан. Просто си е български,нашенски си празник“. Повод да идеш до някое кварталното ресторантче, да се посмеете с компанията над другите, замаяни и забързани, обичащи се и мразещи.
14 февруари. Празнувайте! Дали заради любимия човек, или заради себе си,дали заради празника,или заради повода да се събереш с приятели… Празнувайте!
Пък ако не ви харесва нито един от двата празника…празнувайте Коледа…или Ханука…или си изпейте „Честит нерожден ден!“ както е в Алиса.
Така де, един ден в годината ти е рожден, обаче има още 364,които трябва да се отпразнуват. Само не прекалявайте!!!
Ако няма празници е скука,ако са всеки ден-тогава се обезсмислят…Радвайте се,че имате повод да попразнувате отново!
Невена Георгиева – 18 год.
Отначало всички поотделно хвърлихме по едно око на листа, колкото само да се убедим, че Цецо добросъвестно си е изпълнил задължението и го прочетохме някак си по диагонала, но когато Поета го прегледа и после ни го прочете на глас, се умълчахме и всеки поотделно отново се зачете.
След половин час, единодушно и с консенсус приехме резолюция, с която задължихме Цецо да го ламинира и постави в рамка, която Гената да окачи над бара.
