Биохмия на Любовта и Самотата

Опитвах се да обичам без условия, но минаха години и проумях, че ако искам да ме обичат без условия май означава, че поставям условия.

Тогава попаднах на един поляк – Януш Леон Вишневски, който издаде един абсолютен европейски хит: „Самота в Мрежата„.

Той е химик по образование.

А в книгата си е развил едни минисюжети, посветени на самотата, любовта, приятелството и капаните на съвременния човек. В тези минисюжети провокира всички с идеята, че Любовта се дължи предимно на най-нормални химически процеси в Мозъка, които Природата си реди по нейн кеф.

Признава си откровенно, че именно академичното му химическо образование го е убедило за същестуването на някакво вещество от рода на амфетамините, което вещество имало само 7 атома, но минавало през всички рецептори, от които започвала Любовта.

Нормалните биохимици, които не са писатели, съвсем академичнот настояват, че този срок е 18 месеца нормално или в краен срок трябвало да прихванеш поне до 4 години.

И сега – внимавай!!! – това било само първата фаза.

След истинското влюбване имало още сума ти и биохимични реакции: приятелство и привързаност…

Но най-зрялата била т.нар. по академичному каритас, което би трябвало да значи, че вече напълно си се посветил на човека до теб.

Извод на лаика: Химията, както и Любовта, си е съвсем равномерно разпределена във Времето.

Няма нужда да се напъваш, защото не Ти, а Тя винаги ще те Зацикли…

Мисля си още, че това до голяма степен е било известно на човечеството още преди появата на химика. А един български поет Николай Заяков го е обобщил по неповторим начин в няколко стиха:

„Не казвайте, че няма самота.
Не казвайте, че тя е политика.
Човек е сам-самичък на света.“

А преди доста години един испанец – Хосе Ортега и Гасет, се изцепи публично като заяви: „Покажи ми партньора си, за да ти кажа какъв си“ и вбеси твърде много хора и философи дори. А в „Изследвания върху любовта“ Гасет казва още куп интересни неща. Той започва изследванията си върху любовта с въпроса „Какво е жената, когато е само жена?“ – т.е. когато не е в ролята на съпруга, майка, сестра, дъщеря.

Отговорът му е, че жената е жена, доколкото е вълшебство, идеал – за миг или за вечност… зависи Мисията й е да бъде конкретен идеал за мъжа (а идеали са нещата които могат да очароват, да увличат енергията ни). Оттук социалният живот е „състезание между мъжете да премерят своята годност да бъдат предпочетени от жена“, а ходът на историята – „история на идеалите за мъж, създавани от жената“. и всяко поколение има свой обобщен идеал за мъжа.

Предпочитаните мъже създават семейства, а семействата предават на следващите поколения определени ценности: „Фантасмагоричният блян, който сънуват девиците в своите будоари, оставя през вековете своя отпечатък по-дълбоко от мечовете на воините. От това което днес вглъбените девойки тъкат в тайните си фантазии, до голяма степен зависи насоката, която след един век ще поеме Историята.“

Язък за Спящата Принцеса…

Спомням си по този повод какво ми споделяше един познат пилот: „Макар в действителност да не се налага да правиш акробатични номера, хубаво е да се научиш да ги правиш, за да можеш истински да владееш самолета.“ А Салвадор Дали пък съветвал младите художници първо да се научат да живописват като старите майстори преди да започнат да рисуват абстрактни картини. Мисля, че е прав, понеже някои абстрактни картини са плод на откровено техническо безсилие.

Сещам за тези неща, защото се убедих, че е хубаво е да се научиш да обичаш, въпреки и да ти струва много като натоварване в началото. Най-малкото, защото после не би създал древногръцка трагедия заради стиснатата по средата паста за зъби.

А наградата е да попаднеш като герой във великолепната история на О’Хенри, в която мъжът продава любимия си наследствен джобен часовник, за да купи украшение за разкошната коса на жената, а тя пък продава косата си, за да му купи верижка за часовника.

Вероятно затова и разказа на О’Хенри се нарича буквално „Подаръкът на мъдрите“ – препратка към тримата мъдреци, които носят дарове на бебето Исус.

Явно понякога влюбените са по-мъдри и мъдреците.

Като професор Александър Балабанов например, който за времето си е бил истинска Българска Институция. Освен завършен ерудит, бохем и почитател на женската красота, той сам е сътворил и своя словесен Автопортрет:

И мраз,
и жар.
И роб,
и цар.
И гроб,
и ден.
Зелен
и стар.
И лъв
и мек.
Такъв
човек
съм аз!