За Хората, Кучетата, Партиите и Политиците
От известно време внимателно наблюдавам как един политик постоянно, бавно и монотонно говори.
Наблюдавам напрежението,което се опитва да тушира с това си поведение, онази борба вътре в него, агресивната амбиция, която го е овладяла и как сякаш иска да наложи тази своя вътрешна борба извън себе си и да я прехвърли на политическата сцена.
Явно вътре в него се разиграва някаква епична сцена: той има своите врагове и сякаш иска да наложи тези свои врагове на всички нас.
Иска личната му драма да придобие размерите на огромна епична драма, а личната му амбиция да заличи нормалните ни желания.
Личната му вътрешна битка да прерасне в епична битка.
Наблюдавам го и се чудя защо един политик трябва да прехвърля всичките си емоции върху хората? Кой или кое му дава това право?
И защо ние позволяваме на политиците най-нагло и тотално да прехвърлят своите емоции и умствени постановки върху останалите?
Защо един политик си позволява да пръска емоциите си върху максимален брой хора?
Едно куче може да си позволи да си джафка на воля,но на човек,за да направи същото,му са нужни причина и повод
Май обаче преди това е наложително да си задам въпроса кои са причините,поради които човек започва да се занимава с Политика?
-Власт и пари.
А коя е причината,поради която политическите партии винаги са една срещу друга?
-За повече власт и пари.
Мислите ли че политическа партия,която застава срещу друга партия…тоест влиза в дуалистична битка…има способност да подобри атмосферата в дадена страна?
-Не.
Тоест – възможно ли е според вас съзнание,което има свойството да влиза в дуалистични битки, в същото време да създава и равновесие в обществото и Политиката въобще?
-Не.
Вярвате ли,че ум,който твори политически битки,може да допринесе нещо добро за страната ни?
-Не.
Така си е – всеки от тях мисли,че трябва да победи другия.
Всяка партия мисли,че трябва да надскочи другата.
И цялата им енергия изтича в боричкането,…в това да се докажат че са по-прави,….в това да доказват че са по-чисти от другите партии,… в това да доказват,че тяхната кауза е по-добра.
Имам чувството, че в последно време са особено модерни политическите битки.
Всеки плюе по някой – навярно, защото политика и морал били антиподи и родните ни политици са се захванали усърдно с доказването на тази максима.
А иначе май доброто на страната е само в мечтите на народа – ние все си чакаме месията, а после като се появи, се оказва че и Той не бил точния човек.
И така до следващия път…
А обикновените хора и да имаме желание, не можеме да експериментираме нито в областта на дуалистичните политически битки, нито да творим равновесие и единство, защото политиката е тази, която ни разединява.
За повечето от нас, политиката е областта, в която почти всички сме специалисти.
И така не им остава енергия да свършат нещо реално.
