Целувката на Юда, Джото
Едно неприятно голобрадо лице със землист цвят докосва благородния, красив лик на Учителя. Златистият лик на предатeля покрива и двете фигури, сякаш за да скрие позорното деяние. Наоколо-римски войници, които ще заловят Исус. Но той вече е другаде, духът му е високо над земните неща…
„Целувката на Юда“ от Джото, началото на 14 век.
Евангелският мит вече се е утвърдил, създаден е канон за изобразяването му – допир между възвишено и низко. Двете начала се определят взаимно, не могат да съществуват едно без друго. През 15 век Беато Анджелико рисува и Юда с нимб, само че тъмен за да бъде негативен двойник на Исус.
Образът на Юда Искариот многократно е бил обект на художествено изображение, като ролята му най-често е представяна съгласно каноническите евангелия и много рядко в разрез с тях. В хода на историята този нещастник се е превърнал във въпълъщение на предателството, тъй като неговата предполагаема целувка е станала символ. Можем да прибавим още и „трийсетте сребърника“, влезли завинаги във фразеологията на всички народи по света.
Самата театрална сцена с целувката на Юда е изключително подходящо хрумване за конструкция на драматаtа мъченичеството, макар че мнимият или истинският предател и продажник е нямало защо да прибягва до този жест, достатъчно е било да посочи Исус с пръст , ако изобщо е имало такова събитие.
Последното библейско сведение за Юда – че продажникът измъчван от угризение на съвестта се е обесил в местността Хакел Дама, е само продължение на драматичния разказ за предателството. А ако предателство не е имало, неговите последствия естествено отпадат.
Сега можем само да си зададем въпроса – откъде се е взела цялата тази история с Юда?
А пък аз искрено се чудя откъде ми дойде всичко това…
Нямам логично обяснение.
Навярно някакви асоциации от последните дни, които може и да се конкретизират при подходящо подаден емоционален или социалноактуален код.
