Отвъд любовта е тихо, тъжно и студено като в изоставена мраморна кариера. Д.П. Тези траки нахлуха дори и в сънищата му: объркаха ги, начупиха и разбъркаха като керамични археологически отломки. И от тези отломки всяка сутрин Ячо се мъчеше да сглоби нещо що-годе разбираемо, но така и не успяваше: тук тога ще се развее, там [...]
Докарах я дотам, че се скарах и с Ума си. Но не се учудих, защото сродството между Ума и Тялото ми винаги е било толкова близко, че Ума в един момент наистина си повярва и съвсем агресивно заяви: – Аз съм Тялото. Беше гаден номер, защото точно по това време Тялото ми бе залиняло и [...]
Дядо Датко, на когото съм кръстен, е шарил само по Беломорието като комита, но ми разказа веднъж за някакъв стар индийски мъдрец, който се опитвал да поучава своя внук за борбата, която се води във всеки един от нас. И рекъл той на момчето, че в душите ни се борят два вълка. Единият е зъл, [...]
В нормалния човешки живот има стотици незначителни, ненужни или безсмислени дни: някои от тях са завършено незначителни, други – необяснимо ненужни, а трети са направо прогизнали от безсмислие, като сюнгер, забравен в обществена баня. Д.П. Стоян Колев бе сигурен, че е напълно сам в апартамента и затова се стресна, когато съвсем ясно и отчетливо чу [...]
И да знаете, не ви пожелавам нищо друго, освен вече да започнете да се радвате и на малките неща от Живота, защото те са неговата Сол и другите Подправки за Вкуса му, поне така мисли Чичо де и… Далай Лама, когото веднъж един неподготвен репортер екслузивно попитал какво най-много го изненадва в човечеството. Далай Лама [...]
Когато си купихме телевизор се зарадвах най-много на плоскостите стиропор, с които той бе уплътнен в кашона – гладки, бели и невъзможно леки. Детската ми фантазия веднага роди идея за приложение – само за няколко часа с подръчни средства си направих чудна пиратска фрегата. После събрах няколко приятели от махалата и отидохме на Гьола да [...]
Всичко започна в една ранна утрин с въпросът на моя Баща: – Къде са ти цветните моливи, Сине? Подадох му ги в просъница, а той веднага извади жълтия молив и нарисува един квадрат. – Какъв е този цвят? – ме попита тогава. – Жълт – отговорих през гурелите си аз. Той се усмихна, извади синия [...]
Така отговорих на мама преди много, много години, преди Алиса дори… …Живеехме бедно. И майка ми, и баща ми бяха учители. Всяка стотинка се цепеше на две и всяка нейна половинка си имаше и намираше веднага своето предназначение. Само веднъж в месеца се правеше изключение – когато зареждаха книжарницата с нови книги. Бях в трети [...]
Майка много обичаше цветята – какви ли не саксии имахме, но истинска Коледна звезда видях за пръв в София и много ми хареса. Наистина не знам защо – дали заради яркия си червен цвят или заради неповторимата си форма, но ме грабна. И ми стана любопитно защо майка го нямаше в саксиите си. Тогава нямаше [...]
Не съм стъпвал в София навярно от 5 години, но имам един познат, който не пропуска възможност да отскочи до Столицата. И преди няколко ми се обажда да се видим. Видяхме се и още преди да ни сервират кафето той напълно сериозно ме скастри, че не съм го послушал да отидем заедно на концертната вечер, [...]