Menu

Данаил Парнаров

Актуални анализи на събитията от днес, вчера и утре

Залогът на тези избори беше бъдещето на Казанлък

Поне хората, които познавам така ги усетиха, защото ги боли,че толкова малко си вярваме и това си проличава особено по избори.

Прегърбили сме се от страх. Някой като ни каже „бау“ и се стряскаме.

От кого се страхуваме? От хора, които гледат да се наредят до някой силен на деня. От такива, които с пари и власт ни подчиняват на волята си. Отвратен съм, че някой определя мястото ни в обществото и живота не според това, което знаем и можем, а според правото той да решава.

Зад някои от кандидатите стоят партии. Подписват се споразумения. Тълпи ги следват. Ликовете им висят по улични стълбове и витрини. Преследват ни от екрана на телевизора и страниците на вестника. Избори…Само че те траят месец, а животът ни е по-дълъг. Сигурно затова си струва да сме по-далновидни.

А иначе истината трябва да се казва в лицето, а не да я заплитаме магическата мрежа на числата и да я мистифицираме с воалите на някакви фантасмагории, за да потушим собствената си неудовлетвореност от резултата.

Истината е, че на тези избори изгубиха всички освен ГЕРБ.

ГЕРБ спечели – и спечели много, неочаквано много. След две години управление на тази партия и всички свързани с това управление гафове, българският народ явно и категорично потвърди подкрепата си за тази партия.

Помните ли как предходните местни избори също бяха здраво атакувани в съда – ако си спомням правилно – бяха заведени над 130 дела. Доста от изборите тогава също бяха касирани, а местната власт в част от общините беше кастрирана. Преди време Иван Кръстев на майтап нарече съда „трети тур на изборите“, но в последствие майтапа май загрубя. За да се превърне днес в рецидив и да се заформи днес един черен сериал, в който основна жертва са местните власти и местната демокрация. А и Казанлък тогава стана бе кастриран.

Изводът от тези дълги оспорвания, противоречиви решения и забавено легитимиране на местните власти е очевиден. Сегашните закони позволяват на политическите сили или заинтересовани страни да продължават да манипулират избирателя и след края на предизборната кампания. Никой не отрича демократичното право на всеки да потърси справедливост в съда, но със сигурност трябва да се се създадат допълнителни механизми, които да отсеят жалбоманите и да елиминират политическите хватки за парализиране на противника.

Ако обаче това е следствието от една напълно позволена предизборна вакханалия, може би трябва да се започне от премахване на причините за нея. Защото купеният вот винаги ще бъде оспорван и съдът не може да бъде панацея за това.

И докато съдиите умуват, обикновените избиратели по Чудомировски се забавляват.

Попитали един нов политик защо толкова напира да влезне в политиката:

- Как защо? Не виждате ли, властта тъне в разкош, навсякъде корупция, нисък морал…

- И Вие искате да се борите срещу това ?

- Не, искам и аз да участвам.

- И кой мислите, че ще гласува за Вас?

- Всички трезвомислещи казанлъчани.

- А сигурен ли сте, че само те ще са достатъчни? Не е ли необходимо мнозинство.

Страници: 1 2

Вашият коментар