Menu

Данаил Парнаров

Актуални анализи на събитията от днес, вчера и утре

За нормалните граждани и за по-първите такива

Znak Stop

Предупреждавам!!! – не бих препоръчал този текст на никой, чиято скорост на мислене гравитира около 3-те новинарски реда на сензационната информация.

А конкретен повод за да го напиша ми даде появата на един нов политически субект в Казанлък – Движение „Гражданско местно самоуправление „, чиито идеолог и основен двигател са Стефан Дамянов и негови приближени.

Целта е повече от прозрачна – участие в предстоящите местни избори със собствен кандидат за кмет, който да може да разчита не само на широка подкрепа от различни структури на гражданското общество, но и на различни изпаднали политически сили, чиито бизнес или съществуване през последните осем години са били в пряка зависимост от настоящата кметска администрация.

Това само на пръв, и то диагонален, прочит на явлението, защото при втория прочит прозира и амбицията Движението да се регистрира по закона за политическите партии и с него да се участва дори в парламентарните избори…

Но спете спокойно, засега казанлъчани! – защото Дамянов си е доказан прагматик и днес го интересуват най-вече местните избори, в които той дори и да не успее да се пребори за трети мандат, вече има идея поне да оглави новия Общински съвет на Казанлък и по този начин отново да остане в центъра на властта.

Друга важна цел на новата формация е гражданския контрол върху дейността на местните власти. Това щяло да се случи чрез изграждането по квартали и населени места на групи за обществен контрол. Подобни групи бяха създадени по кварталите на Казанлък още преди три години, когато настоящият кмет и негови приближени инициираха и създадоха обществени комитети по квартали. Голяма част от тези комитети проведоха по няколко събрания и на етапа дейността и функциите им все още са неясни.

Тази цел вече е черешката на тортата! А може би столетната и кусур Череша, на която Дамянов и компания се опитват да качат казанлъчани.

Та нали точно в тази идея нещо не се вързва с демократичната практика: в цивилните общества съществува един рутинен феномен: граждани се обединяват около една конкретна идея при въпроси или несъгласие с процеси, факти и личности или проблем, като при това поемат произхождащите от последните за обществото на тези граждани допълнителни проблеми.

А в Казанлък наопъки – гражданският модел да се налага отгоре надолу като при тоталитаризма, с който е отраснал и свикнал, което всъщност надали го касае – то е непонятно или смехотворно за него. Нещо като оня злополучен опит на един президент да прочете славянобългарската азбука.

И още нещо – гражданските инициативи и движения се зараждат, съществуват и просперират, защото винаги са Коректив някаква Власт, а не нейн обслужващ Персонал или още по-зле – Коафьор с неустановена полова ориентация.

Вярно – има и по-зле: платени клакьори.

Съжалявам единствено за онези, които, полагайки булото на загадъчност и конспиративност върху случилото се, всъщност разкриват собствената си професионална голота.

Голота, която е като една постоянна червена връв на шията на демокрацията ни, стояща тъй или иначе на недоизкусурено дегизирания, уж за удобство, поставен от палачите й на посткомунистически стол с два крака, крепяща се по-скоро единствено за баланс на малкия, изтъркващ се камък на една неугасваща надежда и оттам произхождащата донкихотовщина у малцината, налични като странни субекти в обществото ни (граждани?!?), че ще е достатъчен балансът им, за оцеляването на крехкото, заплашително клатещо се върху стола на посткомунизма отроче.

Тази наша червена нишка има обаче достатъчно дълъг шнур на края на примката, че да оставя диря из всички обществени области. Тази диря, по чиято траектория задължително манипулативно се отклонява общественото внимание, присъства постоянно, тя е тази диря, според която и българския посткомунистически журналист правеше прощъпулник, напускайки редакциите на комунистическите всекидневници не непременно от предния вход, за да гледа уж отстрани как се сменят табелите на предните входове, пък после да влезе с бодра стъпка като списовач с опит през широките двери на часовите и прочие подобни прясно варосани храмове на публичността.

И докато гражданинът на западното демократично общество следва дирята на своята история именно като активен гражданин, имащ правото да задава въпроси и да получава отговори, да взима или участва в решения и реформи, то българинът се е хванал по-скоро за края на тази червена нишка, заблуден, че тя го е кърмила с майчиното му мляко и не я пуска, и дърпа ли дърпа, не виждайки в далечината на битието си как стяга примката и задушава крехкото, младо и незаякнало вратле на демокрацията му.

Той се страхува да е гражданин или по-скоро свикна, че не е за него това да взима решения и участва в реформи. Той е сигурен, когато държи червената нишка в ръка. За него това е правилното, макар и не най-доброто. Той не иска най-доброто, то е за привилегировани, така е научен.

Вашият коментар