Menu

Данаил Парнаров

Актуални анализи на събитията от днес, вчера и утре

За Космонавтите, Комунизма, Поколенията, техните Песни и Мелодии

И България си има двама космонавти, но не проумявам защо си спомняме за тях единствено веднъж в годината – на 12 април.

Толкова ли е срамно да бъдеш космонавт в България?

Не искам да бъда съдник за това кое е добро и кое е лошо, защото моето мнение може да се окаже грешно. Това, което на мен не ми допада може да се харесва на другите и обратното. Ако някой направи своя версия на „Трава у дома“ и тя се хареса на хората, значи той има право.

Няма начин поне веднъж да не сте чували песента на легендарната руска група „Земляне“ „Трава у дома“.

Много хора на моята преклонна възраст си мислят, че тя се казва „Земля в иллюминаторе“ и се изпълнява от „Машина времени“, но не.

„Трава у дома“ си е песен на „Земляне“ още от 1983 година – дори беше обявена официално и за химн на руската космонавтика. До преди това се приемаше за такава неофициално, но пък от всички руски космонавти.

„Трава у дома“ всъщност е заглавие на стихотворение на Анатолий Поперечний. В оригиналния му вариант става дума за всичко друго, но не и за илюминатори, космодруми и метеорити. Поперечний преработва текста по молба на композитора Владимир Мигуля, който искал да напише песен, посветена на Деня на космонавтиката. Той изпълнява „Трава у дома“ за първи път през 1982-ра, а на следващата година я записва група „Земляне“. Оттогава тя е най-популярната песен на земляните.

„Всичко опира до традициите. А космонавтите си имат своите. Както винаги преди полет те гледат филма „Бялото слънце на пустинята“, така винаги преди полет слушат и тази песен. И тук въобще не става въпрос за това колко е популярна тя. Благодарение на традицията обаче нейната популярност се поддържа вече толкова години“, казва.

Доскоро ситуацията в Русия беше такава, че за участия се каниха тези певци или групи, които са модерни. Сега се канят тези, които са обичани. Модерните днес са по-малко, а обичаните продължават да бъдат търсени. Има много хора, които харесват нашите песни и които ни канят да ги изпълняваме.

В България в последните години руската музика е много актуална. Вашата песен „Трава у дома“ непрекъснато се пее по пиано баровете тук. Как си обяснявате тази възродена любов – като носталгия по соца или?, попитаха руския рокветеран в София преди година, а той спонтанно отговори:

- Не зная. Струва ми се, че преди всичко става въпрос за това, че сме славянски народи, имаме много общи неща. През 80-те години на миналия век и ние и вие сме гледали на Запад, искали сме да бъдем ту французи, ту американци. Но в крайна сметка се връщаме към корените си. Общият ни произход взима надмощия и той е определящ дори за това каква музика да харесваме.

И тук днешната ни Емоция тангира с измамната Носталгия, а Паметта от онова време се отдалечава поради три причини:

Идва ново поколение с нови проблеми.

Епохата на социализма отстъпва, отдалечава се, промениха се правилата в икономиката и политиката.

Няма доказателства за тотална носталгия по социализма, освен може би носталгия на всеки за неговата младост и сигурността на живота тогава, но не и носталгия по плановото управление и партийната диктатура.

Можем да говорим за окончателен крах на комунистическите политически формации след рухване на Берлинската стена – БКП промени ролята си. В България самата самата БКП се промени – от нея е имало дори и президент два мандата, тя все още е мощна политическа и икономическа сила. Сега обаче подкрепата на тази партия все повече намалява – това са неумолимите закони на биологията.

Така че може да се твърди: българите вече бавно, но неумолимо излизат от лагера на Комунизма и самият спомен за него вече не е нещо, което ги ядосва. Но това не означава, че за комунизма в България не се водят дискусии.

Ще ги оформя в няколко групи:

1. Дискусии около лустрациите. Те се въртят около това кои от настоящите политици, политици, актьори, свещеници и пр. са били тайни сътрудници – водят се от 20 години и още не са приключили. На всеки няколко месеца се появява ново име, нов човек, който е имал нещо общо с тайните служби;

2. Друга линия на дискусиите в България е свързана с проблем от сферата на теорията на политиката. Тази дискусия не е така яростна, но е много важна: с какъв вид строй сме си имали работа тогава, какъв вид държава сме имали? В Полша по този въпрос функционират три различни разказа.

На първия от тях – социализмът е тоталитаризъм – няма да посвещавам много време. Той е много пресилен. Този строй не е 100% тоталитаризъм, в подобни квалификации има много емоция, този разказ не посвещава особено внимание какво е представлявал реалният социализъм. Другите два разказа са по-сериозни и аналитични.

Вторият разказ, предложен първоначално от Анджей Валицки, полски историк на идеите, е приет от голяма част от интелигенцията, най-вече от посткомунистическата левица. Според този разказ до прелома през 1956 г. можем да говорим за тоталитарен строй (или той е бил поне замислен като такъв).

Целта му е била да индоктринира и наложи с терор на всички граждани определен начин на мислене и възприемане на света. Но от 1956 г. насам в Полша настъпва прелом – начало на демократизиране на системата. Тя се либерализира постепенно и накрая се стига до това, че социалистическата номенклатура постепенно се отказва от властта си, предоставя я на обществото, Полша се отваря към света и Европа, активират се университетите, настъпва икономически възход, репресиите стават все по-слаби.

Това е разказ за това как се преминава от тоталитарната фаза през мек авторитаризъм, за да се стигне до демокрация.

Третият разказ също признава, че 1956 година е много важен момент на прелом и че тоталитарната власт в класическия й вид е била блокирана тогава. Но той твърди, че до 1989 г. комунизмът е останал по принцип непроменен – не са се променили важни негови черти като пълният монопол на партията, контролът, упражняван от ЦК във всички области – наука, политика, икономика, номенклатуризацията на живота, репресивните сили, запазени до последния момент – комунистическите управници не са се замисляли да употребяват сила, когато това е било нужно, за да се контролира ситуацията. Парадоксално броят на служителите на сигурността не е намалявал след 1956 г.

Така че спорът се върти около това разполагал ли е този строй със средства да се дистанцира от своите корени или той е бил един и същ, неспособен за реформиране – и истинската реформа е била винаги възможна само отвън. Това е изключително важна дискусионна точка – от гледна точка на историческата оценка. Въпросът все още стои: възможна ли е била реформа отвътре или става дума само за паразитиране върху структурите на насилието?

Третата линия на дискусиите е свързана с проблема на независимостта и суверенитета. Определени лица, оправдавайки участието си в комунизма, казват, че Източният блок е бил в сферата на СССР и влиянието му – и поради факта, че сме били част от съветския ред, истинска суверенност не е била възможна; съответно, ролята на управлението е била да се постигнат максимално количество добри цели. Това е свеждане на проблема за независимостта до прилагане на тактики в определени рамки. Аргументите на тази позиция са известни: социализмът даде на България модернизация, позиция в света, икономика, която осигуряваше някакви работни места.

Надали днес някой в България помни имената на Георги Иванов – първият български космонавт и неговият съратник Александър Александров, който след него него излетя в Космоса.

Надали и някой си задава въпроса – колко нации изпратиха свои граждани между звездите.
Навярно защото са от времето на Соца, когато нямаше все още чалга и чалгазвезди, които да окупират медийното пространство със себичните си простотии.

Чуйте как една истинска звезда остава да грее в илюминатора – въпреки простотиите, тъпотиите и недоразуменията на Времето и Пространството.

Comments

Elie Raymond казва:

Все поглъщащата простотия продължава да внушава на хората с религиозен интелект,че така наречените политически системи се определят от волята на човека и неговите житейски възгледи.Истината е,че всичко,което се случва,включително и в човешкото общество,става под грубото и безапелационно действие на природните закони.А думи,като „комуна“ и „комунизъм“ отразяват единствено механизма,по който човешкият вид оцелява във враждебната природна среда.Може да се преименува и като солидарност.Но при никакви обстоятелства като „капитализъм“ или неговият синоним „частна собственост“.Защото две по два е четири,независимо от политическите системи!

Вашият коментар