Menu

Данаил Парнаров

Актуални анализи на събитията от днес, вчера и утре

Въпрос с повишена трудност: Останаха ли в Казанлък все още нормални хора?

Въпрос с повишена трудност: Останаха ли в Казанлък все още нормални хора?

Ние, българите, се отказваме от гласуването заради традиционната си нравствена леност, заради отказа да правим всекидневен избор между добро и зло. Защото, след като гласуваме разумно, а не импулсивно, след изборите трябва да продължим да носим и да търсим отговорност. Смятаме, че можем да си купим индулгенциите на вота, като прехвърлим отговорността върху някой друг – независимо дали е партия, коалиция или личност.

Мнозинството засега свежда гражданското си битие до пускането на бюлетината. Само с избори обаче, все едно дали на четири години или на четири месеца, или с пет-шест митинга на столетие, няма да направим управлението по-справедливо, политиците по-честни, полицаите по-смели, а съдиите по-добросъвестни. 20-годишният цикъл на наказателни вотове показа, че те не са панацея. Проблемът с гражданските права е, че те не само трябва да се отвоюват, а преди всичко да се отстояват.

Нито едно общество не е длъжно да се подчинява на правителството, парламента или държавния си глава, ако техните решения, закони и постановления влизат в противоречие с представите му за справедливост и законност. То е длъжно да им се противопостави, но без да се дезинтегрира, защото залогът е собственото му оцеляване. Изглежда, поради липса на исторически опит понятия като бойкот, неподчинение, седящ протест, стачка, сдружаване, солидарност и взаимопомощ са ни непознати.

Въображението ни ражда само кървави визии със сопи и търнокопи и разлютени милиции. Някои политически кръгове използваха това, за да трансформират гражданското недоволство в агресия. Но насилието и абстрактната омраза към която и да е общност – все едно дали циганите, турците или политическата класа като цяло, не вършат работа.

Като пребиеш веднъж стотина цигани, като унизиш цял един етнос или изгониш всички депутати от парламента, управлението няма да стане по-добро. Само може да пострадат много хора и това няма да е честно. А, както казва Махатма Ганди, неподчинението е гражданско, когато е честно и сдържано и зад него не стоят лоши намерения или омраза. Неговият успех обаче могат да гарантират само постоянството и непоколебимостта.

Свободата е като хляба, трябва да се меси всеки ден, казваше Радой Ралин.

Обществото не трябва да се уморява да изисква адекватност от управлението всеки ден: когато взривят дете и майка на улицата; когато скрият няколко работнички без трудови договори в цистерна за олио; когато без някаква основателна причина те накарат да си смениш номера на колата; когато депутати бият случайни граждани; когато се поставят над закона и си гласуват имунитет, когато поради липса на лекарства, за които са ти взели осигуровките, умре жена; когато откраднат данъците ти, за да облагодетелстват някоя приятелска фирма; когато правителството засекрети решенията си и откаже да дава обяснение за действията си.

Трябва да месим тестото, да го държим на топло, да го следим да не превтаса, да внимаваме да не прегори и да не се нахвърляме лакомо върху горещия хляб, защото ще стане глетав и ще ни изгори. И така всеки ден, постоянно и непоколебимо, докато заловят терористите; докато трудовото право не започне да действа безотказно; докато спрат да крадат, докато оправят здравната система; докато започнат да налагат правосъдие.

Нито едно управление няма да се съобразява доброволно с правото, но и нито едно правителство няма да иска да падне доброволно.

То трябва да бъде принудено всеки ден да избира между мутрите и гражданите, между парите и властта.

Иначе от избори до избори ще правят каквото си искат. Те това и правят.

Страници: 1 2

Вашият коментар