Menu

Данаил Парнаров

Актуални анализи на събитията от днес, вчера и утре

Въпрос с повишена трудност: Останаха ли в Казанлък все още нормални хора?

Въпрос с повишена трудност: Останаха ли в Казанлък все още нормални хора?
Въпрос с повишена трудност: Останаха ли в Казанлък все още нормални хора?

Въпрос с повишена трудност: Останаха ли в Казанлък все още нормални хора?

„Извинявай“ може би наистина е най-трудната дума, която българинът произнася. Макар че има пословица – „На грешка и прошка“.

Живият човек винаги може да стъпи накриво, съзнателно или не. Онази дума е затова – произнасяйки я даваш знак, че си даваш сметка и ще имаш обица на ухото.

След „извинявай“ олеква, макар че ти остава чоглавото усещане. Но така и трябва да бъде. Само че, както младите българи усещат, най-малко склонни да се извиняват си остават политиците.

А и на кого наистина да се извиняват, след като така ухажваният от тях Електорат продължава да се държи като персонаж от една знаменита творба на Самюъл Бекет. Двама души стоят под едно и си чакат. Говорят си нещо и чакат някой си Годо. Идват още двама… Очакването на Годо продължава. Но кой е Годо? Пък и така ли наистина се наричаше? Ще дойде ли? А бе изобщо има ли го този Годо? Май Годо щял да дойде в петък. Но кой точно петък…

Няма съмнение, че избирателната активност има пряко отношение към резултатите. Всеизвестен е фактът, че има партии с т.нар. твърд електорат. Това са основно БСП и ДПС. При ниска избирателна активност тяхната относителна тежест значително нараства.

Ако прогнозираме избирателна активност от порядъка на 40%, то тогава можем да прогнозираме, че близо 50% от резултатите в урните ще бъдат за БСП, защото партията към момента разполага с 20% от избирателите и голяма част от тях ще отидат да гласуват. Друг е въпросът, ако приемем, че изборната активност е например 60% – тогава нещата ще се променят. Увеличаването на изборната активност намалява относителния дял на партиите, които имат твърд електорат и увеличава шансовете на останалите.

А нас ни мързи и ни е унизително да упражним дори правото си на глас, най-безопасното нещо, което можеш да направиш в България. Влизаш зад параванчето и правиш, каквото си искаш. Да разказваш политически вицове през 1981 година беше далеч по-рисковано, но го правехме с охота. Единственото бреме, което поемаш чрез вота, е гражданската отговорност, но за съжаление не в нейния застрахователен смисъл. Не можеш да си откупиш компенсациите за евентуални щети за 100 лева на мандат. Изглежда, именно от отговорността бягаме с вечното „И едните, и другите са маскари“.

Страници: 1 2

Вашият коментар