Menu

Данаил Парнаров

Актуални анализи на събитията от днес, вчера и утре

Чалга опус за Простащината

У нас, всички знаем, Простащината е на почит.

И какво можем да направим? – ами Нищо или почти нищо!

Защото Простащината вирее по нашите географски ширини доста успешно комай от ерата на Бай Ганьо, която по продължителност вече направи годините на Византийското ни робство. Навярно защото е пуснала дълбоки корени в Самодоволството на българина и неговата Духовна бедност и обилно я наторява нежеланието на нормалните хора да се докосват до нея.

Простащината се проявява по много начини: в дребен тарикатлък, в склонност да се заобикалят правила, норми и закони – писани и неписани, в обслужването на разни интереси с писане на песни по команда; списване на лъжливи статии; предлагане на оферти с подвеждащо съдържание; в постоянното търсене на лични облаги, в незачитането на правата и волята на околните; в търсенето на скандалното и шокиращото с цел повдигане на рейтингите, в резултат на което прагът на нормалността е заличен и какви ли не дивотии още.

За съжаление, простащината се проявява във всички демографски групи.

За да бъде показано на простащината, че няма да бъде толерирана, следва да се премахнат условията за горепосочените практики. И понеже това е малко вероятно да се случи, поне в обозримото бъдеще, аз се опитвам да се съхранявам, както и да уча децата си да не се стъписват от нейните прояви, да я разпознават, да не се страхуват, както и да уважават и ценят своята личност, и личността на другите.

Че се прави опит да се защитят онези изконни ценности, които толкова години са запазили българския дух и не са му позволили да потъне под купищата кал и помия, които ежедневно се изливат върху му.

Дали кризата е духовна, дали е финансова, всеки сам за себе си има право да тълкува, но факт е че толкова сме затънали в някакви жалки имитации на съществено, че вече не е ясно кое е правилно и кое не.

„Убий простака с мълчание!“ На това ме учеше майка ми, когато бях дете… Тогава и простаците май бяха по-култивирани като че ли, обществото не ги толерираше… Веднага давам пример: преди седмица бях на кръчма, ама асъл кръчма- с чалга, оркестър, кючеци и т.н. В разгара на купона, което нормално е към полунощ, виждам на дансинга едно седем- осем годишно момиченце на раменете на един мъж (бащата най-вероятно) а пред тях (може би майката) се кълчоти и тресе едно женище… Питанката тук е какво показват тези хора на детето си? В други държави това е недопустимо, не само заради законите, но и заради границите, които самите общества налагат!

Днес нормалните хора сякаш бавно, но безвъвратно се превръщаме в пасивни свидетели на критично атомизиране, обезверяване и загуба на социалните рефлекси в обществото, както и на безпрецедентен демографски срив, превръщащ ни в нация със затихващи функции.

Само така ще имаме шанса един ден децата ни да живеят друг живот, не животът, в който момента нас ни живее.

Аз не съм човекът, който да каже: „Недейте слуша чалга!“, защото това не може да го кажеш, след като хората го искат. Има голям пазар за чалгата, но тъжното е, че няма алтернатива, което е държавна работа. Няма показване на други стойности и ценности, парчета и стилове в музиката, които да могат да задоволяват вкуса на други хора, които пък не искат да слушат само чалга. И чалгизацията просто опростачва, възпитава много неприятен вкус, който съдържа в себе си простащина и нетолерантност към хората.

В момента моралът няма никакво място в обществото. Дори нещо повече – в момента когато кажеш нещо за морал, за етика – ти си смел, сякаш говориш някакви странни работи.

Измъчва ни мисълта, че в България простаците са успешни, а хората на духа им гълтат прахоляка.

Безцеремонност и безсрамие…

Никога не съм обичал особено много народопсихологически разсъждения. Тоест – обичам ги. Аз самият много обичам да фабрикувам такива. Но заради втълпеното ми, дълбоко вплетеното в самата ми същност чувство за вина, аз дълбоко се съмнявам в стойността им.

Започна ли да разсъждавам по този начин („Българите са такива, такива и такива…”) – и чувството ми за вина веднага изкрещява: Я спри, дървен философ такъв! Магаре с магаре! Какви са тия българи? Къде си виждал ти българи, че така хубаво и сладко обобщаваш? Като някакъв професор по фолклористика от катедрата по българистика, който току-що сито се е нахранил с мусака! Та нима не е всеки изключителен и различен от всички, че да го слагаш в някаква категория, без въобще да се загледаш внимателно в него? Така ми крещи моето чувство за вина.

Навярно защото съм един типичен български интелигент от началото на ХХІ или на който и да било друг век. Объркан, несмел и пълен с чувство за вина. То не ми дава даже да направя някое и друго обобщение. Знам откъде идва моето чувство за вина. Аз цял живот съм се вслушвал в забележките и в критиките на другите. Цял живот!

И ето, не мога да кажа нещо много важно, защото знам, че ще бъде критикувано ужасно злобно. А са ме учили да се червя от критиките, да ги изслушвам и да се съгласявам с тях. Типично по българо-интелигентски. Не мога да кажа: В България интелигентните хора са научени да се свиват, а простите хора са учени да си правят каквото си искат. Срам ме е, изпитвам чувство за вина да изрека такова мащабно обобщение. Но нищо. Ще го направя.

Ето: В България простият народ живее съвсем различен живот от този на образования и цивилизования народ. И не става въпрос само за чалгата. Става въпрос най-вече за дълбоко интимния душевен живот.

Образованите, интелигентни, цивилизовани и европейски хора в България живеят тревожен, измъчен и тежък душевен живот. Те са научени да бъдат скромни, да бъдат свити и злобно самокритични. И в общи линии са си такива. Като изключим моментите, в които им гръмват бушоните и започват или да се хвалят като луди, или да нападат другите като бесни кучета. Типични компенсаторни реакции на потиснатия човек.

Докато тези, които Иван Вазов нарича Простият български народ, а аз наричам Извънредно простият български народ – са възпитани хем да бъдат общо-взето безцеремонни, хем да не изпитват срам и чувство за вина от нищо. Следвайки това свое възпитание, те наистина са хора без особени ограничения. Успешни хора. И какъв е резултатът от това?

Интересно – какъв ли би могъл да бъде? Когато на едно състезание се явят двама бегачи, но единият е нахранен и отпочинал, а на другия предварително му счупят единия крак, пък след това го натоварят и с трийсет килограма камъни – не е особено трудно да се познае кой ще стигне първи до финала. Нали така? Естествено в случая двамата бегачи са метафора за простия българин и образования българин. А килограмите товар са именно това чувство за вина.

Ако помислим внимателно, ще открием, че в българския това чувство за вина обикновено се нарича с едни такива благовидни имена: добро възпитание, скромност, политическа коректност, толерантност, отстъпчивост, такт.

И ето: надпреварата към високите места в обществената пирамида е започнала. И ние виждаме, че по високите места са се изкачили тия, които не носят товарите. Тия, които не са със счупени предварително крака. Простаците, казано по-простичко.

Наскоро попаднах на някакво проучване, според чиито резултати хората смятат, че:
Простащината е грубо поведение – 27%;
Простащината е проява на духовна бедност – 55%;
Простащината е първична реакция на самозащита – 10%;
Простащината е нещо друго – 8%;

А според авторите на проучването всеки отговор е правилен, защото простащината включва всички изброени по-горе поведения!

Но да видим какво казват експертите Анна Брагине и Анастасия Грицай:

„Простащината е открита агресия, намерение да се причини с дума или действие душевна болка, да се нанесе оскърбление. Простащината е открита грубост, цинична наглост и неприкрита злоба и за да бъде картината пълна, в тази гърмяща смес трябва да добавим и чуството на пълна безнаказаност! Простащината е първична реакция, която човек запазва през целия си живот.“

(Брагине, А., Анастасия Грицай. Как да победим простака, София, 2009, с. 12-13)

Ако вникнем в думите на Брагине и Грицай, то излиза че простащината има няколко лица. Те са различни, въпреки че имат някакви външни прилики помежду си. И в този смисъл е полезно за нас самите да можем да разпознаваме лицата на простащината. Тогава имаме шансове да излезем по-съхранени в емоционално отношение от отношенията с простака. Знам, знам какво ще кажете – „Най-добре е да нямаме никакво вземане-даване с простаци!“. Но ако това е колегата ти, който работи на 50 см от твоето работно място? Нима ще се правим, че не го забелязваме?!

А ето и 10-те различни лица на простащината:

Унижаващ грубиян – цялостното му поведение е ориентирано към това да причини унижение на другия, при това по груб начин.

Дрънкало – досаден бърборко, невежа по природа, самовлюбен и не проявяващ интерес към другите хора.

Взривоопасен грубиян – непредсказуем простак, потаен, заядлив, злопаметен. Най-опасният сред осталите типове простаци.

Клюкар – двуличен, лицемерен, страхлив, потаен, недружелюбен, подъл.

Провокатор – нагъл, предизвикателен, язвителен, зъл, яростен и много разрушителен простак.

Лицемер – лъжлив, страхлив, двуличен, пресметлив, угоден, пълен с фалш, макар че изглежда приветлив и общителен.

Злостен грубиян – силен, враждебен, язвителен, злобен, неконтролируем, груб. съчетава качествата на други 3 типа простащина – на провокатора, на взривоопасния грубиян и на унижаващия.

Невъзпитан простак – нетактичен, дързък, нахален, необразован.

Безумен простак – безотговорен, затворен в себе си, подозрителен, трудно може да бъде разбран.

Завистлив простак – недоброжелателен, нагъл, прилепчив, натрапчив, доносник, клюкар и негодник.

Простака не можем да го променим или да го превъзпитаме. Но можем себе си запазим, ако имаме някакво вземане-даване с него. Ето няколко възможности според експертите по тази тема: да го игнорираме напълно от своя свят; да го осмеем и превърнем в посмешище; да отстояваме и пазим собственото си пространство от натрапчивото му присъствие или да се борим с простака с помощта на средства от неговия боен арсенал.

За съжаление, простащината в нейния най-разпространен вид е неизтребима както хлебарките в градските панелки. Но аз не поставям знак за равенство между простащината и грубиянството. Грубиянството е просто заложено в природата на някои хора и трудно може да се промени към по-добро; то е даденост и макар външните му прояви често да са по-драстични и понякога фатални, мога да приема донякъде съществуването му в обществото, особено в по-малките групи хора.

Но простащината е целенасочено изграждане на поведение и роля; демонстрация на несъществуващ непукизъм и глупост с цел да станеш център на вниманието на околните. А когато простащината е второто аз на известни публични личности и политици – майко мила! Думите са безсилни да пресъздадат деянията на простака…

За мен например Бай Ганю не е простак от най-чист вид – той е повече грубиян, недодялан тип, израсъл в едно по-затворено общество и когато се озове “на светло”, при интелигентни и културни люде, кусурите му лъсват и стават дразнещи. Но щом го върнеш в първичната му среда, той ще си остане същия.

А простакът ще донесе в старото си местообитание претенции, че се е „отъркал“ о културата и интелекта и с него вече няма да може току-така да се говори – той става с една степен по-висок и тежък, макар и само в собствените си очи. Познавам културни и умни хора, които станаха депутати и сега просто не поглеждат под нивото на високо вдигнатия си поглед – възприемат само по-големите (разбирай – по-силните на деня), а останалите, мравките – те просто не съществуват за тях. Не искам да давам примери, но всеки вижда простаците ежедневно на улицата, в градския транспорт, в магазина, по телевизията и прочие. И според мен най-доброто средство за общуване с тях е пълното им игнориране, защото в противен случай трябва да се принизим до тях и да използваме тяхното оръжие. Не помага!

Донякъде хуморът може да помогне, но опитите за безконфликтност и отстояване на собствено пространство се оказват абсолютно безполезни – простакът може да съществува само там, където може и настоятелно иска да се покаже. Също като магарето на Хитър Петър, дето се овъргаляло в прахоляка на селския мегдан пред множеството…

Comments

Димитър казва:

Благодаря за прекрасната статия! Колко тъжен живот живеем всичко, които сме принудени да се намираме сред хора като тези изброени по-горе.

Denitsa казва:

   Благодаря за изчерпателния обзор на една стара , но все по-болна тема, а именно НВ Простащината. Тя е състояние на духа, а в нашия случай е състояние на колективния дух,   защото нямаме желание за автокорекция. Липсата на социално самосъзнание дава тласък на всички гореописани прояви на безнаказаност. За пример би могло да послужи подминаването на пушещо 12 годишно дете, с мотива -Това не е мой проблем, защото това не е моето дете. Но точно след 2 дни се появява Моето 12 годишно дете с цигара, което бива отминато със същия мотив.
    А що се отнася до чалгата, там формулата е диамантен пръстен с кал под ноктите :)

Komshin казва:

Статията е изчерпателна и като цяло вярна, но в началото авторът говори много за образования, интелигентен човек и като цяло го изключва от простащината. А по-надолу сам се опровергава – цитирам: „Познавам културни и умни хора, които станаха депутати и сега просто не поглеждат под нивото на високо вдигнатия си поглед – възприемат само по-големите (разбирай – по-силните на деня), а останалите, мравките – те просто не съществуват за тях.“ – край на цитата. За съжаление, простащината не се влияе от образование и „култура“, тя битува във всеки от нас и в зависимост от интелекта, който според мен, е вроден както таланта, тя се контролира. Човешката природа е дуалистична и неможе да се говори за“ чисти“ от простащина индивиди, най-малкото,че „Прекален светец и богу не е драг“! Моята майка като малки често ни казваше: „Деца, да ви пази Бог от образован простак!“ А що се отнася за чалга-културата, то аз питам автора – През всичките тези години, къде беше интелигентния, образован човек, какво направи той за необразования, простия (защото необразован все още не значи прост) народ?! Лесно, ама много лесно е сега да се опитваш да се дистанцираш от всичко, което се случи и се случва през годините, но явно по-трудно е да отстояваш, обясняваш и отваряш очите на другите! Според мен,както казва автора “Образованите, интелигентни, цивилизовани и европейски хора в България “ не направиха нищо през годините за необразованите си сънародници! Длъжници са им! Защото те са духовните водачи на един народ! Явно, да се говори за европейски хора в България, е меко казано, нелепо!

borko казва:

Всичко супер, само с едно нещо не съм съгласен: Държавата не е длъжна (а и не трябва) да се грижи за културата, (дори и да си има министерство), та дори защо не и науката. Тя трябва да се грижи само и единствено за едно: всичко останало да върви лесно, тоест, администрация. 

Промотирането и рекламирането (на нещо си) трябва да се оставят в частни ръце, тъй като е това е сложна задача изискваща личен интерес (а защо не и „групов“?) в самото нещо. Няма как професионален политик да бъде ефективен в правенето на закони след като взима заплата… Еволюционна логика ;)

Фактите показват, че ВСИЧКИ най важни закони (конституция, основни законодателства, права и т.н.) са изградени от заинтересовани от самите закони личности: революционери, велики мислители, и т.н. 

тези в парламента ИМАТ 1 ЗАДАЧА!!! Да ги адаптират спрямо текущото време с леки промени. ако е нужно да се сменят изцяло, тогава или референдум или…. еми революция (ама като Френската например, с много кървища…*пу пу да не става*)

Колкото по малко висши функции им се дава, толкова по добре. Ако можеше да са роботи които просто да изпълняват елементарни задачи щеше да е яко, ама все още ги няма :-)-

Иначе всички тези категории които изброи, аз лично си ги наричам емоционални вампири: подобряват си емоцията за сметка на твоята (чрез разни „техники“). Причината е, че има някои от тия които са доста интелигентни и изучени, но използват по сложни концепции и думички. Резултатът след общуване с такива обаче пак е същия: унилост, напрегнатост и т,.н. докато при тях: облекчение („победил!“) и задоволство.

Вашият коментар