Menu

Данаил Парнаров

Актуални анализи на събитията от днес, вчера и утре

Спомен за едни президентски избори по ноти

За времето, когато всичко беше ясно, а гвардейците бяха излъскали парадните си униформи и еполети и бяха отрепетирали стриктно дори и отговора си с името за поздрава на бъдещия си Главнокомандващ.

Тези дни, след внезапния медиен напън на Президента си спомних какво съм написал тогава.

Всичко е ясно – да влезне Първанов, е заглавието на текста.

2 100 000 българи очакват от Първанов не да констатира грешките на тройната коалиция, а да ги коригира и въпреки това президентът все повече заприличва на „червен дядо“ – роптае, мърмори и се мръщи срещу тройната коалиция, но дойде ли време с действия да й се противопостави, никакъв го няма. Защо Георги Първанов бе доста по-активен по времето на премиера Сакскобургготски, отколкото по времето на тройната коалиция?

Вече почти месец в къщата България върви поредното реалити-лайфшоу Президентски избори 2006 г., в което участниците по избирателни списъци са около 6 847 422 – 6 889 638 и волю-неволю всички те – т.е. ние – участваме, или поне наблюдаваме и коментираме, въпреки отлично да съзнаваме, че дали ще гласуваме или не – все някой ще спечели, но не и ние, естествено.

Шоуто върви вече 16-та година и в тазгодишното му издание в него участват четиринадесет съквартиранти, разделени в 7 двойки: от много леви, та до крайно десни. То завършва на 22 октомври и според повелята на Конституцията в него ще има само един оцелял, защото такъв е закона на големите президентски избори.

През 17-те години след промяната избирателите от всички политически лагери бяха разочаровани най-малко по веднъж. Върху всички досегашни правителства тегнат подозрения за корупция. Никоя партия вече не може да се представи като непохабена сила, която да въодушеви избирателите.

А иначе, в навечерието на старта на шоуто, сякаш между другото, личната ясновидка на Силвио Берлускони Теодора Стефанова предвеща катастрофически бедствия и предсрочни избори догодина в България. Според нейните видения голяма приливна вълна ще залее Варна и Бургас, а крайдунавските райони ще бъдат наводнени. Освен това в Благоевград и край София ще има земетресения, които ще оставят много хора без дом. Балотаж, на който ще бъдат Неделчо Беронов и Георги Първанов, прогнозира Стефанова за предстоящите президенски избори.

Освен това, според нея, до края на следващата година в страната ни ще има предсрочни парламентарни избори, а следващият премиер ще се казва Бойко Борисов. Правителството след предсрочните парламентарни избори ще е коалиционно, но с много по-силно присъствие на ГЕРБ и, колкото и парадоксално да звучи, в него отново ще участват ДПС и левицата. На ДПС май щял да им се отвори най-сетне парашута и да направят своя автономна област на българска територия, преначерта и картата на републиката ни евроясновидката, според която обаче само две години след приемането ни в ЕС, той тотално щял да се срине и разпадне.

И за да бъде шоуто пълно, Бат Бойко заяви, че ще пази пълен неутралитет, след като според него, на тези избори нямало добър или по-малко лош вариант, и изобщо няма да гласува. И се аргументира, че все още си нямал партия, а само едно гражданско движение. Дни по-късно, петгодишното вече движение НДСВ, заяви,че политическата им позиция по въпроса е да нямат позиция, защото само така било сигурно, че след кандидат-президенското шоу нямало да ги обвинят в погрешно политическо решение, касаещо евросъдбата на България – толкова далновидност, че направо да им се възхити човек.

Ама щом искаме да се забавляваме защо забравихме Жорж Ганчев – и той е патриот, а и отдавна си има мераци за този пост. Само един Петър Берон не стига, колкото и речовит да е и въпреки третото си поредно участие в шоуто.

Иначе, за световните букмейкъри крайният резултат от нашенското шоу е повече от ясен и те не приемат никакви залагания, защото за пръв път от 17 години насам, за тях интригата е какво ще се случи след изборите, а не самия изборен ден. И са наясно, че този път истинските политически промени в България предстоят именно след самите избори и то изобщо без значение какъв ще е техния краен резултат. Че по една стара нашенска традиция ще има изненадани на изборите е пределно ясно.

По-важното е обаче кои ще са изненаданите, каква ще е изненадата и главно, какви ще са последствията от нея… Защото българският политически елит – бил той ляв,или десен – отдавна вече не говори езика на своите избиратели и така проблемът от идеологически се превърна в чисто „лингвистичен“. Защото като все нормален европеец и българинът вече загърби идеологемите и започна да мисли с джоба си или поне с неговата наличност

Затова дори и Георги Първанов забрави социалните си мераци и заяви премерено и безапелационно: „Ще бъда президент на всички, но нямам амбицията да се харесам на всички. Нямам амбицията да обещавам всичко на всеки, защото аз не съм кандидат – аз съм президент и съм длъжен да мисля като държавен глава. Длъжен съм, защото съм убеден, че за всяка моя дума след това ще ми се търси сметка. А тези, които знаят, че няма да бъдат президенти, могат да раздават обещания наляво и надясно“.

„Опростил съм вземания за стотици хиляди левове, много повече отколкото моите двама предшественици, взети заедно, но не очаквайте от мен това, което е обещал един друг мой опонент – да опрости дълговете на всички“, каза Първанов.

Реалната дилема е пред десния избирател, който все още не е припознал своя кандидат за президент, но пък иначе гражданския дълг го зове към урната…И тогава? Остава другия избор – между романтичния спомен за вчера и нефокусираната все още мечта за утре, което обаче в никакъв случай няма да започне от днес. Или поне от тези президенски избори. А причината е само една – реален предизборен разговор за президентската институция в дясното политическо пространство така и не се получи, в резултат на което техните симпатизанти така и не разбраха защо трябва да гласуват за Беронов, въпреки че отдавна са наясно защо не искат и няма да гласуват за Първанов.

Неделчо Беронов: „Има алтернатива на лъжата, агресивността и сенките на миналото. България се нуждае от достойнство, високо вдигната глава, когато прекрачва прага на Европейския съюз. Това достойнство няма да се случи бързо без нов проект за България – отвъд комунизма и след прехода. Проект за България, основан на господството на закона, достойнството на човека, справедливостта на обществото, защита на собствеността и инициативата на личността.“

Ще бъда глас на истината и опонент на парламента и правителството, когато забравят от кого и защо са избрани. Тези думи той произнесе под акомпанимента на култови мелодии на групите „Сигнал“ и „Щурците“, а накрая запя заедно с тях своеобразния химн на демократично мислещите хора у нас: „Аз не съм комунист, аз съм просто човек“.

„Аз зная името на новия президент на България“ заяви вицето му Юлиана Николова, и съм горда, че го познавам, че сме екип, че сме от един отбор.Като гледам дъжда ми се иска да ви кажа: ще ни върви като по вода! И водата ще отмие лъжата.Всички питат за едно и също нещо: обединението на дясното. Аз знам как да стане то. Много е просто…! Истинското обединение на дясното ще се случи по един-единствен начин: като всички гласуваме за Беронов. За да може както сега, и после – и на местните, и на парламентарните избори – ние, десните хора на България, да продължим да бъдем заедно.“

Да, ама в дясното единство се вклини и Георги Марков с носталгичното преживяне на романтиката от първите демократични години и в резултат на това блесна искрата на първата и единствена засега компроматна война: той обвини Беронов, че си купил апартамент с компесаторки и получи удар под пояса с питане за агентурното си минало.

Така дясното единство придоби съвсем миражни контури. Поне за този сезон на шоуто…

Като най-агресивен играч засега в шоуто доминира Волен Сидеров, чиито предварително заявени амбиции а участие в балотажа вече са почти реален социологически факт. Той атакува фронтално и с крайно изчистени точни послания хората от своята целева група, които търсят и желаят възмездие за всички злини, които им се случиха по време на прехода и по една или друга причина се считат за негови фатални жертви. Те са се вживяли в ролята на онеправданите, унижените и оскърбените и тяхната група засега социолозите характеризират с изключително висока активност и мобилизация.

Волен Сидеров им обеща в прав текст, че като държавен глава ще работи за десет неща: Обявяването на ДПС за неконституционна партия; Смяната на това продажно и небългарско правителство с българско, национално отговорно; Привличането и настаняването на около 2 милиона българи зад граница у нас; Връщане на 10-те милиарда долара, които Турция ни дължи за имотите на тракийските българи от 1913 г.; Сваляне на новините на турски от държавната телевизия БНТ; Възстановяване на държавността и търсене на отговорност от мафиотите, като създам специално бюро за разследване и връщане на откраднатите капитали от българския народ; Защита на българския производител и предприемач в условията на членство в ЕС; Спасяването на доказано безопасните реактори на АЕЦ „Козлодуй“; Провеждане на референдуми по важни въпроси: чужди военни бази у нас, членство във военни блокове, политически съюзи и изпращане на наши войски зад граница; Изобличаването на всички далавери, извършени от досегашни правителства и свързани с тях силови структури

Между другото точно тази платформа на Сидеров рамкира скритата и дълбоко лелеяна мечта на хиляди българи с по-леви убеждения от казионната БСП, които все още се колебаят между него и генерала от резерва Любен Петров.

Освен тях в къщата на шоуто, в една скрита стаичка, има и друг играч, който засега кротува и изчаква удобния момент да влезе в играта, защото знае че само един негов нишан е достатъчен и бентът на есемесите на безупречно организирания му и дисциплиниран електорат ще се изсипе в полза на избраника му – засега това естествено е Първанов, който миналата година му подари цял мандат.

„Президентът е единственият държавник, който се избира с пряко гласуване от всички имащи право на глас граждани… Мажоритарният избор на българския президент му дава и легитимност, и морална сила“. Думите са на Първанов, разбира се. Но що за морална сила е да се криеш зад Народното събрание, при положение че едно от малкото правомощия, които ти дава Конституцията, е да ревизираш именно решенията на парламента.

Да не знае Първанов как тънко да бие през пръсти изпълнителната и законодателната власт (казано държавнически – да им бъде коректив), щяхме да си кажем“: „Ами, не знае човекът, виновни са избирателите“. Само че Първанов много добре знае – доказа го в първия мандат, докато управляваше НДСВ. Дори от думите му трепереха шумките край „Врана“: „По улиците има ежедневен дефицит на сигурност“, „разпространението на наркотиците придобива все по-застрашителни размери“, ,корупцията остава голям проблем“…. От рано предупреждаваше кои закони няма да пусне, за да си опича мнозинството акъла, инициираше дебати, които партиите нямаха смелост да проведат, питаше Конституционния съд за приватизационните закони и гласуването с чужди карти… На фона на немощната опозиция и въпреки ограничените си правомощия президентът бе единственият коректив на управляващите.

Но откакто БСП спечели изборите, виждаме друг Първанов – президент, който се раздаде при създаването на тройната коалиция и собственото си преизбиране, но се пести при упражняване на правомощията си. Ето и равносметката: през първата година и половина от мандата на НДСВ Георги Първанов наложи 11 вета, отправи 4 питания към КС във връзка със закони, изрази 10 критични становища по закони. За същия период от управлението на БСП е наложил само два пъти вето (закона за хората с увреждания и търговския регистър), изразил е едно мнение по закон. Едва ли тройната коалиция развива чак толкова добра законодателна дейност! По-скоро е обратното – като се има предвид и поправката „Ванко 1″, която между другото президентството също проспа.

Вероятно Георги Първанов има много прагматични причини заради това си поведение. Тройната коалиция е крехка, заради евроинтеграцията държавната машина трябва да работи на бързи обороти и президентът не бива да й пречи… Но по-полезен Първанов ще е в старата си роля. Защото обществото има нужда не от президент – страничен наблюдател, какъвто в последно време е Георги Първанов, не толкова и от обединител на нацията, както е по Конституция, а от действен и енергичен човек, който от най-високия пост на държавата ще е коректив на управлението. Защото опозицията продължава да е все така слаба, а нито „дефицитът на сигурност“, нито „корупцията“ са спомен.

А Първанов трябва да има не само самочувствието, но и задължението да го направи – 2 100 000 българи от всички политически цветове очакват от него точно това.

Такава е ситуацията днес в къщата на шоуто – една тактика, на сегашния президент как да спечели втори мандат и поне три стратегии на другите играчи как да спечелят политическо пространство след загубата си на тези избори. Защото вече за всички е ясно, че те ще бъдат един своебразен лакмус или вододел в най-новата ни история, подир който вече нито левите ще бъдат същите, нито десните ще се обединят. Просто ще трябва да приемат своята нова политическа идентичност, защото законите на оцеляване в европейското политическо пространство са по-жестоки дори и от икономическите им правила. В този смисъл десните наистина са обречени, но поне имат своя пореден исторически шанс да се форматират и да придобият своя характерна физиономия, с която да се появат на следващите избори догодина, които ще бъдат първите истински местни избори с изключителна важност, защото Европа вече категорично ни показа, че изключително се крепи на местната власт.

И като си помисля, че няма и 3 години откакто съм го писал този текст…

А иначе, преди да се проведат първите демократични парламентарни избори и да бъде свикано Велико Народно събрание – в периода януари – май 1990 г. заседава т.нар. „кръгла маса“, на която управляващи и опозиция преговарят и взимат решения за най-важните и неотложни промени в страната след падане от власт на режима на Тодор Живков. На едно от заседанията е решено да се промени действащата от 1971 г. Конституция и институцията „държавен глава“ да се нарича „Председател (президент) на Републиката“.

В периода ноември 1989 г. – януари 1992 г., когато се провеждат първите преки президентски избори в историята на България, двама души са заемали поста. На 3 април 1990 г. 9-то Народно събрание избира Петър Младенов за председател (президент) на Републиката. На 1 август 1990 г. учреденото вече 7-мо Велико Народно събрание с гласуване в пленарна зала избира Желю Желев за президент.

По данни от повечето представителни проучвания на общественото мнение в последните години единствената институция у нас, която има неизменно висок рейтинг е президентската. Социолозите отчитат, че повече от 50 % от българите искат държавният глава да има по-големи правомощия.

А иначе на въпроса ми какви са съществените разлики между Желю Желев, Петър Стоянов и Първанов и кой от тях покрива представата ви за президент, еди мой познат, който няма ама нищо общо с политологията се засмя и без да се замисли отговори: сегашната Първа дама е доста по-интелигентна и възпитана от предишните две. Колкото до останалите разлики от типа на това, че Желев направи всичко, за да падне първото демократично правителство у нас, Стоянов тури камък на шията на СДС и умело го ритна в дълбокото, а мнението на Георги Първанов по повечето важни за страната вътрешнополитически въпроси не сме имали удоволствието да чуем, което май се оказа и печеливша негова тактика… просто е излишно да се коментират.

Пък и кой ли ги помни вече?…

Май него повече рейтинга си го интересува, но уви – точно с Бойко Борисов рейтинг да си мериш е все едно с открита ракета в Космоса да литнеш.

Не за друго – просто гориш. Особено пък и ракетата ти носител ако е дефектирала.

Вашият коментар