Menu

Данаил Парнаров

Актуални анализи на събитията от днес, вчера и утре

Розариум, в който рози вече не цъфтят

Навремето ме учеха, че парковете са едно от лицата на всеки град, които са като жената и изискват постоянни грижи за външния си вид.

В този смисъл Казанлък днес навярно изглежда като една безумно красива и природно надарена с всичко жена, която обаче така се е запуснала, че надали ще предизвика интереса дори и на най-разгонения и подпийнал бараба.

Обществена болка за казанлъчани, от петилетки насам, е обстоятелството, че паркът, който допреди четвърт век бе една от забележителностите и емблематичните места на Казанлък, за новото поколение вече е само една непривлекателна, запусната, мизерна провинциална градска градина, в която розите не само не танцуват, но и не цъфтят дори, защото отдавна никой не се грижи за тях.

Публична истина и неоспорим факт е, че ако потърсиш в Интернет нещо за казанлъшкия Розариум няма да намериш дори и дума, написана за него, а само няколко снимки, но на нито една от тях няма дори и листенце от роза.

Впрочем има няколко текста, свързани с парка: че деветнайсетгодишно момиче е катастрофирало и влетяло с автомобила си в Розариума; че роми разграбили поредния изоставен обект в Казанлък – ресторанта, известен сред по-възрастните казанлъчани като “Манастирчето”; че от години човек може да се облекчи по малка нужда единствено в подивелите храсти между алеите.. Ей такива неща може да прочете любопитния българин днес, ако попита Гугъл за емблематичния за поколения казанлъчани парк „Розариум“.

С други думи – споменават го само като някаква адресна регистрация в града, на която понякога се случват някакви неща, обикновено не толкова радващи окото и душата на човек, но не и като интересна туристическа дестинация, която да предизвика положителни емоции.

Е, има и няколко добри, обнадеждаващи новини. Едната е доста брадясала отвсякъде: и като обещание, и като изпълнение. От 2006 г. е и звучи почти като транспарант на входа на бригадирски лагер от 50-те години на миналия век: Японци ще правят огромен розов парк от „Розариума“ в Казанлък. No comment!!!…

Другите три са съвсем пресни.

ВМРО Казанлък връща славата на войнишкия паметник в Розариума и със собствени средства и с помощта на скулптора Спас Мавров, в момента се подменят металните болтове на плочите с имената, след като младите хора установили, че част от тях липсват. Липсва и бронзовият венец – жертвеник в основата на пилона. ВМРО ще възстанови и осветлението в горната част на пилона.

Политическа партия АТАКА е внесла в Общинския съвет предложение за издигане на паметник на поета – революционер Христо Ботев в парк Розариум – защо не, вместо две десетилетия някакви си ръбести анонимни гранитни блокове да ме съпровождат вдясно, да бъдат използвани рационално и по предназначение. Все пак тази алея ме отвежда към Войнишния паметник. Но и още нещо – та нима Казанлък няма свои заслужили и лични граждани, чиито бюстове да украсят алеите, както си е във всички подобни паркове по света и у нас?…

„Мястото на Музея на розата и именно там, ще положим усилия реконструкцията на Розариума най-после да се случи“, каза пред гражданите кметът Галина Стоянова.

Тези три поста, ако не друго, то доказват, че интереса към Розариума съществува паралелно с амбицията този парк отново да се превърне в притегателно място за казанлъчани и гостите на общината. Последният подобен интерес бе регистриран по времето на кмета Стефан Дервишев, който ударно реконструира и обнови шадравана пред ресторанта, тогава още собственост на общинска фирма и в който лятно време имаше места за 250 души. Тогава бяха оформени и две детски площадки – едната пред Поликлиниката, другата в „Манастирчето“.

Имаше още и рози тогава и съвсем естествено тази част от парка се оформи като зона за своеобразния бирен и рок фест по време на Празника на розата, но никой тогава не опикаваше тайно храсталаците, защото освен химическите тоалетни си работеха на пълен оборот и традиционните стационарни.

Вярно, надали има по-удачно място за единствения навярно в Европа Музей на Розата от един Розариум, но ако се огледаме внимателно ще забележим, че в този парк от години, години наред вече розите не танцуват и му е останало само името. Навярно тук учените и експертите от уникалния Институт по Розата имат идеи и ще помагнат пратически, но аз се присетих за една идея на едни пловдивски деца, която се нарича „Междукултурен мост за повишаване на екологичното съзнание на младите хора“. Елементарно проста – ученици от Италия, Полша и Турция гостуват на българските си връстници от езикова гимназия „Иван Вазов“ в рамките на международен проект и решават да засадят розариум в двора на гимназията.

Тази идея ме „хвана“ и веднага попитах Гугъл колко розариума има в България? – по-добре да не го бях питал… Оказа се, че дори и градове, чиито жители доскоро навярно са виждали роза единствено в ботаническите албуми вече си имат оформени розариуми.

А после се замислих и се запитах: „А в колко казанлъшки училища има засадени рози?“ и си спомних за множеството общински инициативи досега по какви ли не поводи в града ни да се садят рози… Ако само една четвърт от тях бяхме отгледали, отдавна вече всеки юни щеше да ухае на казанлъшки рози чак до Стара Загора навярно.

Така си е – идеите ни все велики, но само дето нито розите, нито Розариума ни ги има вече.

Вашият коментар