Menu

Данаил Парнаров

Актуални анализи на събитията от днес, вчера и утре

Посеем ли ветрове, ще жънем бури

За народите и за едната чиста и свята република.

Аз не съм националист, не съм екстремист, не съм нациотерорист, не съм социалист или монархист, не съм дори и комунист или някакъв си там друг партиен активист … Аз съм просто един българин, израснал сред турци в Джебел, с които още далеч преди президентът д-р Жельо Желев да обяви 3 март за официален държавен празник на Република България, си го празнувахме заедно в Училището.

В това Училище, в което ни научиха, че не бива да се дава подкрепа на глупци и запомнихме завинаги няколко от писмата на Апостола, едно от които беше адресирано до Любен Каравелов: „Байо, да ти кажа еднo като сто! Всичките неразбории, зависти, укори, които произлизат повечето от глупостта, са причина за разделянето на един народ на части и (тогава от него) не остава нищо. Това Вие твърде добре познавате.

Следователно у нас, за да не може да добие сила тая поразия, а да вземе силен вървеж работата ни, без да попадне в неприятелски ръце нищичко, не трябва да давате подпора на глупци, а да ме поддържате, като кажете всекиму. „Ако вие с Левски не се разберете, за вас няма работа!“ Това така трябва да направите, ако сте убедени в мене, и няма да (последва) нищо лошаво.“

Но явно днес мнозина, въпреки че цитират и се кълнат в идеите на Васил Левски, някак си не искат да се разберат с него. И има събития, по които с абсолютна точност можем да изчислим като по часовник, кога у нас ще възникне етническо напрежение или някой ще се опита да го провокира. И обикновено това са никому неизвестни до този момент организации, които обикновено искат да късат парчета от България и да ги присъединяват към Турция. Плашат с етнически размирици, напрежение, босненски, косовски, вардарски варианти.

Подобни организации отдавна опипват почвата. Първо искаха да правят турски паметник на Шипка, а сега искат да променят името на държавата. Тези организации постоянно излизат с подобни предложения, но най-лошото е, че ние ги приемаме за нещо напълно нормално, за да не ни обвини Европа в липса на етническа толерантност.

Този път етническото напрежение възникна два дни преди посещението на турския президент Сезер в София. Какво е решил да иска турския държавник, така и не стана докрай ясно, но сигурно не е малко, щом турските служби решиха да размекнат българската страна по-отрано. Първо животът на Ахмет Доган съвсем внезапно се оказа застрашен от неидентифицирани обекти, а после никому неизвестната организация „Миллет-Тракия“ поиска някои части от България да бъдат отделени от нейната територия, така да се каже – съвсем законно с конституционни промени. Накрая и сам премиерът Сергей Станишев призна, че на националния празник ще има етническо напрежение.

Пита се тогава – какво все пак ще празнуваме като българи на 3 март? Както се вижда „османското присъствие още не е свършило, защото Анкара явно сериозно разполага с лостове за въздействие относно вътрешната ни политика чрез своите „неправителствени“ организации.

Лидерите на една от тях – „Миллет-Тракия“, искат с нарочна декларация многонационална държава, която вместо България да се казва Българо-турска федерация. Въпреки че официално за неин лидер се спряга името на казанлъшкия бизнесмен Мендерес Кунгюн, запознати са убедени, че същинският идеен лидер на движението е лидерът на забранената у нас Турска демократична партия Адем Кенан, който неведнъж е имал взаимоотношения с прокуратурата по повод специфични свои политически изяви: „Не е изключено да променим името на България и държавата да се казва Балканска федеративна република, съвсем сериозно заявява Адем Кенан пред голям всекидневник. Ще се стремим към федеративно управление от по-особен тип. Във всяка община трябва да има местен парламент, в който общностите на българи, роми, турци или други етноси ще имат свой представител. Тези парламенти ще са под шапката на Народното събрание, което ще има ролята на законодател и контрольор. А ако българите искат да наложат своя етноним, то те трябва да докажат, че са мнозинство в държавата.“

Според експерти в партийното строителство Адем Кенан е автор и на друга една коварна стратегия как да се закрепи новата структура „Миллет-Тракия“. Двете й основни подразделения в Казанлък и Разград правят две съвсем различни декларации-подписки, като казанлъшката е по-умерена и призовава за признаване на турското малцинство, докато в онази от Разград се говори направо за мюсюлманско население, което по някаква ирония на съдбата живее в „така наречената република България“. Очебиен е стремежът на лидерите чрез тези две паралелни декларации да сондират готовността на хората да приемат степените на радиалност на идеите, както на нивото на подкрепа, на което могат да разчитат. И поне засега резултатите в 50 български общини са обнадеждаващи.

За разлика от Адем Кенан, казанлъшкият лидер Мендерес Кунгюн е по-умерен и според декларацията, която той разпространява, те нямат за цел да разрушават държавността, а обратно – да подпомогнат демократизирането на отечеството: „Защото в основата на проблема, според Кунгюн, стои единствено ДПС, които вече 15 години са реално във властта, но без да носят реална отговорност. И вместо ДПС да изпълнява функциите на Министерство на малцинствата, то ние предлагаме да се формира такова, но основано на закон и официално да е част от МС.“ По този начин Кунгюн нарочно се доближава до печката на етническото напрежение, за да провери колко е гореща.

Но новоизлюпеният лидер сбърка. След като родолюбиви младежи го изгониха от Пловдив, той трябваше да учреди новата турска партия не на Бузлуджа, а на Шипка. Сега се подигра само на управляващата БСП. А можеше да го направи с цялата държава, каквото всъщност цели.

Че Кунгюн се мъчи да се гаври с България и българите, няма съмнение. Партия той няма как да регистрира, защото му трябват 5000 подписа. Кунгюн не е като забития в селото си Адем Кенан, че да не знае, че не може да ги събере. Кунгюн е бизнесмен, интелигентен, ходи не само в Турция, но и в Европа… И може би точно заради това знае много добре как да се присмее на българите, така че най-много да ги заболи – първата му изява с искане за конституционно признаване турското малцинство и за разрешаване на етническите партии бе точно на 19 февруари, когато почитаме дякона Левски. Втората – в навечерието на 24 май.

В действията на Кунгюн няма нищо случайно, даже може да се говори за сценарий. Промяна в конституцията той поиска малко преди посещението на турския президент Ахмет Сезер в България. Учредяването на партията си пък анонсира точно, когато ВМРО внесе на главния прокурор сигнали за сепаратистка дейност, включително и за действия на Кунгюн. Затова съвсем не са прави онези, които твърдят, че на подобни „откачалки“ не трябва да се обръща внимание, за да не им се прави реклама. „Откачалки“ не могат да подберат толкова внимателно момента на изява.

Особено такива, които орат в турската нива.

Анкара едва ли стои в основата на тези стремежи. Но в България те са бол. И ту екстремисти като Адем Кенан, ту уравновесени „политици“ като Мендерес Кунгюн опипват почвата докъде могат да стигнат – как обществото ще реагира на думите им, ще им направили ли нещо властта и т.н. Пробват да проверят колко могат да издържат допрени до уж горещата печка на етническото равновесие. А тя, май, оказва се, че не пари толкова. Заради израза си „Българите са нация от изроди“ Адем Кенан бе наказан с… 600 лв. глоба. И добре, че се намери момче от ВМРО, което да го съди. Кенан така и щеше да се отърве неосъден, защото прокуратурата не счете за нужно да се мори със селянина от Ясенково.

После се оказа, че и Кунгюн не е толкова страшен. Прокурорите в Казанлък получиха сигнали за него още през февруари, а когато в началото на май жалбата достигна и главна прокуратура, Борис Велчев заяви, че се работи по случая… Толкова много се работи, че четвърти месец дело не се задава.

Цялата тази етническа атака срещу България се води, независимо че говорим за бум на национализма и си имаме ред „патриотични“ партии. В парламента са и ВМРО, и „Атака„, скоро там ще са и родолюбците от ГЕРБ. Време е тези формации да си зададат генералния въпрос какви са и за какво се борят. Но каквото и да правят те, камъните за несвършената работа са в градината на правосъдието и държавата. И точно те, още повече в контекста на изискванията на ЕС, са длъжни да пазят България от сепаратистки действия. Защото в европейските държави отдавна да са натикали в ъгъла такива като Кунгюн и Кенан.

И отново си спомням какво ни учиха преди години в онова джебелско училище, в което съотношението турчета към българчета бе 10:1: „В нашата България не ще бъде така, както е сега в Турско. В нея всички народи ще живеят под едни чисти и свети закони … и за турчина, и за евреина и пр., каквито и да са, за всички еднакво ще е … Така ще е в наша България. Ние не гоним турския народ, ни(то) вярата му, а – царя и неговите закони, с една дума, турското правителство, което варварски владее не само нас, но и сами(те) тур(ци). В Българско не ще има цар, а „народно управление“ и „всекиму своето“. Всеки ще си служи по вярата и законно ще се съди както българинът, така и турчинът. Свобода и чиста република.“

Да това са пак думи на Левски, написани в негово писмо до чорбаджията Ганчо Милев, в Карлово, от 10.05.1871 г.

135 години от тогава!!!

Народе!!!

Защо ли иначе грамотният Апостол е написал толкова удивителни след думата народ?

И недай си боже отново да не се окаже пророк …

Особено след примиренческата прогноза на българския министър-председател за очаквано етническо напрежение навръх националния ни празник 3 март.

Въпреки отлично да съзнава, че бедността на един народ неминуемо го тласка към радикализъм в мисленето и поведението.

Вашият коментар