Menu

Данаил Парнаров

Актуални анализи на събитията от днес, вчера и утре

Помня, дори и след 34 години помня, Софио

Аз тогава просто се изпуснах.
ТОГАВА…
…Беше преди повече от 34 години – на един имен ден тогава.
ТОГАВА ДЕ.
Когато те видях за пръв път
и възкликнах…
ТОГАВА…
Колко си красива само,
а ти ме поправи…
Деликатно и ненатрапчиво…
Колко си красива, Господи.

ТОГАВА.
Разбрах,
че дори си и по-умна от мен.
Който тогава,
въпреки че се напиваше с Христо Фотев,
но не наизусти нито един негов стих
и не се научи от него да цени женската Красота.

34 години
от тогава вече.
Колко са…
И моля те,
не погрознявай…
И се изкефи, ако можеш де на този разказ.
Знам че вметката ДЕ ще те вбеси,
ама каква са две буквички…

Щура паважна перверзия

Добродетел, която се нуждае от постоянни пазачи, надали има смисъл да бъде опазена. Д.П.

Жена му го спечели за двайсет стотинки – толкова струваше преди много, ама наистина преди много, много години, една кока-кола в студентски стол. Тогава Сашо имаше купон за вечеря, но освен че беше гладен, той бе и жаден – с други думи, нямаше двайсет стотинки дори за една кока-кола. А Валя имаше. И не само че го почерпи, но дори и му я сервира към купонната студентска вечеря. Сашо не устоя на изкушението, изпи студеното американско питие и в резултат на тази авантюра стана баща на двама юнака. А Валя вече за нищо на света не искаше да се откаже от фамилното му име. Вярно – и двамата отлично знаеха, че това тяхното съвсем не е прословутата романна любов от пръв поглед, но пък осезаемо усещаха как юнаците ги подпират твърдо отзад. Оше повече, че при тях нюанси не съществуваха – те и друго питие освен кока-кола не признаваха.

На Сашо също му се пиеше една студена кока-кола, когато слезе от таксито и тръгна да пресича централния площад на градчето. Знаеше, че почти всички наоколо го познават и се опита съвсем делово да пресече паважното пространство като стискаше дипломатическото куфарче в дясната си ръка и усърдно кимаше наляво и надясно с онази своя широка, уж приветлива, но всъщност стандартна усмивка. Навярно след минути с удоволствие щеше вече да отпива от любимото си питие в отсрещното заведение, ако не беше тази внезапна, дива и полугола жена, която решително препречи пътя му.

- Мойсей… Ей, Мойсейчо мой – закачливо заби показалец в пъпа му странната синеока жена.- Ти си. Познах те и отново те намерих – запърха с розово езиче тя и рязко оголи лявата си гръд. – Помниш тази бенка, нали, мой палави Мойсейчо?

- Извинете, но аз съм Александър – притесни се Сашо, изпусна куфарчето си и гузно се заоглежда наоколо.
Тя не обърна никакво внимание на оправданието, пое ръката му и с щастливото си езиче проследи линиите на дланта. Сашо почервеня от неудобство и притеснение и безпомощно продължи да се оглежда, като не преставаше да кима на познати и непознати с виновно-извиняващ се поглед; но аз наистина не познавам тази жена…
Непознатата синеока фея не обърна внимание на притесненията му и най-безцеремонно и стръвно го разцелува пред онемялото площадно многолюдие, подир което, съвсем недискретно, започна да го опипва малко под пъпа и доволно замърка, след като приключи с инвентаризацията:

- Същият си си, Мойсейчо мой, мъничък… Ама съвсем същичкия си си. Ах само ако знаеш какво ти мисля! Само ако знаеш… – последните думи внезапната щура жена произнесе на толкова висок глас и те бяха гарнирани с такова звучно примляскване, че дори и най-немощните пенсионери, декорирали скамейките по алеите на централната градска градинка, усетиха топлина в слабините си, а някои от тях дори и се понадигнаха, когато жестоката синеока дева дяволито им се изплези с немирното си палаво езиче в отговор на уж укорителните им погледи.

- Сигурен съм, че се припознавате – опита се да се отскубне от прегръдката й Сашо, но тя дори и не го чу, защото вече страстно и ненаситно го целуваше, пришпорена до краен предел от див екстаз.
Целуваше го звучно от челото, та чак до петите. Целуваше го без да престава да крещи колко диво го желае като мъж. И то точно тук. И то точно сега. И то точно на този омърлян от мижавия летен дъждец базалтов тротоар, но най-вече пред слизавите лиги на тази тъпа и импотентна тълпа от провинциални хермафродити, които дори и един нормален човешки оргазъм не могат да изживеят. Докато тя го целуваше и редеше страстния си монолог, един от импотентните провинциални хермафродити, суеверно плю в пазвата си, а за по-сигурно дори и се прекръсти. Друг бръкна дълбоко в десния си джоб и се затича да настигне потеглящия тролейбус, а трети, който не съумя да събере достатъчно плюнка, по тертипа на Майкъл Джексън побара с длан издутия си дюкян, подметна топките си и достолепно напусна полесражението подир фразата:

- Пу…пу… Ега ти и ламята…Туй ако ти е в къщата…

А ламята вече бе захапала сладострастно оголения глезен на Сашо, който напълно бе забравил за изпуснатото си куфарче и с върховно усилие на волята си продължаваше любезно да кима на възмутеното гражданство, крачещо по тротоарите на града.

- Добри хора, повярвайте ми, аз наистина не съм Мойсей. Дори не познавам такъв човек. Както не познавам и тази жена. Тя сигурно се припознава.

- Никой няма да те чуе – изхриптя, задавена от изгаряща страст невероятната синеока порнофея. – Знаеш отлично, че сред тях няма нито един, който да е любил гола жена насред пясъците на Великата пустина.

- И аз не съм.

- Но помниш. Нали помниш? Сигурно още чуваш как скърцаше тогава пустинния пясък между бедрата ми. И между зъбите ми… Чуваш, нали? Чуваш още… Значи и помниш още…Помниш.

- Нищо не чувам и нищо не помня – изкрещя Сашо и наново понечи да я отблъсне, но тя се бе впила в него с неженска, дори с нечовешка мощ.

- Отпусни се! Хората си отидоха вече – усмихна му се подканящо жената и пъхна горещата си длан между слабините му.- Вече няма никого. Има само треви. Погледни тревите, глупав и уплашен мой Мойсейчо! Ние отново сме сами. Напълно сами, както тогава насред пясъците на Великата пустиня – и тя даде воля на дланта и пръстите си.

- Какви треви, господи… – простена Сашо и започна да се смалява от неудобство и срам.
Тогава дори и най-заклетите сеирджии вече не издържаха и се разотидоха.

До този ден Сашо не бе ритал жива жена. Изпита този садистичен нагон, когато усети как коленете му се разтрепериха, а мускулите му омекнаха, докато синеоката блудница разкопчаваше със зъби дюкяна на дънките му. Замахна с крак, но тя се свлече, обгърна с ръце прасеца му и отново засмука глезена. Тогава дънките му сякаш сами се свлякоха, докато щурата фурия заклинателно мълвеше; след мен вече никоя друга жена няма да те види… нито ще те има… отново си само мой… единствено мой… завинаги мой…

… Тресна светкавица, която дари синеоката бесовница с дяволска сила и тя с лекота разкъса ризата на Сашо, който остана почти гол на централния градски площад и свенливо се опита да прикрие внезапната си голота… рукна изведнъж и той започна зиморничаво да потреперва под дъждовните струи; ти си, същият си си, мой Мойсейчо, гърчеше се в нозете му дивата фея… втората светкавица изпепели липата над тях, а третата остана далеч зад тях, защото те вече плуваха в пълноводното корито на една добре павирана централна улица… докато плуваха, синеоката порнофурия се събличаше в несвяст и водата покрай нея вреше…

Тогава Сашо откри в яростта й красотата на лудостта. Тя плуваше само на сантиметри от него. И от време навреме протягаше подпухнала длан, за да го докосне и сякаш, за да провери реалността на плътта му, а на един завой се изправи и потърси устните му – за да провери сякаш и дъха му. Подир туй отново се свлече в нозете му. И тогава Сашо вече не издържа:

- Ева – прошепна той и подобно на милиарди адамовци преди него, по чисто адамовски я сграбчи.
А тя едва успя да изхрипти:

- Знаех си… Знаех си, че накрая… че все някога ще ме познаеш.

Дъждът спря тъй внезапно, както и заваля. Павираната река почти начаса се оттече и пресъхна, а двамата останаха да лежат върху паветата напълно голи. По някое време Ева се изправи, разкърши невинно росни рамене и кротко попита:

- Вече желаеш ли ме истински?

Сашо проумя, че вече не се срамува от голотата си.

- Желаеш ли ме?- повтори тя.- Тук и сега…- и страстно отново прогали влажното си дъждовнодъхаво тяло о неговото.

- А аз исках само да изпия една студена кока-кола…

- Тук и сега…Или никога и никъде вече – прекъсна го Ева, усетила колебанието му.

Сашо неволно протегна ръка, която жената начаса пое и обгали с нея гърдите си, а после гърлено се изкикоти и започна да го поглъща на едри хапки, засищайки лакомо вековния си глад…

Когато го сдъвка и погълна целия, тя елегантно и почти незабележимо, но все пак с отвращение, изплю двата му евтини еспадрила, после мечтателно въздъхна и с трепет поглади все още нервнопотрепващото си коремче…
- Мили мой Мойсейчо, – почти тържествено обеща тя – аз отново ще те родя, но ти ще бъдеш вече друг човек, когото отначало ще трябва да потърся и да открия.

А Сашо видя слънцето, което се подаде иззад облаците. Площадът светеше, като измит за голямо градско тържество. Видя и двамата си сина, които го пресичаха, забързани за училище. Един човек вече опъваше сергията с новите вестници. Купи си последния брой на градския вестник и под огромно заглавие на първа страница, с любопитство прочете протестното писмо на две сестри-близначки, които подир възмущението си от явната некадърност на местната управа да контролира влиянието на цикличните пълнолуния, по време на които те системно страдали от безсъние, описваха последната си безсънна нощ, когато страданието им ги прокудило на балкона, гледащ към централната улица и те неволно станали свидетелки на недопустими публични перверзии, извършени върху чистия мокър паваж, точно пред тяхното жилище.

- Нямам да ви върна двайсет стотинки – усмихна се вестникопродавецът, изтълкувал погрешно застояването му пред сергията.

- Двайсет стотинки ли? – недоумяващо го изгледа Сашо.

- Рестото.

- Значи по десет стотинки на юнак – неочаквано прегърна мъжа с вестниците Сашо, подир което сръчно сгъна една шапка от градския вестник и му я нахлупи съвсем неочаквано.- А ето, че ти си

спечели цяла шапка…- накриви я върху главата му закачливо той и съвсем сериозно, от упор, го попита- Помниш ли, наборче, че преди много, ама наистина преди много, много години, една кока-кола в студенския стол струваше точно двайсет стотинки?- после махна с ръка и през рамо му заръча – А ти да не вярваш на никакви сестри-близначки, които страдали от безсъние по време на пълнолуние!

Вашият коментар