Menu

Данаил Парнаров

Актуални анализи на събитията от днес, вчера и утре

Помните ли как световно неизвестният Дамянов влезна с Шампионската Кметска Лига на Републиката

Стефан Дамянов
Стефан Дамянов

Стефан Дамянов

Това безспорно бе изборната новина от Казанлък, която ни вкара в орбитата на националните медии и любопитните хроники, но за 83.77 на сто от казанлъчани това така и не стана новина, защото за тях преизбирането на досегашния кмет бе предизвестено и само въпрос на календарно време до подписване на протокола от Общинската избирателна комисия, навярно защото още с кандидатирането си като независим Стефан Дамянов получи подкрепата на 14 партии, сред които ГЕРБ, НДСВ, БСП, Лидер, ДПС, ПП „Движение Нашия град„, както и на 37 неправителствени организации. Всички те бяха единодушни, че е „кмет с проявени добри мениджърски качества от изтичащия му мандат и инициативност, и е градоначалник с европейско мислене, позитивно отношение и откритост към представителите на бизнеса и инвестициите в общината.“

А самият той започна предизборната си кампания с думите: „Не бих се кандидатирал за втори мандат, ако не чувствах опората на жителите на Казанлъшката община. Много от направеното е оценено от жителите, но са още много и техните желания, за да успеем да реализираме добра активна среда за всички живеещи в нашата община. Главната цел на бъдещата политика на община Казанлък е икономическото и социалното сближаване на хората и постепенното премахване на разликите в стандарта на живот между града и селата, между централната градска част и крайните квартали“.

Накратко той заяви на казанлъчани: „Програмата е ясна – да продължим заедно това, което започнахме“, а те си зададоха въпроса: „Това бе мандат-еталон, длъжни ли сме да сменяме кметове, които работят за нас?“

Шест други партии решиха, че Казанлък има нужда от промяна, но се оказа, че май са си изгубили електората или просто нямат гъвкавостта и креативността на общинската БСП-организация, която първоначално гръмко и на всеуслушание заклейми Стефан Дамянов с цели 44 довода против втория му мандат, но само след броени дни тихомълком, по терлици и в последния момент прикачи вагона си към предизборния му експресен влак.

А иначе първият тур от местните избори наложи една на пръв поглед странна логика. От една страна, губещите продължават да губят, а печелещите продължават да печелят. От друга страна обаче, загубите и печалбите, които като числа могат да не са толкова значителни, на пазара на политическата символика могат да придобият съвсем друго измерение. Така за едни загубите се превръщат в много по-големи загуби (БСП), за други печалбите – в много по-големи печалби (ГЕРБ). В други случаи пък нещата никак не са еднозначни, но под общата опаковка на политическа символика да изглеждат по-скоро като печалба (СДС и ДСБ) или по-скоро като загуба („Атака„). Очевидно беше, че БСП ще намали влиянието си в общините. Беше ясно, че те са и най-големите губещи.

Социалистите явно държаха да ни покажат, че са в криза. Сергей Станишев сигурно има право да споделя с гордост цифрата на избраните червени общински съветници, но ако още веднъж БСП победи така, то столетницата тотално ще се хлъзне по нанадолнището, по което преди години се спусна СДС. Засега влиянието и позициите в местната власт позволиха на левицата да излъчи минимални трансформации в цялостната си структура и да оцелее почти без изменения. Всъщност това, което се случи, е началото на сериозна трансформация в лявото, която напомня на трансформацията на десницата, но се опасявам, че ще бъде по-дълга и болезнена. НДСВ се движеше към партия с регионална, точкова подкрепа и точно това се случи. Очевидно беше, че ДПС са мобилизирали всичките си усилия, за да разширят географски влиянието си. Очакваше се и че ГЕРБ ще успее да обере протестния вот спрямо управляващата коалиция в най-голяма степен и ще успее да генерира сериозна подкрепа. Онова, което виждаме по отношение на „Атака„, също не е изненадващо. Тя вече е добре представена в структурите на местната власт и това е процес, който е съществен от гледна точка на цялостното пренареждане на политическата система. Затова и не мога да кажа, че има нещо, което сериозно ме изненада.

Местните избори показаха, че бумът на раждаемостта сред партиите, които имат някакво доверие сред електората, е доста по-висок от естествената смъртност, която би трябвало да застигне някои от изчерпаните политически сили. В резултат естественият прираст на политици с претенции вече е толкова висок, че близо 2% от избирателите всъщност са и кандидати за изборен пост в местната власт. Като добавим техните семейства, родове и близки приятели, може да си представим каква част от излезлия да гласува в неделя електорат бе пряко свързан с вота и каква част попадна по други причини в тъмната стаичка.

На изборите от 28 октомври съществена роля в общината изигра и още един играч, загатнал вече своите възможности на предишния вот – става дума за различни варианти на местни листи и регионални партии. Местните листи отнеха гласове от всички национални партии навярно защото те са против партийно-идеологическия принцип и разчитаха основно на гражданския прагматизъм с надеждата той да стане абсолютно доминиращ. За тях гласуваха хора, граждански активни, но нежелаещи да се ангажират или идентифицират нито с ляво, нито с дясно, защото считат, че като делови ресурс новите играчи могат повече и са малко по-неопетнени.

Досега на местните избори имахме метод на Д’Ондт без изборна бариера, и в разпределението на мандатите участваха всички, независимо колко гласове са получили. Така на много места в страната се образуваха силно раздробени местни парламенти. В които се настани трайно пазарлъка и търговията, а политиката остана на заден план. Чрез методът Хеър-Ниймаер цената на мандата се увеличи и избирателният праг несъмнено засегна по-малките политически формации и независимите кандидати, но пък гарантира представителност на политическите сили с реално влияние в политиката, а не на фантоми, което ми се струва, че ни най-малко не нарушава принципите на демокрация, защото си е част от въвеждането на правилата на играта. По този начин се цели спирането на партиите-разединители. Това са малките партии, които допускайки ги да участват във властта, може да доведат до нестабилност и до снижаване на възможността за водене на концептуална политика. Каквато е практиката в общинските съвети през последните 4 мандата.

Това е и един от факторите, които превърнаха местните избори в избори на оцеляването. БСП е най-голямата партия, но ще остане ли такава? ГЕРБ са се засили да станат най-голямата партия, но ще успеят ли? НДСВ са вече минимизирана и полу-разцепена партия – ще останат ли на политическата сцена. ДПС са провинциална партия и в този смисъл продължават да са маргинална партия – ще влязат ли в центъра на регионалната политика?

В Казанлъшката община тези партии май получиха своите отговори.

ДПС получи 1469 гласа или с 466 в повече от 2003 г. БСП – 4 573 при 4418 през миналите местни избори. 1467 казанлъчани са гласували за НДСВ при 1321 през 2003 г. От традиционните партии срив бележи само дясната коалиция – едва 1151 при 3520 през 2003 г.

На този фон – малките местни партии ще трябва да доказват съществуват ли реално или са на онзи избирателен праг, който не може да надскочи обслужването нечии лични или корпоративни интереси? Особено що се отнася до новите играчи като ФАГО (с 5 мандата в новия Общински съвет), Лидер (1849 гласа и 3 мандата) и ПП „Движение Нашият град“ ( 1380 гласа и 2 мандата). Тук умишлено не споменавам ГЕРБ, който след като спечели евроизборите категорично спечели и местните избори с 4 956 гласа и 8 мандата в общинския съвет и Атака с 2 212 гласа и 4 мандата, защото тези 2 партии вече категорично намериха своите ниши и трайно се настаниха в политическия живот на общината.

Така всички партии днес, след изборите, са в ситуация на оцеляване и на доказване, че съществуват, че имат позиции, че имат бъдеще. Големите партии ще трябва да оцеляват по логиката на големи партии, а малките – по логиката на оставането си във видимия политически живот. Защото вече се получи ясното разграничаване на политика и бизнес. Иначе казано ако досега политиците се занимаваха с бизнес, то вече дойде време и бизнесът да скочи в политиката – и като кадри, и като инвестиционно поведение, и като техники на монетаризиране на политическото поведение и на партии, и на електорат.

P.S.: след втория Мандат: И защо бе, бедний ми Дамянов не си стоя в Бизнеса, ами се намеси и в Политиката?

Защо?!

Че май сега и за трети Мандат май имаш Мерак…

Е, стига де!!!

Comments

Георги Атанасов казва:

Честно казано, се чудя дали в момента има алтврнатива на кмета Дамянов?…

Кумбара Чуканов казва:

Има,имааааааааа…. Ачо сиганина ако щещ ще е по добре от този куку

Светла Димова казва:

Вторачили сте се в Дамянов ,но според мен проблема ни е в качеството на общинския ни съвет /малцина са наясно какво правят там /,а поглеждайки назад Цонов беше наистина световно неизвестен , а стана депутат ,да не говорим за Караниколов /настоящ депутат /и Галина Стоянова /изгряла като член на НДСВ/ ,но сега ,,,,.

Дамян Стефанов казва:

Стига с този Дамянов!Втръсна ни вече.Няма да го изберат никога.Неговото обкръжение го издига за да останат на топлите си службички.Разни пенсионери и некомпетентни служители.Никога вече.Работи само за себе си.Нима ще го изберем пак-никога вече.Напълни си гушата №8 по корупция в България.И ние го търпим все още.

Вашият коментар