Menu

Данаил Парнаров

Актуални анализи на събитията от днес, вчера и утре

Отново избори по време на растяща инфлация

Избори по време на инфлация
Избори по време на инфлация

Избори по време на инфлация

Над 500 са жалбите срещу резултатите от местния вот, които като следизборен порой се изляха върху административните съдилища. В резултат на една от тях след броени седмици и в Казанлък ще трябва да се проведат нови избори за Общински съвет.

Похвална е чувствителността на съдите към нередностите в града ни. Но който си спомня жалбите срещу решенията на общинските избирателни комисии в Русе, Пловдив, Ардино и цял куп селища заради изчезването на цели чували с бюлетини и покупко-продажбата на гласове, ще се запита защо тези неща не направиха подобно впечатление и на другите съдии, а вместо това различните съдилища отсякоха, че не е имало нарушения.

Логично възниква въпроса как върховните съдии определят кои пороци на вота налагат касиране и кои не при положение, че „не може да се прогнозира“ как те биха се отразили на „крайния цифров резултат“? В Ардино например хилядите приходящи гласоподаватели на ДПС с фиктивни адресни регистрации и прословутата точка върху номер 5 на бюлетината дадоха предостатъчно основания да се предполага, че са се отразили на „крайния цифров резултат“, но никак не смутиха ВАС и той потвърди законността на вота. Защо? Дали защото интересите на ДПС в даден регион са над закона, валиден за цялата страна?

По мои груби сметки в над 2/3 от общините в България има обжалване на резултатите. За сравнение – за тези 18 години, през които са проведени над 30 различни избора – частични, президентски, парламентарни, местни, не е имало такъв процент на обжалване на резултати. Защото, трябва да си зададем въпроса – ако в над 2/3 от общините резултатите са оспорвани, то какво казва това за проведените избори за кметове и общински съветници. Ако в 67 % в страната изборите се оспорват и само една трета остава като признати резултати, то се поставя под съмнение легитимността на цялата местна власт.

В книгата „За човешките права и изборите„, издание на ООН, този тип избори, които видяхме в България през октомври 2007 г. са описани като „бутафорни“. Това е определението, което използва ООН за подобни избори, а „бутафорни“ избори според международните експерти означава, че те формално отговарят на законовите изисквания да бъдат признати от общността, но всъщност са изцяло манипулирани.

И си задавам въпроса – ако изборите са бутафорни, то какви са тогава избраните? – дали също бутафорни… И ако властта е бутафорна, то каква е тогава държавата ни? – бутафорна ли…

Днес виждаме, че партиите от управляващата коалиция – НДСВ, ДПС в някои райони, БСП в други, касират изборите, обжалват ги. Срещу кого обжалват? Срещу себе си. Та нали точно те ги проведоха. Те назначиха СИК-овете и ОИК-овете, те назначиха изборната администрация, те проведоха изборите, те печатаха бюлетините, техният министър произведе урните. Срещу кого обжалват резултатите? Срещу себе си ли…

Лелееее, много питанки и много многоточия станаха.

И зад всичките тях прозира един проблем – проблемът на политическата корупция. А проблемът на този проблем у нас е, че този вид корупция няма горен праг. Ако трябва да даваш подкупи, винаги има някой, който ще даде повече от тебе. Това е истинският проблем с корупцията. И днес се оказа, че бизнес-партии всъщност са надкупили отделни сили от своите колеги управляващи. Този „смешен плач“, на който сме свидетели от страна на Станишев, който си позволи да влезе с табелка „Не продавам гласа си“ е меко казано жалък.

Предходните местни избори също бяха здраво атакувани в съда – ако си спомням правилно – бяха заведени над 130 дела. Доста от изборите тогава също бяха касираним а местната власт в част от общините беше кастрирана. Преди време Иван Кръстев на майтап нарече съда „трети тур на изборите„, но в последствие майтапа май загрубя. За да се превърне днес в рецидив и да се заформи днес един черен сериал, в който основна жертва са местните власти и местната демокрация.

Изводът от тези дълги оспорвания, противоречиви решения и забавено легитимиране на местните власти е очевиден. Сегашните закони позволяват на политическите сили или заинтересовани страни да продължават да манипулират избирателя и след края на предизборната кампания. Никой не отрича демократичното право на всеки да потърси справедливост в съда, но със сигурност трябва да се се създадат допълнителни механизми, които да отсеят жалбоманите и да елиминират политическите хватки за парализиране на противника.

Ако обаче това е следствието от една напълно позволена предизборна вакханалия, може би трябва да се започне от премахване на причините за нея. Защото купеният вот винаги ще бъде оспорван и съдът не може да бъде панацея за това.

И докато съдиите умуват, обикновените избиратели по Чудомировски се забавляват.

Попитали един нов политик защо толкова напира да влезне в политиката:

- Как защо? Не виждате ли, властта тъне в разкош, навсякъде корупция, нисък морал…

- И Вие искате да се борите срещу това ?

- Не, искам и аз да участвам.

- И кой мислите, че ще гласува за Вас?

- Всички трезвомислещи казанлъчани.

- А сигурен ли сте, че само те ще са достатъчни? Не е ли необходимо мнозинство. И вярно ли е, че всички политици у нас се продават?

- Не, категорично не е вярно. Някои вече са продадени.

Ще има още много да гледаме и слушаме подобни нашенци докато в тройната коалиция въртят и сучат по всички въпроси, само и само, за да държат по-далече от обществените уши безпощадния натиск на Ахмед Доган. И собственото си безсилие и хаос.

Въпреки звучните шамари на Евросъюза заради наглата и безцеремонна корупция, а може би и тъкмо заради нея, защото 4 милиарда трябва тъкмо общините да преразпределят.

Въпреки рекордната инфлация през февруари, а може би тъкмо и затова, защото бедния човек мисли бедно и е много по-удобно в проблем на държавата да издигнеш състоянието на детските домове, от които същата тази държава преди година се отказа сама и ги натресе на общинските бюджети.

Вместо да се заговори на висок глас за икономическото състояние и да се потърсят истинските отговори на въпросите защо тази Румъния, от която гнусливо страняхме при кандидатстването ни в ЕС успя до последния евроцент да усвои предпресъединителните си фондове, а ние май изобщо не се облажихме от тях.

Тази Румъния, която още през първата година от еврочленството си похарчи всичко, което й се полагаше по различните програми, а ние само си платихме членския внос и ни отрязаха де където можеше, а накрая изобщо ни спряха парите за пътищата о по САПАРД. Тази Румъния, в която работната заплата само за девет месеца нарастна 2 пъти…

А България през това би рекордите на ЕС по инфлация и се оказа единствената сред 27-те, в която цените за последния месец на 2007 г. са се повишили с повече от 1 процент, показват последните данни на „Евростат“. У нас животът е поскъпнал с 1.1%, докато в повечето членки на Евросъюза промяната клони към нула, а в Дания, Холандия и Финландия има дори символична дефлация. България е в челната тройка на ЕС и по бързо растящи цени за цялата година. По-зле е само Латвия.

Но не – това са теми табу за широк обществен дебат. Маргиналното винаги е било за предпочитане от управляващите. И някак си е за предпочитане да похарчиш още няколко милиона за никому ненужни избори, защото това са още няколко месеца с пренасочен център на общественото мнение и интерес, отколкото да пренасочиш тези пари за започване на някаква работа по детските домове.

Но не – детските домове са вече на плещите на общините и на хората с техните есемеси. Правителството има друга задача – да доказва виртуалния световен заговор срещу нашата държава и да оцелява в името на корупционното единство.

И няма нищо чудно тогава, че и общинските избори вече никога няма да бъдат това, което бяха. И все по-често ще се появяват ситуации като тази, за която ми разказаха преди дни.

Звъни някой в Общината.

Ало, Общински съвет Казанлък ли е?

- Да.

- Искам да питам, какво ми е необходимо, за да стана съветник.

- Ти луд ли си?

- Да, а някакви други условия има ли?

Не знам на вас, но мен ситуацията ми звучи почти като планетарния хит на Валентина Хасан „Кенли ту либу дибу даут ю…“

Вашият коментар