Menu

Данаил Парнаров

Актуални анализи на събитията от днес, вчера и утре

Още си спомням последните избори

Още си спомням последните избори

Още си спомням последните избори

Спомням си и за дивотията да се гласува „Напук“ и затова сега се надявам на избори „За“, защото последните 3 години ни доказаха какво идва подир избори „Против“ – идва една тотална Партокрация и Тъпотия, което си е едно и също де…

А за дефиницията на това що е Тъпо?

Не знам със сигурност, но иначе си мисля, че Тъпо е онова, което е противоположно на Умно – сиреч всяко нещо, което се прави без влагане на мисъл, е тъпо, защото Мисълта е… чумата на тъпотията и тя най-безпощадно я гони и унищожава.

Безнадежден идиот пък е оня, който въпреки много случаи, които животът му е поднесъл, не си е направил нужните изводи за да се предпазва от същите грешки.

Аз вече писах за едно изказване на руската антикомунистка Валерия Новодворская, а именно изказването й: „За съжаление, страната ни наполовина се състои от идиоти“. Писах, че напълно приемам такава оценка, и че тя важи не само за руснаците, но и за нас, българите.

Интересното е, че тия, дето се обиждат от такова изказване, го правят, понеже изглежда се чувстват гузни да не са тъкмо от тази половина на идиотите. Да отричаш това изказване, че било… „обидно за цялата нация“ – както ме обвиниха някои партийни лидери – е наистина тъпо, защото то е обидно, но не за цялата, а за половината нация.

А пък и тази половина, ако хубаво се позамисли след жестоката обида, може и да се отърве един ден от идиотизма си, което е добро за цялата нация. Никой за никой не казва с такова твърдение, че някой, „ето този там“ е… идиот. Ако обаче той сам се обиди, значи сам себе си причислява именно към идиотите.

Значи сам себе си обижда. Това е първа стъпка към просветлението, начало на очистването му от собствения идиотизъм. Но трябва да се обиди така, че да не може да спи, и едва тогава ще настъпи поврат. Някои – а именно непоправимите идиоти – като се поядосват малко, си лягат да спят с чиста съвест, независимо от това, че сами подозират, че… изглежда са идиоти. Такъв един идиотизъм си остава непоклатим.

Облягайки се на констатациите за засилено отслабване на личната памет в съвременността имам предвид главно интелектуалната и емоционалната памет, не забравяйки също сетивната – зрителна, слухова, обонятелна, тактилна, вкусова; и двигателната памет. Последните обаче, както и емоционалната, могат да са развити и при луди индивиди с психоза или деградирали до идиотизъм, кретенизъм и деменция.

За такива обикновено приемаме, че са неспособни за възвишени романтични чувства. Има обаче и немалко изключения. Например, картините на смахналия се художник Ван Гог са високо-емоционални и направо „гениални“, макар той да не е романтик, а постимпресионист, предтеча на експресионизма. А за стиховете на полуделия Хьолдерлин още се спори, дали не са по-добри от другите му стихотворения, писани със „здрав разум“?

В края на живота си дори Кант е страдал от деменция. Ще рече от оглупяване поради отслабване на паметта.

Дебил е бил и Ницше, става такъв когато полудява и също страда от амнезия (загуба на памет).

Очевидно е, че отслабването на паметта е равнозначно на социално и/или лично оглупяване, а глупаците са неромантични. Тоест, засиленото отслабване на личната памет в постмодерната съвременност е равносилно на масово оглупяване и отчасти видиотяване на големи групи от населението в доста страни. Заслуга за това имат най-вече масовите медии и техническите улеснения на живота. Всичко това води до неромантичност, както и засилените прагматизъм и утилитаризъм, плюс стоково-потребителската треска.

Страници: 1 2 3 4

Вашият коментар