Menu

Данаил Парнаров

Актуални анализи на събитията от днес, вчера и утре

Наивна притча за Казанлък

PA110175

Град, в който розите вече не танцуват и където днес отново започна преброяване на наивните глупаци

А преди много, много години на това място наистина живееше вълшебството.

То се хранеше само със захарен памук, пиеше единствено лимонада, говореше в смешни стихчета и беше вързало вятъра за опашката, за да му върти детската въртележка.

Тук всеки ден от седмицата беше неделя, а Снежната кралица, Вълшебникът от Оз, Принцът и Просякът живееха заедно в една обща вълшебна приказка.

В една Голяма Бяла Къща постоянно цареше времето на „Когато куклите не спят“ и „Когато розите танцуват“.

Когато идваха на това място, възрастните ставаха отново деца и викаха с цяло гърло на седемте козлета да се пазят от лошия Вълк.

И само тук можеше да се види жив Дядо Мраз, който раздава подаръци от големия си чувал.

Но това беше преди много, много години.

После в дома на вълшебните приказки и приказните герои дойде един зъл магьосник и го омагьоса. Превърна го в блато, напълни го с кал и вонлива вода, засели го с жаби и комари и изгони оттам вълшебството.

И тръгна вълшебството немило-недраго да чука по хорските врати и да се моли да го подслонят. Най-сетне една врата се отвори пред него и стопанинът го пусна. Но докато се беше скитало, ярките цветове по дрехата му бяха избелели и то не говореше вече със смешните стихчета на Валери Петров и Леда Милева.

А вълшебните герои и говорещите животни останаха само една шепа.

Но въпреки всичко те отново се опитаха да заживеят вълшебно.

Докато един ден над тях не прелетя страшна триглава ламя. Тя блъвна огън от ноздрите си и подпали и този техен дом.

Оттогава вече няма вълшебство по нашите земи.

То се е скрило в миша дупка и не смее да се подаде навън, за да не му излезе насреща някой страшен великан. И му остава единствено да рони сълзи, че не излезе прав мъдрецът Валери Петров, който каза в „Когато розите танцуват“, че страданието ражда песента.

Хрумванията на поета са винаги забавни, остроумието му – непостижимо, а поетическото му слово-съвършено в простотата и яснотата си. Много често в блестящата игра на думи звучат сериозно неговите откровени пародии:

Какво си любов, ах, какво си, кажи!
Защо са тъй сладки твоите лъжи?
Защо веднъж страдал, човек е готов
отново да страда със тебе, любов?

Това четиристишие от известната пиеса на Валери Петров „Когато розите танцуват” е един от многото случаи на поетическа игра с думите и с настроенията. Поетът се шегува със сериозни неща, оставайки напълно сериозен.

Игра и сериозност, пародия и истина винаги странно съжителстват в творчеството на този безспорен виртуоз на римуваното художествено слово.

А помните ли великолепната философска смешно-тъжна притча на режсьора Едуард Захариев и Георги Мишев „Преброяване на дивите зайци“?

Това пък е една българска сатирична комедия от 1973 г., която литературният критик, историк и кинокритик Атанас Свиленов определя като един от десетте най-добри български филми, а един от актьорите в нея Георги Русев окачествява като истинска революция за времето си.

Иначе във филма се осмива ограничеността и безумията на бюрократизма, псевдопатриотичните прояви на хората, социалистическия абсурд, а репликата на героя Ицхак Финци:„Хубав край, хубави хора” се превръща в емблематична.

Това се случва след като в село Югла пристига статистикът Асенов с младия си помощник Трифонов. Целта на командировката им е преброяването на дивите зайци в областта. Специалистът събира бързо комисия от селото и съставя план за действие. Вечерта командированите отсядат в дома на кмета Тодев и са настанени от домакинята в семейната спалня. Това доста смущава младия Трифонов, но Асенов невъзмутимо намазва остатъците от косата си с яйце и си ляга. На сутринта членовете на комисията по преброяването се събират на площада. Ловецът Колев нахлува в училището заедно с кучето си и измъква учителя Стратев от час. Ветеринарят Русев лекува ранен кон, но статистикът го подкарва заедно с останалите. Към комисията се присъединява и дядо Станко с кравата си Розка. Най-накрая всички стигат до първия си обект – нива с цвекло. Обградили я отвсякъде с мрежа, мъжете тръгват в редица със страшни викове. Но в мрежата не попада нито един заек. След кратък размисъл преброителите се отправят към зеленчуковата градина. Всичко отново се повтаря,полето еква от крясъци, ловецът час по час стреля във въздуха, но мрежата остава празна. Междувременно Трифонов е изчезнал. Асенов го открива при младата акушерка Красимира и го връща обратно. През това време останалите са сложили богата трапеза на поляната. Ракия и вино покачват градуса на настроението. Отново се разнасят викове и изстрели. Привечер възрастният, поизтрезнял вече, статистик, потегля доволен към София, натоварил „Трабанта“ или „Москвича“, не помня вече точно, със зеле.

Споменах ли, че филмът е прожектиран само са кратко време по екраните на кината ни през праисторическата 1973-та?

Тогава председателят на Общинския съвет в Казанлък Васил Самарски е едва на 4 годининки, а кметът Стефан Дамянов е вече утвърден стопански ръководител и се предполага, че е добре запознат с гореоописаната технология на преброяване на дивите зайци.

Питанката е кога и къде и Самарски се научи да брои дивите зайци, след като в медийното пространство има хиляди позиции за това как бюджетът на общинския съвет в Града на розите бил два пъти по-голям от този на областния град Стара Загора.

Над 100 хиляди лева е изхарчил Общинския съвет на Казанлък за година и половина за командировки в страната и чужбина, показа проверка в сметките на общинарите.

Само от началото на годината местните старейшини в Града на розите са пътували за близо 19 хиляди лева. Общинските съветници в Казанлък са харчили изумителни суми за цветя, маркови питиета, пътувания в страната и чужбина.

Председателят на местния парламент в Града на розите Васил Самарски води първенството с „най-добри“ резултати в харченето на обществени средства. Освен редовната ежемесечна заплата от над 1 000 лева и 20-те хиляди представителни разходи фактите сочат, че тези пари са му малко и той си позволява и други харчове от бюджета, записани като „разни разходи“.

Самарски наливал пари в радио „Вис Виталис“, където има 100% дялово участие. Оказва се, че той и служители на общинска администрация са в една телефонна група с хора от медията. Сумата за телефоните се плаща от радиото, а после се префактурира на Общинския съвет.

Много често Самарски използвал и фирма Танатос, чиито собственик е неговата сестра за да закупува от там венци за различни поводи. Общинарят се изявил и като голям любител на цветята – за година и половина е закупил китки за 4 711,5 лева.

Отделно доста средства от бюджета са взели и приближените фирми до Самарски. Общинският съветник Станчо Леков, собственик на 50% от фирма Мега груп, също се облажил от общинските пари – от началото на годината до края на месец юни от въпросната фирма е закупен алкохол за 7 201,69 лева. На фактурите, издадени в един и същи ден, пише „почерпка“

За година и половина за командировки в страната и чужбина казанлъшките общински съветници са успели да похарчат над 100 хил. лева
Само на 12 март са купени питиета както пише във фактурата за 721,2 лева,сред които и две бутилки ракия за скромните 129 лева.

За година и половина за командировки в страната и чужбина казанлъшките общински съветници са успели да похарчат над 100 хил. лева. .За пътуването си до Санкт Петербург за да гледат Международния балетен фестивал председателят на Общинския съвет и председателят на комисията по култура в него са похарчили 5 358,73 лева. В Гърция и Македония освен пътя избраниците са употребили 3 039,38 лева, като отделно всеки от тях е получил и командировъчни в размер на 342 лева.

Интересен факт е, че бюджетът на общинския съвет на Казанлък бие по харчове този на много областни градове, като Стара Загора например, където издръжката на общинските съветници е сведена до 200 000 лева. В Казанлък тя възлиза на 400 000 лева.

Аз само чета – но такива неща пишат хората във виртуалното пространство, където хората се чувстват свободни наистина.

Аз само обобщавам, но не се се чувствам никак свободен, защото усещам как някой наистина дърпа моите честни данъкоплатни пари.

Но не мога да го го докажа.
Защо ли?

Ами защото така и не се разбра досега Дамянов, докато е кмет, не върти ли и частни фирми.

Не се разбра и истината за „Танатос“ и Великата концесия, която Гороломов подари на Самарски.

Не разбрах и гротескосериозната прокуратуратура къде е?

Много неща не разбирам наистина, но поне все още виждам.

И видях по време на тазгодишния Празник на Розата, че розите в Долината на розите вече наистина не танцуват така, както танцуваха във въображението на 95-годишния магьосник Валери Петров, а с повехнали листа само дефилират в поредното мероприятие на поредните статистици, дошли да врътнат едно хоро на площада и да произнесат сакралната реплика на Главния Статистик от филма на Едуард Захариев:“Хубав край, хубави хора“, след което да отпътуват за столицата с чувство за достойно изпълнен дълг към Държава и Население.

Вашият коментар