Menu

Данаил Парнаров

Актуални анализи на събитията от днес, вчера и утре

Мисия „Омбудсман“ в Казанлък

Индулгенция за сттари грехове или апетит в бъдеще време.

Надеждата, че Казанлък най-сетне ще има свой обществен медиатор май отново започва да повяхва по познатата ни до болка схема – първоначален медиен бум в добре избран момент, полят обилно с категорични обещания, граничещи на моменти с политически заклинания, а после някак си неусетно се размива във времето на договорките и пространството на пазарлъците.

Междувременно на хорото вече са се хванали наистина няколко ентусиазирани наивника, които сякаш все още така и не са проумяли, че на общинско ниво политиката е едва 5 на сто, а останалите 95 процента са си откровени икономически интереси без политическа окраска или идеологически привкус.

И пак, по добре отработената схема, по тротоарите на казанлъшкото обществено мнение започват да се търкалят няколко имена, но кофти впечатление прави фактът, че някои от кандидатите за омбудсман или техните промотъри някак необяснимо бъркат понятието „обществен посредник“ с несъществуващото „общински посредник“. Вероятно грешки на изразяването на мисълта или просто на езика.

Васил Самарски се изразява точно и не допуска езикови грешки: „Обществен посредник ще има още през този мандат на Общинския съвет, заяви пред казанлъшки журналисти той в качеството си на негов председател и обяви, че дори е водил предварителни разговори с лидерите на местните политически сили, представени в Казанлъшкия парламент, за евентуални кандидатури: „Обединихме се около позицията, че това трябва да е неполитически ангажирана личност. Конкретни имена обаче към момента не сме обсъждали, това ще стане след края на юни.“

Подобно изявление Самарски направи и през август 2006 г., когато веднага след като бе прието Решение № 496 на Общински съвет Казанлък, от 27.07.2006 г., визиращо Правилника за организацията и дейността на обществения посредник, той ентусиазирано и категорично заяви, че Казанлък ще има своя омбудсман до края на 2006 г.

Разликата е, че тогава крайния срок бе обвързан с календарна година, а сега вече той е със закована мандатност.

Приликата е – че и тогава, и сега личността на бъдещия омбудсман се роди в медийното пространство, а не на масата за преговори и навярно затова изборът му се движи по сюжета на приказката за Нероден Петко.

Факт е обаче, че Казанлък остана една от няколкото развити и авторитетни общини в Републиката ни, която все още няма свой омбудсман.

Защо? Отговорът можем да намерим в „длъжностната характеристика“ на посредника, която му вменява в дълг при изпълнение на своите правомощия да приема жалби отнасящи се до:

  • проблеми произтичащи от образование, социално подпомагане, здравно обслужване, водоснабдителна, електроснабдителна, пощенска и телекомуникационна дейност, както и от дейности по охрана и безопасност на движението;
  • административно –техническо обслужване на населението;
  • регистрация на търговски обекти;
  • издаване на разрешителни за търговия;
  • извършване на административни справки и издаване на удостоверения;
  • общински жилищни и не жилищни имоти;
  • незаконно строителство;
  • сметоизвозване и чистота на улиците;
  • екологични проблеми;
  • проблеми, произтичащи от етажна собственост.

Накратко – всеки може да се жали на омбудсмана, дори и от комшията си.

И какво излиза – отново 95 процента от дейността му ще касаят различни, в повечето от случаите – взаимнопреплитащи се икономически интереси в общината ще бъдат пряк обект на неговата съвест, защото омбудсманът е длъжен да провери всеки сигнал, който не е анонимен. След това трябва да напише становище и да направи конкретно предложение на страните за излизане от ситуацията.

Ако всички са съгласни – случаят е приключен. Когато обаче държавният или общинският орган (чиновник, дирекция, ведомство, фирма концесионер и т. н.) не пожелае да изпълни препоръката на омбудсмана – той трябва да комплектува преписката и да я препрати в Районния съд, който пък пък да глоби виновния, съгласно Закона за административните нарушения и наказания.

Другото безкрайно смущаващо обстоятелство е, че критериите, на които трябва да отговаря даден човек, за да бъде номиниран и избран за омбудсман, също бяха сведени до ниво „да може да пази равновесие на един крак“ между политическите и икономическите интереси, които обичайно кротко бълбукат на тих огън в местната законодателна и изпълнителна власт, но и които понякога внезапно кипват ако някоя партия или икономическо лоби, по една или друга причина, раздуха огъня.

И за да владее баланса между Властелин на закона или инспектор Дюдю омбудсманът ни трябва да получи 2/3 доверие в Общинския съвет, а Общината ще му плаща всеки месец около 800-900 лв в продължение на 5 години. Така е по закон, но в конкретния случай в задачата е изпуснато едно условие – тези 2/3, гласували „За“ днес общински съветници дали утре изобщо ще ги има по местата им в късна есен, след местните избори?

И какво излиза – един Общински съвет със затихващи функции се напъва да натресе на своя неизбран още приемник форматиран по свой образ и подобие посредник между бъдещия местен законодател, бъдещата изпълнителна власт и избирателите, които надали имат намерение наесен да броят същите пилци.

В този конкретен случай обаче въпросът не опира до личността, а до времето, начина и принципната основа на издигане на кандидатурата. Явно не е сега време за избор, преди големите избори наесен. Явно се похабяват достойни кандидатури в различни тяснополитически сценарии с явно предизвестен финал.

Явно, че е неморално и неколегиално (доколкото може в политиката да се говори за морал и колегиалност) част от един уморен Общински съвет, (в който вече една трета от съветниците не помнят в коя листа на коя партия бяха, когато казанлъчани им гласуваха своето доверие преди 4 години,) в резултат на лично-партийни бакалски сметки да извиват политическата воля на останалите и да налагат своята, без дори да се съобразяват и със задалите се нови обществни нагласи и политически реалности в Общината.

Първи срещу неочакваната инициатива възроптаха местните структури на ГЕРБ и АТАКА, които смятат, че тя е в разрез с нормалната политическа етика и култура, а водените интензивни политически консултации на Политическия съвет с представените в Общинския съвет партии, изключват редица нови политически сили, спечелили вота на преобладаващата част от населението на Общината, както и граждански сдружения и обществени организации.

Обстоятелството, че институцията на омбудсмана е изградена, за да бъде посредник, защитник и гарант на обществените интереси, предполага при неговия избор да се чуе мнението на по-широк кръг от партии, организации и граждани, смятат в нарочна съвместна декларация Ненко Георгиев- председател на АТАКА в Казанлък и Иван Кьосев – председател на ГЕРБ за града.

Двамата считат, че изборът на омбудсман в навечерието на местните избори, когато ще бъде формиран нов състав на Общинския съвет и нова Общинска администрация, най-малкото е неуместно, с нищо неоправдано и подозрително от гледна точка на мотивите, избързване. Освен това Георгиев и Кьосев настояват да не се допуска името на който и да е достоен човек да бъде вплетено в познати ни до болка политически пазарлъци, а институцията омбудсман да не се роди в съмнения и подозрения, че е била

зачената в грях, партийно наложена и приватизирана.

Тяхното становище и тревога сподели на пресконференция и лидерът на СДС Николай Александров, който дори издигна и кандидатурата на синдикалния лидер Пенко Койнов. Това бе втората пусната в обръщение кандидатура за поста след тази на доскорошния секретар на Общината Катя Киликчиева, издигната от групата съветници „За борба с корупцията“. Така само за броени дни в общественото пространство две имена влезнаха в политическа експлоатация. А иначе и Киликчиева, и Койнов са добре познати на казанлъчани достойни личности със завиден стаж на общественото поприще.

Но дали основният въпрос пред техния избор „Кой да е?“, няма да се обезмисли когато зазвучи в акомпанимента да другите две питанки: „Защо точно сега?“ и „Защо пък точно от тези?“. Още повече, че досега смислен и логичен отговор на тези въпроси така и никой не е получил.

А иначе става дума за едно малочислено звено: 1 омбудсман, подпомаган от 2 технически секретари, които да владеят дори и сръчността на Шива, надали ще имат физическата възможност да огреят целия необятен спектър на казанлъшката мъка и проблематика, която им е вменена в дълг и да решат всички човешки проблеми, породени от бездушието на бюрократа, както и от дейността на настоящия Общински съвет и администрация. Ако е така – то за този съвет е вече късно за индулгенции, а за новия е още много рано.

Тогава за какво е тази препирня?

И тук няма начин да не се пръкне съмнението – дали пък не става дума за известна несигурност на сегашното мнозинство относно присъствието му в бъдещия Общински съвет и неистовото желание за възможно най-широка доминация в бъдещото управление, както по вертикала, така и по хоризонтала с една единствена цел – обслужване на определени политически и конкретно икономически интереси и възможност за туширане на всякакви конфликти и спънки в това отношение. А защо не – с прибързаното изстрелване в орбита на някои имена, да се търси решение и на чисто вътрешно партийни организационни въпроси?

Comments

lilia казва:

Всички съмнения са излишни.Нито истам да се спра, нито да се оттегля.Състоянието е временно.Иначе си държа на поетите ангажименти.ще си гоня целите

Вашият коментар