Menu

Данаил Парнаров

Актуални анализи на събитията от днес, вчера и утре

Маневри по етажите на властта?!?…

Парадоксът е, че ние, казанлъчани, се радваме, когато някой успее да открадне. Цъкаме „Гледай какъв е майстор!“. На доносника се възхищаваме колко е хитър. Не знам защо, не съм народопсихолог. А и не искам да бунтувам населението.

Така си е – я си помислете вие например какво бихте направили лично така, че изборите, да ги спечели някой почтен, образован и компетентен човек?

Труден въпрос – нали? Защото такъв човек обикновено е мразен. Ако някой намери 20 000 лв. и ги върне, всички ще го презрат, най-вече този, на когото са били. Простотията е бацил, срещу който няма ваксина.

Така потърсен отговорът би могъл да се дефинира в 10 прости истини за Изборите, в които основните тези на кандидатите по някаква магическа причина винаги се разминават с реалността, но неминуемо се изказват в различна степен практически от всички кандидати:

  1. Корупцията е най-големият проблем на управлението.
  2. Корупцията е присъща на всички други, освен на нашите кандидати.
  3. Пари в общината има, но те се крадат или се прахосват.
  4. Огромни проекти могат да се осъществят с пари от Европа.
  5. Поради горната причина, битката между партиите е именно за европарите.
  6. Общините трябва да подкрепят слабите – пенсионери, инвалиди, безработни и пр.
  7. Ще въведем модерно управление, базирано на високи технологии.
  8. Ще успеем ако работим заедно за нашия град.
  9. На града е необходима промяна и ние я носим.
  10. Местните избори са средства промяна в държавната политика и за сваляне на управляващата коалиция .

А каква е обективната истина, която не се изказва от нито един кандидат, с известна уговорка вадя Галина Стоянова от списъка:

  1. Корупцията не е най-големия проблем на управлението, защото разходите за инвестиции са ниски спрямо общия размер на всеки бюджет. Корупцията „на дребно“ – в замяна на определени административни услуги, е от полза на гражданите, защото ги предпазва от действието на лоши закони, които биха могли да ги съсипят. Ако се изкорени корупцията, парите в бюджета няма да се увеличат, но много хора ще пострадат тежко, защото ще им се наложи да спазват неизпълними закони. Т.е. корупцията като политическа теза за виновността за проблемите, е несъстоятелна.
  2. Поради фактите от т.1, корупцията става присъща на всяко управление, т.е. не може да се ограничава само до „другите“. Политиците не могат да управляват без корупция, защото самите те не могат да спазват калпавите закони. Фактът, че законите са калпави е признак за некомпетентност, а не за корумпираност.
  3. Парите в общините не са много и повечето от тях не се прахосват. Ако се погледнат бюджетите, ще се види, че основните разходи са за заплати, осигуровки и текуща издръжка. Повечето заплати изобщо не са за чиновници, а са за учители, лекари и други подобни държавно финансирани професии. Самите разходи за заплати на чиновници не са огромно перо, доколкото въпросните заплати са ниски. Няма „мегдан“ за огромни икономии, дори и да бъдат уволнени всички чиновници. Което само по себе си е невъзможно.
  4. Парите от Европа са много трудни за усвояване и идват години след като определен проект е одобрен. В България като цяло няма капацитет за голямо усвояване на фондове. Това е проблем на цяла Източна Европа. Т.е. тезата за огромния резерв от евро-пари, е несъстоятелна. Дори и обаче да се удвоят всички до последното евро, размерът им е само малка част от вътрешните бюджети. На България като цяло се полагат около 1 милиард евро на година, и това са пари не само за общински проекти. Събираното от данъкоплатците е в пъти повече.
  5. Поради горната причина, битка между партиите изобщо не е за европарите, от които е съмнително дали ще бъдат усвоени и една десета. Битката е за парите от данъците.
  6. Общините нямат никакъв ресурс, нито имат законово възложена функция, да подпомагат който и да било бедняк – независимо от причината за бедността му. Всяко обещание в тази посока е 100% лъжа.
  7. Нито общините, нито държавата разполагат с необходимия кадрови потенциал, за да въведат някаква – дори ограничена, форма на електронно управление. Заплатите в администрацията са около 5 пъти по-ниски от минимума, за който би работил един компютърен специалист. А без такива специалисти – и то много, в администрацията, всяка приказка за електронно управление е глупост.
  8. Успехът след изборите ще принадлежи само на избраните, които ще получат определени ограничени изгоди за тях обкръжението им. За загубилите и за избирателите ще остане удоволствието да псуват победителите и да им приписват многократно повече провинения от реално извършените.
  9. Всеки град на света е тежка инертна структура, която не може да реализира бързи промени. Българските общини и не разполагат с ресурс, за да променят нещо в краткосрочен и средносрочен план. А дългосрочният план винаги е приоритет на държавата. Т.е. никакви промени не са възможни и никой не е техен носител. Всеки нов кмет ще управлява като предишния – с определени разлики в детайлите.
  10. Местните избори са нищо повече от най-представително социологическо проучване. Правителството може да падне само по собствено желание след тях. Специално в България, почти всички пари преди да стигнат до общините, минават през правителството. Т.е. местната власт е зависима от централната, защото парите вървят отгоре надолу, а не обратното.

В крайна сметка, като че ли излиза, че основните тези на изборите се разминават с реалността…

Изборът е Ваш…

А иначе ако ме питате за финала на филма? – ами съвсем реалистичен соцфинал си беше: оказа, че всичко е било напразно и че за Япония ще замине най-вероятно директорът, а тримата приятели отново са заедно и отново на прозореца – с бинокъл в ръце.

Страници: 1 2

Вашият коментар