Menu

Данаил Парнаров

Актуални анализи на събитията от днес, вчера и утре

Маневри по етажите на властта?!?…

Маневри на петия етаж

Маневри на петия етаж

Една жена и 10 мъже със средна възраст 51 години, половината от които за пореден път участват в подобно учение, с логистичната подкрепа на повече от две дузини партии и комитети, поведоха 461 редови бойци в поредните маневри за превземането на един кабинет и 37 места в една зала.

А иначе заглавието си е откровена заемка от хитовия, за средата на 80-те години, български филм „Маневри на петия етаж“, чийто сюжет е повече от фейлетонен.

Трима колеги и приятели работят на 5 етаж на едно учреждение. Те по социалистически тертип се справят някакси със служебните си задължения и ден след ден споделят професионалното си и лично битие. Всяка сутрин с нарастващ интерес те се редуват да гледат с бинокъл упражненията по аеробика на младо момиче в отсрещната сграда. Това занимание се превръща в част от ежедневието, докато спокойното им съществуване е нарушено от неочаквана новина: един от тях може да бъде командирован в Япония. Това е повод да започнат „маневри на петия етаж“ приятелите стават врагове, прибягват до интриги, предателства и измяна.

А двете питанки, които асистират на чуденката в заглавието, както и многоточието не са случайни, а пунктоационно отражение на усещането ми, че нови кадровици скрибуцат с лъка по цигулките си, разгръщайки вехти партитури.

Навярно подобни хора е имал пред очите си непрежалимият Висоцки, когато е писал онази своя , запетчаваща се в паметта песен „Случай в ресторане“, в която с неподражаемия си глас на няколко пъти умно им напомня:“Капитан,никогда ты не будешь майором!“

Но кой ли днес ти слуша Великият Бард?

Още повече, че страхът от ГЕРБ започва да се превръща в основен фактор за поведението на БСП и сателитите й. Тази реакция легитимира вторично ГЕРБ като алтернатива, но в същото време генерира нова вълна от свръхочаквания към нея. Системното бягство от открита политическа конкуренция, която за пореден път бе подменена с апаратни игри, ускорява деградацията на управляващото мнозинство и отлага за неопределен период от време възможността за възникване на стабилна и жизненоспособна местна демокрация.

Мисля си, че със селските петлета се случва точно така. А-ха да се вземат на сериозно и да се изкефят на могъщата си сянка, уголемена от лъчите на слънцето, и да си помислят, че са родени да летят и опитат тази илюзия и в същия миг се изтупват на няколко разкрача сред селското бунище, където пък им е и мястото. Какво да направиш – една поговорка казваше, че родените да пълзят не могат да летят, освен ако не преминат през метаморфозите на гъсеницата. Ако сте пропуснали тази информация от Уикипедия ще разберете, че пеперудите (Lepidoptera), наричани още „Люспестокрили“ или „Люспокрили“, са разред летящи насекоми. Развитието им е с пълна метаморфоза, т.е. пеперудите минават през четири етапа по време на своето развитие:

  1. Яйце.
  2. Ларва, известна още като гъсеница.
  3. Какавида.
  4. Възрастна пеперуда (имаго).

Така си е – дълго, ама много дълго сме възпитавани в послушание и в малък ръст.

Навярно, защото Дребния Човек се реализира в омраза, завист, в ежедневни глупави надпревари – кой ще стигне пръв до светофара например. Не знам дали е заради ген, или просто така са се стекли историческите обстоятелства.

Преди истината се казваше шепнешком, сега дори да я викаш, никой не те чува, а и ти не се чуваш.

Истината от шепот се превърна в шум.

За жалост преди по-лесно долавяхме шепота, отколкото вика днес.

Страници: 1 2

Вашият коментар