Menu

Данаил Парнаров

Актуални анализи на събитията от днес, вчера и утре

Кметът на Казанлък призова за помощ: „Снимай крадеца на рози и получи 100 лв!“

Това заяви в официален призив Галина Стоянова след като крадци на рози саботират и са на идея разстояние да провалят пролетната инициатива на Общината за оформянето на входните зони на града с розови алеи.

Замисълът е гостите на Казанлък да влизат в града ни през проходи от розови храсти, но засега е на път да не бъде реализиран в пълнотата на цялостната идея.

Веднага след вандалските набези в новозасадените площи с розови резници, Кметът на Казанлък с тревога и болка призова всички казанлъчани, които наистина милеят за това, как ще изглежда градът им, да бъдат не само бдителни пазачи на бъдещите розови алеи, но при възможност да снимат крадците и да бъдат свидетели на техния вандализъм.

Галина Стоянова каза: „Обявявам и парична награда от 100 лв за всяка снимка с името и подписа на автора й като пряк свидетел на нарушението.“

Явно само добри намерения и инициативност не са достатъчни, за да си върне града ни статута на Столица на Розата.

Наскоро четох за инициативата на едни пловдивски деца, която се нарича „Междукултурен мост за повишаване на екологичното съзнание на младите хора“. Елементарно проста – ученици от Италия, Полша и Турция гостуват на българските си връстници от езикова гимназия „Иван Вазов“ в рамките на международен проект и решават да засадят розариум в двора на гимназията.

Тази идея ме „хвана“ и веднага попитах Гугъл колко розариума има в България? – по-добре да не го бях питал… Оказа се, че дори и градове, чиито жители доскоро навярно са виждали роза единствено в ботаническите албуми вече си имат оформени розариуми.

А после се замислих и се запитах: „А в колко казанлъшки училища има засадени рози?“ и си спомних за множеството общински инициативи от четвърт век насам, когато по какви ли не поводи в града ни да се садят рози…

Ако само една четвърт от тях бяхме отгледали, отдавна вече всеки юни щеше да ухае на казанлъшки рози чак до Стара Загора навярно.

Но уви! – историята периодично се повтаря в най-пошлия си вариант: обикновено още докато пръста е рохка, половината розови резници изчезват в потайни доби още през първите две нощи, а половината на другата половина изсъхва от недостъчно грижи на самите инициатори и едва една трета от втората половина успява да върже и да цъфне.

Дано тази година опровергае вече четвъртвековната традиция на напъните ни да възвърнем славата на Казанлък като Столица на Розата. И първото условие за това е да престанем да крадем рози за лична употреба, защото те са красиви дори и на улицата, че и в парка дори.

Вашият коментар