Menu

Данаил Парнаров

Актуални анализи на събитията от днес, вчера и утре

Казанлък вече може и да стане нормален град

Казанлък

Казанлък

Преди 16 години казанлъчани, като първи аматьори на професионален турнир, се препънаха веднага след летящия си старт по пистата на Демократичното си развитие и изпуснаха шанса си за последователност и приемственост на професионалното си израстване в Профилигата.

В неделя се проведоха Шестите избори за местна власт, след демократичните промени в България, които дадоха възможност на хората от Общината отново да се върнат в истинската игра и да получат реална надежда за бъдещото си участие в нея, след като ГЕРБ спечели местните избори и в национален мащаб, въпреки че от 2 години са управляваща партия – нещо, което се случва за пръв път от 22 години насам.

Дотук добре!!! Но аз си мисля и нещо друго: ами ако досега едни мижави местни избори са провокирали целия този политически разпад, то какво ли ще ни чака след 2 години на парламентарните?

И защо някои партии и хора вече не вдигнат поглед от дребните си сметки и страхове, да спрат истерията и да се заемат сериозно да променят участието си в политическия модел, в който волно или неволно участват, така че да гарантират стабилно управление на спечелилата партия, силно представителство на опозицията и пълно изключване на всякакви конюнктурни образувания.

Чувал съм психолози и психиатри да казват, че на изпадналия в истерия, трябва да се шибне един шамар, за да се освести.

Не знам защо, но докато си мисля за казанлъшките политици, обикновно се занимавам и с дескриптивна геометрия. Навярно защото много неща в този град обикновено са извън плоскостта на самия терен и зависят от триизмерното пространство – бизнес. Лични интереси и една случайна уж, театрално заложена като драматургия, константа – кой, кого ще победи вместо нас и какъв ще е нашия бърз келепир.

За последно не ми излезна решението на миналите частични избори.

Тогава си представих възможноста за класиране на отделните партии като паралелопидед, за който всички първолаци уж знаят, си е чиста проба частен случай на четиристенна призма с основа успоредник. Най-често се разглежда вариантът, при който всички стени сключват прав ъгъл с неуспоредните на тях – правоъгълен паралелепипед. Правоъгълен паралелепипед, чийто ръбове са еднакво дълги, се нарича куб. Всички стени на произволен паралелепипед са успоредници, на правоъгълен паралелепипед – правоъгълници, а на куб – квадрати. А бе, накратко – геометрично тяло с шест стени и дванадесет ребра, които са две по две успоредни, и осем върха.

Пък надали в Казанлък има печен партиен експерт по изборите, който да не знае, че обемът на правоъгълен паралелепипед е равен на произведението на дължината, ширината и височината му. При куба те са равни и обемът му е равен на трета степен от дължината на страната. Общия случай може чрез разместване да бъде приведен към правоъгълен паралелепипед и обемът на произволен паралелепипед е равен на произведението на площта на основата по височината му: V = S_{ABCD} \ cdot h – по-елементарно надали може да бъде.

Е да – не може, но се случваше последователно досега и затова Казанлък и общината ни днес са на този хал.

Дано поне този път решихме правилно задачата.

Вашият коментар