Menu

Данаил Парнаров

Актуални анализи на събитията от днес, вчера и утре

Как моделът на Доган залъгва Европа

Ахмед Доган
Ахмед Доган

Ахмед Доган

Игра с огъня по никое време. Етюд за услужливи политици и за опашката на дявола

Нелеп и несръчен опит за палеж на джамията в Казанлък се превърна в медиен фойерверк за 24 часа, а ДПС се наежи и след като прибързано диагностицира ескалация на етническото напрежение в страната, прозря нечий пъклен замисъл да взриви етническия мир в България.

Дали пък спорът около шума, идващ от минарето на джамията „Баня Башъ“ в София, не породи всички тези събития?

Часът е 00,06 минути, датата – 26 юли 2006 г., а денят е сряда.

Случаен минувач надушва дим и забелязва пламъци в казанлъшката джамия и веднага съобщава в полицията.

Седем минути по-късно пожарът е потушен от седем огнеборци с два противопожарни автомобила.

При извършения оглед е установено, че е изгоряла незначителна част от 1,5 кв.м дървената дограма и част от 1 кв.м дървена ламперия покрай един от южните прозорци на джамията, който е счупен и през него, по детски несръчно, най-вероятно според запознати е подхвърлена запалена асфалтова буца, напоена с бензин.

Наистина не е никак професионално, но затова пък напълно достатъчно, защото в голямата молитвена зала за 250 души, където е подхвърлен огъня, всичко е от дърво: и таванът, и полуетажът от северната страна, и старото дюшеме, покрито от дебели килими.

„Този, който го е направил, няма нито своя вяра, нито своя религия“, заяви в ранната утрин на 26 юли по всички национални електронни медии главният мюфтия Мустафа Хаджи, който заради инцидента веднага потегли за Казанлък.

А в началото на заседанието на Народното събрание същия ден, зам.-председателят на ДПС Лютви Местан прочете драматична декларация от името на ПГ на Движението, в която заяви, че всяко посегателство срещу религиозен храм, независимо дали той е мюсюлмански, юдейски или християнски, е посегателство срещу моралните устои на демократичното гражданско общество у нас и настоя властите в България, по-специално МВР, да предприемат спешни действия за разкриване на извършителите.

„Всеки опит да се взриви религиозен храм е опит да се взриви етническия мир в страната, да се взриви моделът на толерантността, който е заслуга на цялото българско демократично гражданско общество“, допълни Лютви Местан и призова политическите сили в парламентарната зала да осъзнаят отговорността за съхраняването на етническия мир и противопоставянето на проявите на етническа и религиозна нетърпимост: „Това е поредното посегателство върху мюсюлмански храм. Напоследък джамията е често обект на нападения, при които се чупят основно стъкла и се изписват свастики по фасадата й.

Местните хора помнят и други вандалски актове като хвърляни димки в храма по време на молитва, през 1996 г. е хвърляна бомба на входа на джамията, а през 2000 г. е извършен още един палеж. Казанлъшката джамия е на близо 5 века и е единствената оцеляла в града от последните два века. Случилото се в Казанлък не е изолирано явление, има тенденция на ескалация на посегателствата срещу религиозни храмове на мюсюлманите“, обобщи категорично заместникът на Доган.

„Доста е пресилено да се говори и да се твърди с каквато и да е категоричност, че в момента съществува ескалация на етническото напрежение в България“, заяви министър Петков, привикан начаса в парламента от ДПС депутатите.

Той допълни, че от трибуната на народното събрание няколко пъти вече е предупреждавал, че с определени изявления на депутати се правят индиректни опити за насаждане или провокиране на етническо напрежение: „Наистина си струва да се замислим за атмосферата, която създаваме с изказванията си тук и с тях може би неволно подтикваме конкретни действия у някои хора“, сподели своята загриженост МВР шефът.

В отговор на индиректните обвинения и директни нападки Павел Шопов, заместник-председател на ПГ на „Атака“ заяви, че всяко замесване на името на тяхната партия в подобни посегателства е опасна спекулация, „която е недопустима и няма нищо общо с нашите действия против високоговорителите на минаретата и ще я смятаме за провокация, която ще преследваме съдебно“.

Атака“ осъжда посегателството върху джамията в Казанлък, категоричен е и общинският лидер Ненко Георгиев: „Винаги сме били против всякакви терористични актове и се противопоставяме на свързването на религията с политически цели“.

Така, само за броени минути, опитът за палеж на джамията се превърна в новина номер едно за страната и докато всички централни емисии на електронните медии започваха с Казанлък, пресцентърът на общината разпространи нарочна декларация, с която остро осъди вандалския акт.

„Случилото се не кореспондира с етническия мир и толерантност, които трайно съпътстват обществения живот на територията на общината. С общи усилия християни и мюсюлмани дълги години утвърждават ценностите на съвременното гражданско общество и заедно изграждат съвременен Казанлък, е посочено в документа.Опитът за подпалване на джамията в Казанлък тази нощ е злонамерена проява, нецивилизована и неприемлива“, пише още в декларацията.

Обичайната молитва на казанлъшките мюсюлмани в 13,30 ч. на 26 юли – една от четирите за деня, не започна навреме, защото точно тогава в джамията пристигнаха главният мюфтия Мустафа Хаджи и зам.-председателят на парламентарната комисия по правата на човека и вероизповеданията Ахмед Юсеин от ДПС.

„Подбудителят е ясен на българската общественост. Това е този, който разпространява тези листовки“, заяви Юсеин и показва възвание на „Атака„, разпространявано предния ден в околните села.

„Призовавам към спокойствие всички мюсюлмани в България“, заяви в официално изявление и говорителят на Главното мюфтийство Хюсеин Хафъзов, според когото е доста пресилено да се говори в момента за ескалация на етническо напрежение в България. На въпрос дали според него в инцидента има участие „Атака„, Хафъзов каза, че се съмнява това да е така.

А иначе денят, започнал с несръчен опит за палеж и опушването на джамията в Казанлък, завърши с истинска бомбена канонада, горящи факли и плътна димна завеса на стадион „Г.Аспарухов“ в София по време на мача „Левски“ и грузинския „Сиони“.

Един летен пиромански ден…

Някой жонглира със запалените факли на етническия мир и религиозната толерантност, негодувайки срещу високоговорителите на столичната джамия, или пък от диаметрално противоположната позиция – защитавайки свещеното право на мюсюлманите за призив към Аллах.

Но интересно защо у всички нормални и трезвомислещи хора след цялата тази пушилка и дим остава познатия блудкав привкус на поредната целенасочена политическа интрига, която не само няма нищо общо с религиозните права, но дори напротив – отново политиката се опитва да се заслони в подходящия момент зад религията и да се опита да я употреби за чисто прагматични цели.

През последните шестнайсет години стотици църкви у нас станаха жертва на грабежи и нападения с чисто криминална цел. Същото се отнася и до отделни джамии, подлагани системно на ругателства от анонимни лумпени, но необяснимо защо превръщащи се начаса в медиен фокус, въпреки че броя на новопостроените джамии в България вече отдавна надхвърли 2 хиляди.

Етническият модел може да бъде взривен, започват да се вайкат загрижено политици, общественици от яслите на всевъзможни правозащитни правозащитни фондации и добре хранени журналисти-папагали винаги, когато внезапно или предизвестено някакви облаци се появят над политическия небосклон на ДПС и в подходящия момент бъде обругана някоя джамия, която сякаш по предварително добре разработен сценарий веднага се превръща в средоточие на политически интереси и лакмус на етническата толерантност на българина.

Ами да бъде! Защото този етнически модел е изграден върху подвижни пясъци и рано или късно ще рухне сам. Обречен е просто, защото е заченат във фалш и грях, той не е способен да роди нищо друго, освен корупция и политически разврат.

Този етнически модел съществува, за да може Ахмед Доган и върхушката около него да си пълнят пеликанските гуши, самопровъзгласявайки се за създатели и крепители на етническия мир. Освен това този етнически модел стана средство за препитание на половин милион, а може дори и на един – кой да ти каже, цигани, които живеят на гърба на бедния българин.

Този етнически мир се оказа много удобен и за българските политици, които под претекст, че го пазят, влизат във всякакви безпринципни коалиции, формират парламентарни мнозинства и излъчват президенти и кабинети.

Той е удобен и за съседите ни – турският бизнес тихо и кротко купува земи и предприятия и бавно, полека, но с откровено дългосрочна идея обсебва икономиката на Родопите, използвайки умишлено подържаната безработица в региона.

Този етнически модел или по-скоро заплахата, че може да бъде разрушен, легитимира съществуването и прехраната на стотици неправителствени организации, които в светлата част на денонощието „пазят“ етническия мир и човешките права, а по тъмна доба тъкат тънки схеми за прехвърляне на парите на донорите на лични сметки.

Удобен е този етнически модел и за Запада, който колкото пъти стане дума за нас и въздъхва с облекчение, че все още не сме се изпоклали като в Косово например…

Удобен е за всички с изключение на обикновените българи. А също и за обикновените турци, за които така и не се намери място в някой из обръчите на Доган и те продължават да съществуват на ръба на мизерията.

Орсън Уелс казва: „В Италия за тридесет години при Борджиите имаше войни, насилие, убийства, кръвопролития, но се родиха се Микеланджело, Леонардо да Винчи, Ренесансът. В Швейцария имаше братска любов, петстотин години демокрация и мир и какво родиха те? Часовника с кукувичката.“

А какво родиха у нас 16-те години мир и братска любов? Родиха само кукувичката… Кукувичката Волен Сидеров. И съвсем логично в него и неговата партия могат да бъдат открити родилните деформации и белези на модела.

Един Франкенщайн, „роден“ от Ахмед Доган. Фалшивата кауза (опазване на нещо, което не съществува, от някой, който не го заплашва) ражда фалшиви герои. Пред наследствеността сме безсилни. Съжалявам, сигурно щеше да бъде по-учтиво, ако можех да кажа, че националистическият лидер е „висок и рус“, но не мога. Просто не е.

Позволявам си да цитирам Орсън Уелс, защото смятам, не, дълбоко съм убеден, че ако нещо заплашва мирното съжителство на българи и турци, то това са единствено интересите на отделни политически (етнически) партии и политици. Оставени сами на себе си етносите ще продължат да съществуват мирно – както винаги са го правили през последните 125 години. И във взаимно зачитане на правата си.

Българите не мразят турците.

Напротив, живели са доста дълго и продължават да живеят в разбирателство с тях. Били са близки с тях, по време на възродителния процес цял народ беше на тяхна страна. Някак си обаче се натрапва впечатлението, че с възможността да се сдружават в партия започна отчуждаване. Истината е, че българският етнически модел не е патент на отделна личност или формация.

Той е естествено поведение на хората, населяващи нашата земя, независимо от етническата и религиозната им принадлежност. Има корени в народната душевност и дълго време той беше исторически обусловен.

Прочее етническият мир за българина винаги се е разбирал от само себе си. Да припомним, че в програмата на Левски за бъдещата република „българи, турци, евреи и пр. щат бъдат равноправни във всяко отношение, било в народност, било в гражданско отношение, било в каквото било. Всички щат спадат под един общ закон, който по вишегласие от всичките народности ще се избере…“

Още повече, че тези редове са писани в момент, когато България се готви с революция да отхвърли петвековното турско иго.

А днес нежеланието на НДСВ и БСП да се споразумеят е единствената причина , поради която Доган продължава да играе ролята на човек, от когото зависи всичко и без чието одобрение никой нищо не може да направи в Република България.

Няма за какво да благодарим на Ахмед Доган. За това, че в България не е като в Косово например, заслугата е единствено на народа, който винаги е бил достатъчно толерантен. На Доган обаче много му изнася да го имат за пазител на етническия мир, за да може да манипулира останалите и да извлича политически и други дивиденти от това .

И този цирк си тече вече 17 години, за съжаление…

Но ако пламне искрата нещата стават страшни за народа и рай за мафията.

А иначе нещата са толкова прости – за да се европеизира турското малцинство у нас, то просто трябва да се освободи от еднопартийната си принадлежност. Както целокупно го направи българския народ, когато отхвърли вездесъщия Член Първи от своята конституция веднага след 10 ноември 1989 г.

Защото „етнокрация“ означава ни повече, ни по-малко управление на централно и на местно ниво в държавата, което управление е в полза на един от многото етноси, съставящи Нацията в държавата!

А етнокрация не само се римува с партокрация, но и страшно много се родее по генезис с нея. И докато при партокрацията определящ белег е принадлежността към партията, то при Етнокрацията определящото е етническия произход на избирателите,а не социално-икономическият им статус.

При Етнокрацията управлението на държавата, на централно и на местно ниво, има за цел реализирането и защитата на етнически интереси и цели на „етническите избиратели“, а не на политически интереси и цели на „политически избиратели“! Така при всички случаи, етнокрацията противосповя определен етнос на останалите в Държавата! Ерго, „Етнокрацията, ежедневно, ежечасно, ежеминутно ражда етническо противопоставяне в нацията и държавата!“

А иначе българските турци отлично съзнават, че дори и да имаш своя партия, това не значи, че тя автоматически ще защитава интересите ти. Напротив – чрез подобна партия се подържа и популяризира сталинската идея, че малцинствата са етнически колективи, на които партията дава или отнема права в зависимост от интересите си.

Така че – дали партокрацията на БКП не роди етнокрацията на ДПС?

През ноември и декември 1984 г. БКП проведе кампания за насилствено преименуване на българските турци. След като пропадна експериментът й да построи проспериращо комунистическо общество БКП реши да преустрои интернационализма си в национализъм като ангажира и мобилизира българите да участват в агресивна антитурска асимилация. За целта тя изостри междуетническите отношения и принуди 480 хиляди….

Днешната БСП, с активната подкрепа на президента Първанов, продължава да се ръководи от 2 комунистически принципа в политиката си към турското малцинство. Първият е здрав политически контрол на етническите отношения, чрез „властово вербуване“ на турския елит. Вторият е да се използват етническите въпроси и проблеми, за да се представят социалистите като върховни и безспорни пазачи на етническия ред.

Ръководството на ДПС пък подкрепя БСП, за да запази монопола на властта си, получена с гласовете на българските турци на фона и от ехото на спомена от възродителния процес и етническите конфликти в бивша Югославия през 90-те години.

И двете партии използват етнически категории в политическите дебати, които засягат национални чуваства, въпреки отлично да съзнават, че в етническото самосъзнание на всеки човек има емоционален момент, за който няма място в политиката и че с него не бива да се търгува, за да се преразпределя политическа власт.

След 1989 г. главен стимул за отхвърляне на комунистическите етнически травми стана желанието за членство в ЕС, който предлага икономически, политически и оравни инструменти, гарантиращи правата на малцинствата, както и Рамковата конвенция за защита на националните малцинства, подписана и от България.

ЕС наблюдава приложението й, но не се прави на СССР и не издава постановления за конкретни реформи и стандарти на малцинствата. Брюксел не предписва рецепти за националната политика към малцинствата.

А ДПС умело се възползва от тази толерантност и не желае да се реформира. Въпреки или благодарение ежегодните напъни на лидера й. И по това тя продължава да прилича на родителите си от БСП ( справка Т. Живков и ежегодните му реформаторски исторически пленуми, които май имаха за цел единствено втърдяване на статуквото на БКП, а не внедряването на реформаторски дух).

Болшинството българи вече се умориха и отегчиха до смърт от риториката и на двете партии, която на практика захранва антитурските настроения в днешна България.

В очите на голяма част от българите ДПС се идентифицира с българските турци и е една от главните причини бившите комунисти все още да се задържат във властта. Още повече, когато и НДСВ подкрепи съюза им с бездействието си спрямо комунистическия етнически модел, според който категорично се отрича в държавата ни да съществуват етнически проблеми.

То така си беше и в онази далечна вече комунистическа идеология, в която хората от различните етноси си съжителстваха безпроблемно.

Тогава да – за разлика от днес, когато „Нахалството на ДПС съсипва етническия мир!“ както твърди председателят на ВМРО Красимир Каракачанов, според когото: „На ДПС се гледа като на едно неизбежно зло и тук всъщност е разковничето на проблема. През последните години тази партия успя да се наложи като политически фактор, която уж гарантира етнически мир в страната.

Логиката на ДПС е следната – ние ще крадем колкото можем, а вие ще мълчите, защото ние крепим етническия мир. Всъщност етническия мир не се крепи от ДПС, защото със своето поведение във властта, ДПС сериозно накърнява устоите на етническата търпимост в България. В смесените райони, ДПС кадрува по беозбразен начин на етническа основа.

Още в началото на миналия мандат бяха уволнени стотици служители, които през предишните правителства никой не пипаше, именно защото са професионалисти. На тяхно място назначиха хора, които дори нямаха нужното образование, да не говорим че една част от тях не говореха български език.

Абсолютно измамен мит е, че именно тази партия крепи етническия мир в България – напротив, именно нахалството и безочието на нейните лидери постоянно умишлено го подкопават и рушат, защото иначе ще загубят полититически и лични дивиденти.“

Съвсем логично диаметрално противоположна е позицията на лидера на младежкото ДПС Корман Исмаилов, според когото „Моделът на ДПС е уникален в световен мащаб“.

На въпроса: „Има ли етническо напрежение в страната?“ той без дори да се замисли, с фанатична убеденост отговаря: „Не, не мисля. Много често в медиите се описват конфликти по места, но това не значи, че наистина там има етническо напрежение. То по-скоро се политизира. Ако някъде възникне някакво напрежение, вие се обръщате веднага точно към ДПС.

ДПС възникна като етническа партия, като едно нелегално движение за защита правата на турците и мюсюлманите в България. Но премина през една трансформацията и се отвори към другите етноси.

Малко са подобните модели в света. Целта на ДПС е да се превърне в една толерантна и открита партия за всякакви етноси и религии. Представете си една партия, в която 40% са християни, 40% мюсюлмани и други религии – няма такъв модел в света. Това е моделът на ДПС.“

А казанлъчани пък мислят така:

Юлиан Попов, ученик на 19 г.

Това си е една мръсна провокация! Идиоти има навсякъде. Въпросът е да ги прибират навреме на топло.

Станимир Тодоров, студент на 23 г.

Да си тъп националист не е работа. Държа да отбележа, че има огромна разлика между истинския патриот и надъхания безмозъчен националист.

Трябва да се уважават религиозните предпочитания на хората и да се предпазва човек от инстиктивни действия, подчинени на някаква умопомрачително погрешна логика, че „мюсюллманите са изначалното зло на всичко“. Векове наред всички религии са живяли в мир и разбирателство.

Нека да бъдем толерантни един към друг, както е било и ще бъде! Защото богатството ни е в различието което носим.

Анатоли Георгиев, безработен на 34 г.

Сидеров си играе с огъня. Крайно време е да се оттегли в някой бар, да си пие уискито и нищо да не прави, за да не създава конфронтация на религиозна основа. Едно нещо не успяха да омаскарят политиците – етническия и религиозен мир. Волен Сидеров е на път и това нещо да взриви.

Стоян Григоров, привърженик на „Атака“, 28 г.

А коя ви е гаранцията, че в тъмните доби на ноща,когато никой наоколо няма, вземането на камък и счупването на прозореца не е нарочен автономер от страна на тези, които започнаха първи с пускането по-силно на високоговорителя на джамията в София, а?

Елена Карасимеонова, пенсионерка на 59 г.

Всички се умилкват около Ахмед Доган, а той се умилква около БСП. Българският етнически модел е измислица, Доган държи мюсюлманите със страх и ги репресира с местната власт. Не може Доган да е гарант за етническия мир, гарант е българската толерантност и то още от след Освобождението през 1878 г.

Вашият коментар