Menu

Данаил Парнаров

Актуални анализи на събитията от днес, вчера и утре

Избори идат и лидери пеят по площади и стъгди

Избори идат и лидери пеят по площади и стъгди

Избори идат и лидери пеят по площади и стъгди

Кой каза: „Преспиш ли дори и една нощ с властта, тя те обсебва завинаги.“ А иначе явно перверзията в Политиката дотам е пропила живота ни, че Електоратът вече гледа как самозваните му лидери шестват по градски площади селски стъгди като класни ръководители и класовете им, или пък приема предизборните им напъни като садо-мазо шоу с освирепели Кучета и Кокал

Мазохизмът е кодиран в Кокала.

Защото този Кокал фактически е собственото ни Утре?

Идеята за садото е заложена в безцеремонната нагла агресия, с която мераклиите за власт обладават суверена си, докато му се кълнат във вечна вярност и го убеждават, че тази болка е сладка и е за негово добро и върховна наслада.

Така е било, така е и така ще бъде щом се зададат избори. Така е и по света.

Така е и в Казанлък. А иначе си е Лято .

И лидери пеят по площади и екрани.

Пейте водачи, тез сладки песни, които се утаяват като ушна кал в ушите на хората.

И ти пей, Народе, защото надали някога ще се свършат хората, които ти обещават светло бъдеще и дълги трапези – и така периодично те освобождават от бремето сам да вземаш решения за утрешния си ден.

На всичко отгоре ни натовариха и летните жеги. Плъзнаха кърлежи и комари и съпътстващите ги медийни кампании как да се пазим от 15 вида трески, в резултат на което продажбите на репеленти се изравниха с тези на праховете за пране и на дъвките.

Да му мислят комарите и кърлежите, като ги запукат с пръскачките. Въпреки, че нито едно кръвосмучещо насекомо не е толкова кръвожадно както например един мераклия за власт с неговото бръмчене:

„Това, което аз мога да ти обещая, никой друг не може да ти го изпълни.“

А иначе нещата са толкова прости и законово регламентирани: Имаш 15 млн. лв.? Купувай си парламентарна група. Надали има по-добра инвестиция по време на криза. А и по-добра пералня за пари по всяко време.

Така си е – парите са съществения момент и в садо-мазо клиповете. Програмата, т.е. сценария си е само някаква досадна подробност в продукцията. А и след втория клип на зрителя му е вече все тази относно идеята, защото той първосигнално е заложил на екшъна.

Изборно време е – няма как да да е другояче.

Така е било. Така си е и днес: Кучетата си лаят, а керванът бавно се ниже, докато керванджията оглежда престарелите камили, но чака някой друг да ги подмени с по-млади.

И докато той кима кахърно с глава, кучетата отново се сдърпаха за кокала.

Един също престарял керванджия, обаче на германския ХДС, Хайнер Гайслер, въздъхна преди години, когато Кол го детронира и сподели, че:

„Славата на някои съвременници е обвързана с глупостта на техните привърженици.“

А пък един нашенски професор и абониран ляв депутат на чаша ракийка откровено ни взе за мезе като чистосърдечно и с присъщото си красноречие директно коментира опиянението от това да си със силните на деня:“Можеш да преспиш с различни красиви жени и да ги забравиш в един момент, но преспиш ли една нощ с властта, тя те обсебва завинаги.“

Навярно е така щом представители на всички съсловия са изкушени от политиката и властта. С просто око обаче се вижда, че има професии, които доминират в пъстрото партийно пространство и и кандидатски листи.

Всъщност за аполитичните е истинска загадка какво кара хора с успешни професионални биографии да зарежат кариерата си, впускайки се стремглаво в необятната политическа джунгла. За скептиците например отговорът е прост и по байганьовски категоричен – келепира на властта

Разбира се, има и друго, по-банално, но пък прагматично и удобно обяснение. И то е амбицията на съответната личност да бъде полезна за обществото…

Днешната представа за успех и благоденствие бих сравнил единствено с мечтата на един младеж за безумна оргия, която почти винаги завършва с ужасен махмурлук и болки в зоната на слабините.

Жената, подобно на Политиката, е интересна, когато е недостъпна и вдъхновяваща, подобно на изкуството и всички представи за ценност, които мотивират движението на духовните и психологични енергии. Подобно на роб в диамантена мина се чувства всеки, който е загубил представа за тяхната стойност. Като човек на сметище се чувства преуспелия, загубил сетивата си за ценност.

Е, да си политик или да имаш власт, или пари всъщност е нещо такова – изпитваш със сетивата си цялата смрад от човешки духовни нечистотии и дребнавостта на лошотията. Това е причината там все по-рядко да има пълноценни хора, а по-скоро към нея да се стремят онези, които нямат нищо и разчитат предимно на илюзиите за себе си!

А не е тайна, че няма по-добри майстори на илюзията каквито са кинаджиите и телевизионерите – стига да можеш да си платиш, те ще те превърнат в герой, най-вече в собствените ти очи, а после пред всички по-наивни от теб самият!

Така веднъж платени, парите за създаването на илюзии, започват да създават класа от хора с илюзии, които имат все по-голяма нужда от пари, за да поддържат своите илюзии, с подкрепата на всички вярващи! А илюзията не е нищо повече от една лъжа и възпроизвежда единствено други лъжи.

Представете си певец, който е представен като световно известен, уредбата му гръмва по време на концерт, и се оказва, че не може да пее!

Спомням си разочарованието на публиката на концерта на Мадона в България и си мисля, че политиката и политиците у нас също представляват шоу за наивници, театър на фарса, който легитимира пред хората несъществуващата предопределеност на измислената и добре поддържана представа за Божественост или Богоизбраност и нищо повече.

В действителност това са добри и не толкова добри, с поддържаща роля актьори, влезли в ролята на своите, разпределени от режисьори и сценаристи, функции, в името на също толкова отчаяните, необразовани и загубили представа за себе си неуспели хора.

Доказано е че повечето самоубийци скачайки от високи сгради умират преди да са се размажат на земята. Май това се случва и с хората, които са се изкачили по-високо от реалните си възможности.

Техният отчаян опит е мъртво падане и предвещава размазването им в по-късен етап, но преди това са духовно мъртви – същински камикадзета. А бе – то има и една друга нашенска поговорка за маймуната и червения й задник, който лъсва все по-добре, колкото по-високо се изкачва тя…

А иначе логиката на живота е толкова по-проста и разбираема, колкото по-правилно живее един човек. Колкото по-погрешно живеем и правим компромиси, толкова по-сложно и непредвидимо става всичко. Въпреки, че тази сложност и непредвидимост, подобно на мътна вода, създава условия за бързото забогатяване или известност на някои, но пък именно тя ги отмива и удавя, когато загубят представата за реалност.

В параметрите на тази скала всички недоразумения водят до заслужена слава или в листата на непредвидено успелите, или в тази на също така внезапно изпадналите.

Умен сред глупавите звучи също толкова абсурдно, колкото глупав сред умни и това едва ли някой ще тръгне да оспорва. Балансът в тази скала се нарича човечност или кратност – този, който те прави човешки умен и човешки глупав.

Загубването на частта за Човечност от цялостното уравнение за успешност е с катастрофални последици за хората. Защото умножава всичко в неговата рационалност, а не от гледна точка на ефекта върху хората.

Затова и човек може да съизмерва собствените си способности единствено със средата, която избере да населява: Умният не е толкова умен в средата на умни, а Глупавият, толкова глупав в средата на глупавите! Алчният сред алчните, Добрият сред добрите, Лошият сред лошите…

Защото Политиката и Властта са два феномена, които стъпват върху обща основа – наивността на Хората. А пък цената на Богатството и Славата, са съизмерими единствено с човешката глупост.

И много често – стръмният път нагоре, не предвещава нищо друго, освен пропаст при слизането.

Така „успешните“ хора, попаднали веднъж в капана на Властта – необяснимо по каква технология, стават инфантилни в потвърждение на логиката за тяхната първичност, уязвимост и след известно време и към връщането им към своята първична неизвестност.

Вашият коментар