Menu

Данаил Парнаров

Актуални анализи на събитията от днес, вчера и утре

Истината за българския клонинг

Истината за българския клонинг
Истината за българския клонинг

Истината за българския клонинг

Заблуждават ви господа! А тревогата е фалшива.

Няма никакво нашествие на клонинги в българския политически живот.

Истината е, че клонинги, зомбита и луди в българската политика реално има, но те не се появиха вчера. Нито преди месец-два. Или преди година.

Те съществуват повече от столетие в родната партизанска дъбрава.

Още Константин Иречек, в края на 1880 г. пише в дневника си за пристигналия от Цариград Кирил Лъвов, който се представя за архимандрит. Всяка следваща версия къде е роден и с какво се е занимавал „архимандритът“ отрича предишната, но никой не се усъмнява в разказите му, че е бил секретар на Антиохийския патриарх, възпитател на египетския хедив и съветник на гръцката кралица Амалия.

Нещо повече – Кирил Лъвов се сближава с княз Батенберг и дори участва в официалните му делегации в чужбина. По някое време го назначават и за директор на столичната гимназия. Иречек, по онова време министър на просветата, обаче случайно го хваща как търгува незаконно с… кокошки, които отглежда „в долния кат на училището“.

„Той беше наистина един от най-големите шарлатани, които са минавали през ръцете ми. Аз му смъкнах маската, ала неуместната и непочтена протекция, която му се оказваше в двореца (шест недели трябваше да минат от подаването на моя рапорт за уволнение), разкъса всички връзки между мене и правителството; оттогава аз мислех само за заминаване.“

Най-смешното е, че „архимандритът“ една нощ просто изчезва, а след месеци в София пристига новината, че преди да дойде в България, Кирил Лъвов всъщност се е препитавал като акробат. „Дойде хабер, че си намерил нов занаят – играел на въже в Смирна“, пише Иречек след бягството му.

Това се случило в България. Точно преди 129 години. Близо 2 години след Освобождението ни от турско робство.

А само преди броени месеци, на 2 февруари 2009 г., световните агенции съобщиха, че опита за клониране на изчезналия биологически вид пиринейска дива коза – Capra pyrenaica pyrenaica, е завършил със смъртта на малкото само 7 минути след раждането му.

Jose Folch и негови колеги от университета в Сарагоса, Испания са използвали 439 клонирани ембриона, като за целта са взели клетки от ухото на вече изчезналата пиринейска дива коза.

Все пак учените не изгубили надежда, че техните опити ще помогнат за бъдещи успехи с клониране на наскоро изчезнали или силно застрашени видове.

Жалните ми испански генетици… Ами елате на обмяна на опит при българските политици!

В началото на всяка предизборна кампания те внимателно броят оцелелия си електорат и започват професионално да клонират всеки свой изчезнал избирател.

И на тези избори – още щом научиха от НЦИОМ, че 28 процента от българите са много разочаровани от своята партия, за която досега са гласували, големите играчи се ориентираха към клониране.

Осъзнаха че вече само обръчите от фирми не са им достатъчни и надали ще удържат разсъхнатите стари бъчви от течовете, и се заеха да набиват чемберите си и с обръчи от партийни клонинги.

Така броени седмици преди парламентарните избори в Народното събрание, по време на гласуването на закона за изборите, се появи ново мнозинство. И това мнозинство вече не съвпада с формално управляващото.

Ново е, защото идентификационният белег на едно мнозинство е общото му гласуване по въпроси с изключителна важност. Промените в избирателния закон бяха именно такова гласуване: тъй като от тях – поне както БСП и ДПС се надяват – зависи състават на следващия парламент и формулата на бъдещото правителство.

Едно рутинно гласуване може и да не създава мнозинства – но едно гласуване с такъв залог ги формира неизбежно, независимо от всякакви декларации за противното. Още повече – такова подло гласуване. След него е невъзможна стъпка назад – тъй като подалите своя глас за служебната победа на сега управляващите губят политическата си чест – и я губят веднъж завинаги. Както една курва няма как да стане достойна жена, така и те няма вече как да възвърнат политическото си достойнство.

Така това гласуване промени формата на политическото пространство и размести много рязко съотношенията между управлаващи и опозиция.

Няма вече тройна коалиция. Има четворна – и НДСВ не принадлежи към нея. Употребил властта в своя полза, царят на свой ред бе употребен.

Новите, неофициални засега членове на управляващата коалиция, са партията на Яне ЯневРед, законност и справедливост„, и партията на Волен СидеровАтака„.

И трябва да се знае, че в случая не става дума за обикновена сервилност, разчистване на политически сметки или желание да натриеш носа на бившите си партийни другарчета. Законопроектът мина със 127 гласа – като за това минаване гласовете само на БСП и ДПС бяха категорично недостатъчни. Нямаше как да мине, ако не бяха РЗС, „Атака“ и трима от независимите.

А ние станахме свидетели на продължението на десетилетния генетичен експеримент, наречен „хомо-партзаникус“, тоест – формирането на особен вид човешки клонинг с алтернативни психологически характеристики. И най-важния белег белег на мутацията е липсата на съзнание за нормалност, почтеност, приличност, позволеност. Тоест – на всичко онова, което прави събирателното понятие „морал“.

По подобна технологична схема на бял свят, но в предното Народно събрание, се появиха и таралежите от Новото време, чиито бодли се оказаха бутафорни, за разлика от прословутия апетит на това животинче и способностата му да оцелява в критични ситуации. Качества, които Емил Кошлуков и Мирослав Севлиевски виртуозно владеят и прилагат особено в наторена с бизнес партийна среда.

Но има и нещо друго – нещо като бациликус булгарикуса за киселото ни мляко. И това нещо, което ни прави водеща световна сила в успешното партийно клониране, е волското търпение и овчата природа на „електората“, които са истинска манна небесна за политическите шмекери в България. Но и проклятие, което дестилетия е тегнало и ще тегне дори върху идните поколения.

Иначе маските отдавна паднаха и стана ясно кой кой е. Стана ясно и какъв е ефектът от преяждането с власт: вкопчването във управленското статукво; параноичният страх от това да не останеш в опозиция, защото могат да ти потърсят сметка за кражбите, корупцията и хилядите безобразия; погазването на всякакви демократични и морални принципи; готовността да предприемеш диктаторски действия, за да се закрепиш на върха; превръщането на партиите в кърлежи, впити в плътта на България.

А после се чудим защо между Алеко и бай Ганьо, българинът категорично и завинаги избра видния търговец. Ами много просто. Спомняте ли си онзи фудаментален разговор, който бай Ганьо проведе с Константи Иречек в кабинета му в Прага. И безцеремонното заключение, на нашенеца след деликатния отказ на професора да признае своите политически пристрастия: Да ти кажа аз на теб, и консервите, и либералите са все едно котило…

Този разговор се е провел само няколко години след като отвратеният от българската партизанска действителност ерудиран европейски професор е напуснал България.

Вашият коментар