Menu

Данаил Парнаров

Актуални анализи на събитията от днес, вчера и утре

Доган пося Ветрове, дано не жънем Бури

Ахмед Доган
Ахмед Доган

Ахмед Доган

Наистина преди 3 години още се бях зарекъл повече за Ахмед Доган да не пиша.

И удържах.

До оня ден. Когато медиите раздухаха какво се случва в Славяново и Рибново.

…Че аз ли съм последния балък в тази Държава?

Явно не. Защото освен мен се оказа, че има и цял рибарник с добре захранени шарани, които уж бранят националните ни интереси. Ама так и не разбрали, че в центъра на някакво со село някакви си братя направили дори и молитвен дом с молитвени книги, възхваляващи Джихада.

Та трябваше един неуморен Николай Бареков да го разконспирира и по никое врене да звъни спешно на Бойко Борисов и да му развали еуфоричната наслада от поклона на една шведска футболна легенга пред голмайсторските му умения. На Бойко де. Да няма недоразумения.

Междувременно в Рибново ората на кмета Ахмед Башев, който беше изборът на Ахмед Доган, смляха от бой подръжниците на Яне Янев.

Футбол, Бой и Ориенталска музика накратКО.

Е, как да не пиша за Ахмед Доган отново?

А иначе аз не съм националист, не съм екстремист, не съм нациотерорист, не съм социалист или монархист, не съм дори и комунист или някакъв си там друг партиен активист …

Аз съм просто един българин, израснал сред турци в Джебел. Дори и първата ми любов се казваше Сание. В първи клас бяхме, а тя беше толкова руса и с такива дълбоки сини очи… Вярно,дума българска не знаеше, но само как се усмихваше…

Седяхме на един чин дори, докато влезе в сила някакво споразумение между България и Турция и тя замина за Бурса. И повече не се върна.

Май се отплвснах. Ама пък с такова настроение се отплеснах, че сега вече не ми се пише за дивотиите, които ме предизвикаха отново да пиша за Ахмед Доган.

Той се намеси активно и се развихри по време на безвремието за Българската Държава на сламения премиер Любен Беров, който въпреки че ползва мандата на ДПС, си беше чиста проба комунистическа креатура.

Ужас!…

Кога ли беше това време?

А и кой ли днес си спомня за този премиер – лека му пръст! Между другото, надгробното му слово го чете Емел Етем.

Но това стана наскоро.

Ама наистина, необходимо ли да помним чак толкова?

А в България политическата памет е прокоба. А много помниш – а си гризнал нещо: я дръвце, я трудова книжка, я възможност за развитие.

Дори и самият Иван Костов си изпати навремето, когато демонизира Ахмед Доган и го наречр „Проклятието на България“.

Което си беше чиста глупост, изречена от устата на един иначе умел държавник и предполага се умен мъж.

Не. Ахмед Доган не е Проклятие. Нито за себе си. Нито за България.

Просто тогава,преди 10-на години, двама мъже с власт решиха да си премерят… ракетите на една територия от 111 000 кв. км.

Това е територията на България.

Вашият коментар