Menu

Данаил Парнаров

Актуални анализи на събитията от днес, вчера и утре

Днес живеем в някакво безпросветно разочарование

Ноември 1990

Ноември 1990

Всяка социална промяна поражда въодушевление.

Видяхме го по софийските улици и по площадите на големите български градове преди години.

Но и всяка социална промяна завършва с разочарование. Защо?

Най-трудният въпрос – „Защо?“.

„Докато живея, се надявам.“

Хората се надяват за нещо по-добро. Такива разочарования са преживели и ранните християни. Обещава им се връщане на Иисус Христос жив, обещава им се рай небесен, свобода, равенство, братство…

Това не се случва.

Френската революция е предхождана и съпровождана от невероятен възторг.

И знаем, че този възторг завършва с измама.

Навярно, защото съвременното общество създаде понятието Среден човек.

А днешният държавен бюрократ – от президента до чиновника – се стреми към посредствено безличие.

Ние помним исторически държавни герои, които са били много храбри, мъжки, но не в смисъла на Бойко Борисов – с мускули.

Юлий Цезар не е бил атлетичен, но неговата мъжественост се е проявявала другаде. И поради нея го убиха.

Наполеон води атаки на най-опасните места, взема знамето, когато войниците му не смеят, а наоколо свистят куршуми.

Докато посредствеността, безличието, усреднеността са предпочитаното поведение на съвременния държавник.

Тодор Живков обичаше да казва: „Да се снишим, да мине бурята“.

Но дали днешните ни политици се снишават и доколко?

Не, естествено – те не стигат до снишаване, а до осредняване. Снишаването вече е под средно равнище.

Но дали в последните 22 години всичките ни политици са посредствени? – естествено не, защото имаше и особени хора, имаше и шутове като Жорж Ганчев, кого тъпия българин наричаше „смей се, палячо“, по името на една опера. Но имаше умни и много даровити хора, които мелницата изхвърли или преся. И изплуваха посредствените.

Страници: 1 2 3 4

Вашият коментар