Menu

Данаил Парнаров

Актуални анализи на събитията от днес, вчера и утре

Дали ще избираме евродепутати с отвращение

Наистина ли всички са маскари?

Личното обедняване, престъпността и корупцията мачкат и отказват българите да гласуват, а в стремежа си да влезнат в Европарламента някои български политици се опитват дори да се целунат по лакета – ту на лявата си, ту на дясната си ръка, но уви – това си остава едно от невъзможните на този свят неща.

Пременен с фес, потури, евросетре и мускали в торбата, Бай Ганьо е обобщил за вечни времена същината на българските парламентаристи: „Всички са маскари!“

Приели своята ганьовска обреченост, и в началото на 21 век, днес ние продължаваме да си задаваме още някои въпроси. Например, след колко следствени дела човек става за депутат:

5% от народните избраници в нашия парламент са следствени за престъпления, но удобно скрити зад депутатския имунитет; колцина сред тях все още са неоткрити крадци, изнудвачи и дори нещо повече?

А гласоподавателите настоятелно държат да разберат кои са онези надути хора, дето търкат скъпи подметки по меките парламентарни килими, снимат се ненаситно пред камерите и люто се карат за това кой да отиде на заслужен евродепутатски отдих в Брюксел.

Парламентарният БСП представител Тома Томов, в качеството си на прокурор, е „взел“ игрални автомати, прибрани от полицията и ги „дал“ на авери в Лом. Пак като прокурор подписал документите на партия „Рома“ за включването й в „Коалиция за България“, което по закон е недопустимо, но и това не става спирачка в марша му към парламента.

Неизменно в листите на всяка партия попадат нечисти типове. Факт. И за четирите сладки години в парламента тези тъмни личности правят и невъзможното да се отърват от съдебно преследване и да изчеткат образа си до блясък. Депутатската ненаказуемост стана аксиома. За гражданите на страната ни самата дума „депутат“ вече звучи като… цинизъм.

И приказката за казана с мед и лъжичката с катран в случая разтърсва цялата държава – заради следствените народни избраници трагично пострада авторитетът на цялата институция.

По време на едни от първите демократични президентски избори, когато всеки гражданин на републиката можеше да се кандидатира на гол мерак, дама на средна възраст обоснова порива си да президентства с думите: „Безработна съм и реших да опитам“.

Новите депутати са далеч от тази проста човешка нужда. Напротив! Те са работили така здраво, че ако не влязат в парламента, трябва да влязат в затвора.

Биячи, изнудвачи, педофили, пияници, крадци – по тези признаци могат да бъдат сформирани нови депутатски групи: Тома Томов е обвинен за подкупи; Владимир Кузов – за педофилия, Фидел Беев – за злоупотреби… Ухиленият Стефан Софиянски грее и в призива си: „Съдете ме, бе! Мен ми харесва!“…

Така е в родния парламент – закони в интерес на държавата се гласуват от хора, които са следствени за присвояване в особено големи размери, за злоупотреба със служебно положение, за изнудване, за нанасяне на телесна вреда, за заплаха с огнестрелно оръжие… Всички тези хора са част от мръсния елит на държавата, който претендира, че се грижи за интересите й.

Сега наред е Европарламента.

Излишно големи са усилията на партийните централи да редят кандидати за евродепутати, защото това са избори с предизвестен край. Хората не се интересуват кой ще лети постоянно до Брюксел и още по-малко вярват, че в това пътуване ще съдържа нещо повече от някаква лична далавера. Обществото все още не получава разумно обяснение защо да превърне живота на осемнадесет човека в перманентна командировка.

И какво те биха направили за него, щом не разрешават конкретните проблеми на бита и ежедневието в България. За мнозинството демотивирани гласоподаватели, страната ни ще изпрати за евродепутати хора, които ще се разнообразяват с проблемите на Брюксел. Същият, който все „иска“, „не дава“, „затваря“, „ограничава“ и така нататък.

Устремени към заслуженото устройване, нито кандидатите за евродепутати, нито партийните им централи, правят макар и минимално усилие да осветлят евентуалните си гласоподаватели за същността на работата на евродепутата.

С повече желание, те биха обяснили, че щом българите са членове на Европейския съюз, техните депутати влияят на бюджета на съюза, на законодателни мерки, защитават интересите на страната. Хората обаче са естествено скептични – та нашите политици след ежеседмично пътуване до Брюксел една ракия не можаха да спасят, какво ли остава за цялата нация?

Утвърденият политически маниер на периодични призиви да гласуваме с оптимизъм, може да се дешифрира приблизително така: „Вие гласувайте за нашите кандидати, а пък те какво ще вършат си е тяхна работа“. Ето защо изтощени от битови проблеми и недоимък, гласоподавателите не желаят да чуват възвишените мотиви на бъдещите европътешественици и дори не помислят да гласуват.

Партийните централи твърдят, че залагат на професионализма. Но гласоподавателите не познават професионалистите – нито в тяхната област, нито в умението им да защитават национални интереси! Нещо специфично за депутатската работа е дарбата за говорене, за убеждаване, дори за ефектност. Малко са професиите, които предразполагат към развитие на ораторски умения, за въздействащо слово – да не говорим.

Сред българските избиратели обаче битува опасното мнение, че след месец ще избираме церемониални сенатори, които отиват в Брюксел на разходка и няма особено значение кой, как и защо пращаме там, и колко е подготвен той. И следователно, не можем да очакваме, че такива хора ще защитават активно държавните и националните ни интереси в сегашния Европейски парламент.

Възможно ли е тепърва партийните централи да се впуснат в една широка разяснителна кампания сред избирателите? Отливът от гласуване, понижената политическа активност от последните избори сочи, че на гражданите не им се слуша. Обидени от игнорирането им от участие в процеса на преговорите за присъединяване към Евросъюза, съсловните организации и професионалните групи също ще обърнат гръб.

Социологическите анкети засега показват, че за влизане в Европейския парламент реален шанс имат БСП, ГЕРБ, Атака, ДПС и НДСВ.

Малко вероятно е до изборите да се появят неочаквано други успешни кандидатски листи и коалиционни формати, които да бъдат подкрепени на вота.

До този момент социолозите предвиждат най-висок резултат за брой евродепутати на столетната партия. Интересно е, че на последните евроизбори през 2004г, единствената управляваща партия, която спечели мнозинство в своята национална делегация в Европарламента, бяха социалистите на Сапатеро в Испания. Всички други правителствени мнозинства бяха наказани от избирателите във вота, включително и правителствата в 10-те присъединили се през 2004 г. държави.

Социалдемократическите формации от „Коалиция за България“, ще излязат с отделна листа, водена от лидера на КТ „Подкрепа“ Константин Тренчев. Първият опит на тези формации за самостоятелно явяване на избори е подсилен от партнирането със синдикат, което е практика на партиите от евролевицата.

Ако гледаме резултатите от президентските избори през 2006 г. можем да кажем, че като втора сила се очертава партия Атака. Всъщност, отиването й на втори тур на президентските избори бе израз на хорското отчаяние от политиката, а не на признание. „Атака“ има и един неуправляем проблем – Димитър Стоянов. Освен гафа с обидата на унгарската депутатка Ливия Ярока през миналата есен, той едва не взриви новата ултрадясна група в Европарламента. Неговите крайни антисемитски изявления бяха порицани от повечето му колеги. Това идва в повече и на самите европейски крайнодесни, чиято екстремност е също в норми.

Сметките на Атака, обаче, може да са преждевременни, защото още преди основаването си, партията на Бойко Борисов зае второто място в социологическите анкети. Бойко Борисов, освен към второто място, се стреми и към нещо много по-важно – да вкара достатъчен брой евродепутати. Това ще му донесе окончателно признание от страна на Европейската народна партия, което е мерило за принадлежност към евродясното.

За разлика от националните избори, при тези за евродепутати ДПС не може да влияе върху процесите в другите партии, нито да бъде балансьор, а ще работи само за себе си. Досегашната водеща либерална партия – НДСВ – е на ръба на влизането и сама признава, че се бори за един депутат. Сред оцеляващите ще е и сегашната десница. Засега социолозите предричат влизане на СДС и крах на ДСБ. Десните са притиснати, от една страна, от идването на Бойко Борисов, а от друга, от окончателния срив на опитите за обединение на редиците им.

Засега единственото сигурно е, че всеки кандидат, независимо от неговия партиен цвят, ще развява две знамена.

АЕЦ „Козлодуй“ и медицинските сестри.

Едното, за отваряне на закритите реактори в АЕЦ „Козлодуй“ и другото – за освобождаването на българските медицински сестри в Либия. И централата, и сестрите вече повече от 8 години са подсъдими. И върху АЕЦ, и върху петте жени вече тегне смъртната присъда. За спасяването и на едното, и на другото се разчита на покрепата на прогресивната световна общественост, и то при положение че досега няколко български правителства не направиха почти нищо за тяхното оцеляване, а напротив – сякаш всячески съдействаха или бездействаха за да бъдат те осъдени на смърт.

А иначе световните експери са единодушни, че АЕЦ „Козлодуй“ е напълно безопасна, а медицинските ни сестри – напълно невинни за заразените със СПИН либийски деца. Разликата е, че загубите от смъртната присъда над АЕЦ са в икономическа сфера и ни звучат повече в абстрактен план, докато смъртната присъда над медицинските сестри ни докосва съвсем по човешки по душите.

И затова безумната и практически нереализуема идея на Яне Янев да им вдъхне някаква илюзорна надежда, като вкупом ги направи евродупати, звучи нечовешки жестоко, дори садистично – подобна гавра не си е позволявала дори и Средновековната инквизиция. Тази садистична идея още веднъж доказва, че за някои български псевдополитици на този свят няма нищо свято – те са готови да се изгаврят дори и със сетната плаха надежда на осъдения на смърт само и само за минута да застанат в светлината на прожекторите.

Не знам защо написах всичко това, но съм сигурен, че повечето от вас, които го прочетохте или поне се зачетохте, вече направихте поне по няколко неуспешни опита да целунете лакета си – но уви!!! Сега ви остава и да се опитате да гласувате в Евроизборите. Но там имате право само на един опит – балотаж не се предвижда.

Междувременно в Интернет бяха публикувани декларациите на българските евродепутати до Сметната палата.

Оказа се, че те са натрупали солидни суми в евро в банкови сметки в чужбина през миналата година. Електронният публичен регистър стартира тази година и затова в него има данни само за придобитото имущество през 2006 г.

Евгени Кирилов от БСП, който и сега е евродепутат, е разпределил 38 500 евро във влогове в чужбина и страната. Парите са от продаден апартамент и заплата. От наследство е получил още 4800 долара, а жена му Тамара – 7500 долара.

16 000 евро има на влог в чужбина бившият социален министър и бивш евродепутат Христинка Христова. Пред „Сега“ тя обясни, че всички наши евродепутати са били длъжни да си разкрият сметки в банка в Европарламента, където да им се превеждат парите. „Това са спестени пари от дневните, които са по 280 евро на ден, и от самолетни билети. Много често аз си купувах билет с левове оттук и не теглех от тази сметка“, обясни Христова.

Друг бивш евродепутат – Антония Първанова, има 27 000 евро на влог от Европейския парламент и 8000 евро налични пак от там.

Четин Казак от ДПС е с влог от 15 670 евро в Брюксел, спестени от командировъчни. Той има още пет влога на стойност над 36 000 лв., спестени от заплати.

Константин Димитров от ДСБ е спестил 7100 евро на влог в чужбина.

Лидия Шулева, която направи голям скандал, когато парламентът реши евродепутатите да получават 3 средни заплати за България, е спестила 34 000 евро от Европарламента.

Стефан Софиянски от ССД е натрупал 37 000 евро от заплати, но те са на влог в България. Той има и друг влог от 12 000. Съпругата му също е спестила към 100 000 лв. от заплати.

От декларациите става ясно, че някои депутати са пазарували доста евтино имоти и коли. Първенец в това отношение е депутатът от ДПС Камен Костадинов. Той е успял да купи вила с вилно място в с. Свидне, Своге, от 1640 кв.м за 1947 лв. Ливада в същото село от 511 дка е придобита за 43 лв., а друга ливада от 241 дка – за 20 лв.

Йордан Цонев от ДПС също е придобивал имоти, но на името на жена си. В с. Резово си е купил парцел с къща от 470 кв.м за 10 000 лв., както и пасище от 600 кв.м за 2500 лв. Депутатът е взел 83 600 лв. извън заплатата си от упражняване на свободна професия.

Фидел Беев от ДПС е купил парцел във Велинград от 449 кв.м за 4500 лв. Подобен парцел в с. Юндола е взел за 1500 лв.

Огнян Герджиков от НДСВ също активно се е занимавал с изкупуване на апартаменти и заменки през 2006 г. Той и съпругата му са придобили 4 апартамента и са ги заменили с два общински парцела от 602 кв.м и 564 кв.м. на обща стойност около 300 000 лв. Герджиков е взел през 2006 г. 11 637 лв. от упражняване на свободна професия и други 29 442 лв. извън заплатата му като депутат. „Това са натрупвания от правни консултации, които давам“, обясни професорът по търговско право.

Той изрично помолил общината да завиши оценката на парцелите, които получава, за да не останат никакви съмнения за злоупотреба. „Всичко е законно и с удоволствие си плащам данъците, които са около 15 000 лв. за тази година“, сподели Герджиков.

А министри и зам.-министри продължават да получават солидни възнаграждения от участие в бордове, става ясно от декларациите. Министърът в оставка Румен Овчаров е взел през 2006 г. 63 542 лв. от участие в контролни съвети. Той е единственият министър, декларирал, че е дарил 44 876 лв. на деца с увреждания и пострадали от наводненията.

Министърът на земеделието Нихат Кабил е взел 19 244 лв. от участие в бордове и други 3380 лв., заработени с личен труд.

Социалният министър Емилия Масларова е получила дарение от 25 000 евро и 3662 лв. от участие в бордове.

Почти всички заместник-министри получават средно между 1000 и 3500 лв. на месец за участие в бордове. Зам.-министърът на икономиката Нина Радева например е взела 41 624 лв., а мъжът й – още 46 000 лв. Зам. транспортният министър Георги Петърнейчев е взел 32 803 лв. от участие в бордове, 20 381 лв. като национален секретар на България в ТРАСЕКА и 80 000 лв. от дивиденти. Той единствен си е купил имот в чужбина – жилище в Паралия (Гърция) от 47 кв.м за 46 649 лв.

Заместникът на Кабил Димитър Пейчев е взел 13 499 от участие в бордове. Той е успял да купи парцел в Пловдив от 18 509 кв.м за 310 000 лв.

Зам.-министърката на екологията Любка Качакова е купила с мъжа си парцел във Велинград от 520 кв.м за 1063 лв. Качакова и съпругът й обаче притежават 1/2 от него.

Зам. транспортният министър Юджел Атилла е взел по граждански договор с летище София 12 883 лв.

Има и доза екзотика в някои декларации

Например, депутатът от БСП Иво Атанасов е спечелил през миналата година 50 000 лв. от Еврофутбол, а шефът на БТА Максим Минчев – 1500 лв. от тотото. Началникът на пресцентъра на МВР Явор Симов пък е декларирал 40 000 лв. приходи за него и жена му от подаръци от сватба и още 12 000 лв. от подаръци за раждане на дете.

А иначе 500 лева заплата е мечтата на две трети от българите.

И ако властта осигури тези пари, стачките в страната ще спрат. Това сочи проучване на НЦИОМ за доходите на българите. Хората от малките градове са сигурни, че с пет стотака ще живеят добре. В столицата обаче искат поне 820 лева месечно. Образованите българи между 30 и 50 години вече търсят европейски стандарт. Те не харесват работа, която им носи по-малко от хилядарка. Чиновниците се примиряват с около 50-100 лева по-ниски заплати в сравнение със служителите в частни фирми. 1620 лева е средното възнаграждение на мениджърите в столицата, докато в областните градове същите специалисти работят за 1300.

Потърсих и намерих тези данни и цифри не от някакво нездраво любопитство, а просто защото идват избори и ми хрумна да съпоставя парите на болшинството (избирателите) с парите на избраните от тях властимащи. Не че заничам в банковите им сметки от завист – в цял свят политиката се прави от богати хора, защо ние да правим изключение, а и времето на сиромахилството безвъзвратно отмина. Но в цял свят, когато сред избирателите се появи дори и съмнение, че управляващите се обогатяват от властта, те си го отнасят по надлежния ред. За разлика от родната политическа реалност.

Вашият коментар