Menu

Данаил Парнаров

Актуални анализи на събитията от днес, вчера и утре

Бойко, не проумя ли, че в у нас Безочието е ненаказуемо

Бойко Борисов
Бойко Борисов

Бойко Борисов

Трети месец само кьорфишеци.

Всички си го знаехме.

Май само ти си повярва, че ще осъдиш министър.

Накрая някакъв Закон за Амнистията ти попречи.

Възможно е.

Ама я си виж Парламента – за 2 месеца 4 закона приеха. А, и 5 ратификации де. Ама ти си ги знаеш за какво бяха.

Писна ми някой твой министър да громи предшественика си си, а оня да му се усмихва благо от депутатската банка и да да го корка: „Бе, дай доказателства…“

Сякаш не знаехме и преди изборите за Амнистията, сякаш и ти не бе чел вестници през пролетта, сякаш и ти не знаеше, че няма да видим министри в затвора. Защото Законът амнистира непредпазливи, леконаказуеми престъпления, които, дори да се докажат в съда, ще приключат само с глоба. И то административна – каквато налага КАТ за неспазване на знак „Стоп“ например. Освен това извършителят остава с чисто съдебно минало – в свидетелството му за съдимост ще пише „неосъждан“.

Аз съм иначе много тъп.

Но ми се удава да чета закони.

Който знае какви са процедурите по обществени поръчки, „заменки“ и концесии и пр., е наясно, че търсенето на отговорност от министър е неимоверно трудна работа.

В повечето случаи министрите възлагат на директор на дирекция в съответното министерство, или на зам.-министър и провеждането на процедурата по обществена поръчка, концесия или заменка, и сключването на договор.

След такова възлагане подпис на министъра липсва и той лично вече не участва в процедурата. Съответно той не може да бъде подведен под отговорност за сключване на неизгодна сделка.

Нещо повече – за такива свои действия, осъществени до 1 юли 2008 г., министърът не може да бъде подведен под отговорност за обикновена безстопанственост, а също и за всяко друго престъпление по непредпазливост, наказуемо с лишаване от свобода до 5 г.

Приетият през април 2009 г. Закон за амнистията го освобождава от отговорност за това. По подобен начин се развиват нещата и в другите държавни структури и в общините. При това положение ще „изгърмят“ евентуално само министри, които са сглупили да подписват лично съответните документи.

Чисто теоретично от министъра може да се търси отговорност по специалния текст в НК за умишлена безстопанственост. Но да се докаже умисъл за безстопанственост е изключително трудно. Това означава, че показания трябва да дадат хора от най-близкото обкръжение на министъра, които да докажат, че той е разпоредил или специално е създал условия да не бъдат контролирани определени процедури.

Ако длъжностните лица, които провеждат съответните процедури, дадат убедителни показания, че министърът ги е натискал да изберат определена фирма за победител или да сключат определен договор или да се даде определена цена, едва тогава министърът може да бъде подведен под отговорност за престъпление по служба.

Нещо повече. Няма да е лесно да се подведат под отговорност и упълномощените длъжностни лица. Защото те се позовават на оценки, дадени от оценители, на изготвени количествени сметки от други специалисти и т.н.

Договорите се парафират предварително от юристи, шефове на отдели и пр. При заменките на имоти са разработени обстойни правила в отделните министерства и общини, в които се разписва как да се оценяват имотите за замяна. Например при заменките на гори и селскостопански имоти това става в зависимост от близостта на пътища, наличие на ток, вода и пр. фактори. И оценителите спазват тези правила.

Работата е там, че не това са основните фактори, образуващи цената, а възможността имотите да се използват за туристическо или друго строителство. Ето защо трябва да се потърси отговорност и на тези, които са изготвили и утвърдили тези правила. Защото именно тези правила не отчитат основния фактор на ценообразуване.

Когато една обществена поръчка или концесия е минала през съдебно обжалване и е потвърдена, това означава, че процедурата е проверена изцяло по силата на закона. А това също връзва ръцете за търсене на наказателна отговорност.

Казаното предполага да се помисли и за промени в законите.

Има принцип в административното право, че всеки държавен орган може да делегира правомощията си на друго длъжностно лице в системата на администрацията на органа. Същото се приема, когато длъжностното лице, което изпълнява функциите на държавен орган, упълномощава друго длъжностно лице да сключва договори.

За да не е така, необходимо е изрично правило в нормативен акт, който да ограничава това право – примерно за сделки над определена сума да не могат да се упълномощават държавни служители.

Необходимо е да се сложи и адекватен на предмета на процедурата праг, под който титулярят на съответно ведомство или община да може да упълномощава заместниците си. Така при най-важните сделки министърът или съответният ръководител на държавна структура или община ще носят лична отговорност за това, което правят. Иначе те натискат зависимите от тях служители да правят това, което началникът им иска.

Налага се и конкретна промяна в действащите закони. Например в Закона за обществените поръчки изрично се позволява упълномощаването без ограничения на длъжностни лица да провеждат процедурите за такива поръчки и да сключват договорите за тях (чл. 8, ал.2).

Странен е приетият Закон за амнистия от април тази година. Всички закони за амнистия имаха действие по отношение на деяния, извършени до момента на приемането им. С основна цел да се разтоварят затворите, а също и съдебната система от дела за деяния с преценена по-ниска степен на обществена опасност.

А законът от април тази година предвижда освобождаване от отговорност за стореното до 1 юли 2008 г. Използваната законодателна техника навява мисълта, че целта е да се освободят от отговорност за деянията им определени хора, и то извършени до тази именно дата.

За съжаление една евентуална отмяна на Закона за амнистията от Конституционния съд не би имала практически никакъв резултат.

Отмяната има действие занапред. А извършените престъпления вече са покрити (т.е. извършителите и деянията им вече са амнистирани) от Закона за амнистия и извършителите не могат да бъдат подведени под отговорност.

Дали човекът е осъден и освободен, дали престъплението е разкрито, но преписката е прекратена, или престъплението само е извършено и преписка не е образувана – Законът за амнистията покрива всички тези случаи в еднаква степен и отмяната на закона не ги засяга.

А иначе винаги е било предварително ясно, че заменките са неизгодни за съответната държавна структура или община.

Защото, ако държавен или общински имот се изнесе на търг, за него ще се вземат при всички случаи повече пари, отколкото струва полученият в замяна имот. Че кое частно лице би заменило свой по-скъп имот за по-евтин.Очевидно! И въобще замените поначало са се използвали в натуралното стопанство, преди да се измислят парите. Което не попречи държавата дълги години умишлено да не забранява заменките и масово да ги практикува.

Ей такива неща неща чета между реовете в законите и разпоредбите към тях.

Ама си мълча.

Защото знам, че и да се обадя – все тая.

Но Бойко Борисов явно не чете.

Но много обича да се обажда.

Бойко не е народопсихолог.

Или поне – не е на българския народ.

Той сега е с вързани ръце за съд на министри!!! – наистина, в една правова държава не звучат добре категорични изказвания на изпълнителната власт, че ще има осъдени министри, а не обвинени и съдени.

Беше с вързани ръце и като Главен секретар на МВР – все той ги хващаше престъпниците, а съдиите ги пускаха.

Беше с вързани ръце и като Кмет на София – все Сергей Станишев му пречеше…

Сега кой ли му връзва ръцете?

А, да – пушачите!

Те са много гадни хора.

Дай да дадем сега въздух на Сергей Станишев, че му иде Конгреса.

А за Ахмед Доган – ей, сус!

Пък Сакскобургготски си е печен и сам ще се оправи с горите си.

Важното е сега да ударим Пушачите.

Техният акциз ще спаси Здравеопазването.

А иначе – за Онези Милиони, пак няма да има Закони явно…

Вашият коментар